Марио Монхе: “Не съжалявам, че не загинах заедно с Че Гевара”

На 9 октомври, 1967 г. е убит Че Гевара. Бившият ръководител на боливийските комунисти Марио Монхе разказва за срещите си с легендарния революционер

Че Гевара е кумир и пример за подражание. Вината за гибелта му кубинският революционер Фидел Кастро хвърля върху Марио Монхе, който тогава ръководи компартията на Боливия.

През 1960-те години “еврокомунистите” търсят изход от кризата в лявото движение по пътя на “демократичните алтернативи”. Команданте Че Гевара заложил на въоръжената борба против “империализма и неоколониализма” в страните от Латинска Америка, Азия и Африка.

През март 1965 г., след победата на революцията в Куба, той изчезнал безследно. След половин година Фидел Кастро публикува прощалното писмо на Че Гевара, в което той се отказва от постовете в правителството и партията. “Сега скромните ми усилия на революционер, – пишел той, – са необходими в други страни”.

По-късно ще стане ясно, че посланието пристига от Конго. Че Гевара с около сто кубински бойци участвал в гражданската война на страната на Патрис Лумумба – лидерът на националното правителство в тази африканска държава след провъзгласяване на независимостта. В отряда имало много кубински мулати, в чиито жили течала кръвта на африканските им предци. Но новата вълна на въстаническото движение в Конго не оправдала възложените надежди. Ръководителите му сами приели решение за прекратяване на борбата в бившата белгийска колония.

През ноември 1965 г. кубинският отряд, воювал в Конго повече от шест месеца, тръгнал към родината, но без командира си. Известно време Че бил в Танзания, а след това в една от социалистическите страни от Източна Европа. По думите на Фидел Кастро, той не искал да се върне в Куба.

В прощалното си писмо Че се отказвал от кубинското си гражданство и обещавал да пренесе “на новите полета на сражението революционния дух на народа си”. Кастро все пак уговорил Че тайно да се завърне в Куба, за да започне в условия на строга секретност подготовка за осъществяване на отдавнашната му мечта – Революция в Латинска Америка. Че сформирал неоголяма група доброволци от редиците на изпитани бойци, в това число преминали през Конго. Тя трябвало да се превърнат в ядро на бъдещата въстаническа армия.

Че нямал надежда, че плановете му за Латинска Америка ще бъдат подкрепени от СССР, макар той да бил надеждна опора за Куба. Москва провеждала тогава политика на разведряване и мирно съжителство със Запада. Латиноамериканските компартии, ориентирани към СССР, също проявявали предпазливост. Затова много комунистически лидери от Латинска Америка били наричани от Команданте “кабинетни революционери”.

Аржентинец по произход, превърнал се в герой на Кубинската революция, Че Гевара смятал за своя родина цяла Латинска Америка. С неголям интернационален отряд той смятал да разпали въстаническа борба отначало в Боливия, а после да я пренесе в съседните страни, в това число и в роднита си Аржентина. През ноември 1966 г. започва партизанската епопея на Че Гевара в Боливия.

Той искрено вярвал, че с изпитани хора може да се “ускори революцията” в тази най-бедна страна от Южна Америка. Че Гевара не успял да се договори за взаимодействие с Марио Монхе, ръководителят на боливийските комунисти, по време на тайна среща в партизанската база в Нянкауасу. През октомври 1967 г. отрядът загинал в планините на Боливия заедно със забележителния си командир.

Марио Монхе разказва за боливийската епопея на Че Гевара

– ММ: Когато за първи път говорих с Фидел Кастро в Куба през 1962 г., му казах: не смятам, че опитът на революцията в Русия, Китай и Куба са удачни за Боливия. Не вярвам в подобен експеримент в Боливия. При срещата ни още през 1964 г. Че попита: “Защо не си въодушевен от въстаническата борба?” Отговорих му: “В главата ти има само автомати, в моята глава има политика”.

– Но много източници твърдят следното: “Марио Монхе по време на една от срещите си с Фидел Кастро в Хавана поел задължението да си сътрудничи с партизанското движение”. Но когато партизанският отряд на Че Гевара пристига в Боливия, ръководителят на боливийските комунисти и кубинският команданте не успели да се договорят, и по-късно Марио Монхе се обявил против партизанското движение в Боливия.

– ММ; Всичко започна през май 1966 г. в Хавана, когато Фидел Кастро ми каза: “Един наш общ приятел иска да се върне в страната си. Моля те да му помогнеш да се върне в родината си през твоята страна”. Разбрах, че става дума за Ернесто Че Гевара, и отговорих: “Готов съм да помогна и гарантирам неговото преминаване…”. Тогава Фидел попита: “Колко човека можеш да изпратиш с него?”. Отговорих: “Мога да избера 3 или 4 комунисти, готови на всичко. Но при условие, че те самите пожелаят това и ако ръководството на партията одобри това. Тогава те ще съпроводят нашия приятел до границата с родината му”.

За партизанска война в Боливия тогава не стана дума. Фидел знаеше, че аз съм против партизанското движение в Боливия, и знаеше това отдавна. Но Че реши да действа без съгласието на компартията на Боливия. Той се прости с Куба. В онзи момент Че смяташе Боливия за единствената държава в Латинска Америка, подходяща за осъществяване на целите му. Според признанието му, той нямал вече работа в Куба и трябвало да я напусне. Така ми и каза.

– А имаше ли някакви разногласия с Фидел Кастро?

– ММ: Не мисля, че са съществували разногласия с Фидел. Работата е в това, че Че преживяваше вътрешен конфликт. Той беше човек на действието. Той чувстваше, че животът отминава и беше готов да пожертва себе си.

– На Че Гевара не му харесваха административните постове, не му харесваше да бъде бюрократ?

– ММ: Мисля, че не само не му харесваше това, той въобще не беше създаден за това. Той беше във висша степен неспокоен човек, в него имаше огромна жажда за действие, той беше човек на действието.

– Какво се случва в Боливия?

– ММ: След пристигането си в Боливия Че започва да кани боливийците да се присъединяват към партизанския му отряд, без да има предвид волята на нашата партия. Той им казваше: “Трябва да избирате – партията или партизанската война”.

– Да не би Че Гевара да е смятал латиноамериканските комунистически партии, освен, може би, уругвайската, за ревизионистични.. Той е смятал, че те са изгубили истинското си революционно съзнание.

– ММ: Предполагам, че тази идея е от предишни времена. Това беше теза на самия Фидел Кастро. В един разговор още през 1962 г. той ми говореше следното за ръководителите на комунистическите партии на Латинска Америка на 60-те години: “Ти вярваш ли, че тези ръководители могат да разберят промените, извършили се в света? Ти мислиш ли, че тези ръководители могат да оглавят революцията? Нещо се губи диалектиката в главите им”. Подобно беше мнението и на Че Гевара. Тъкмо поради това отношение те се отнасяха пренебрежително към старите ръководители на комунистическите партии на Латинска Америка.

– Срещате се с Че на 31 декември в Нянкауасу?

– ММ: В края на декември Фидел ми предложи да си поговоря с Че Гевара, за да уточним позициите си. Попитах Фидел къде е сега Че – в Боливия или в друга държава. Той ми отговори, че Че не е в Боливия. Попитах го още веднъж: “В Боливия ли е или извън нея?” “Извън нея”, – отговори Фидел. Но аз знаех, че Че вече се намира на територията на Боливия. После Кастро ми каза: “Когато пристигнеш в Ла Пас, ще ти съобщим кога и къде да отидеш”.

Върнах се от Хавана в Ла Пас, съобщих в секретариата за пристигането си и че после ще доложа за всичко на Централния комитет. Работата е в това, че ние се договорихме с Фидел на никой да не разказвам за тази среща до момента на нейното завършване. Че ме чакаше. Пристигнахме около 10 часа сутринта и веднага започнахме разговора. Че каза: “Чуй, преди всичко искам да ни извиниш, че те излъгахме…”

– С това ли започна?

– ММ: Да. “Аз съм повече виновен от Фидел, – продължи той. – Фидел проведе с теб този разговор, изпълнявайки моето желание. Според нас, тогава ние не трябваше да ти съобщаваме за плана ни. Сега ти казвам всичко това, защото искам да те помоля да останеш с нас и да възглавиш революцията, въоръженото въстание в Боливия”. Из поисках първоначално да поговорим за плановете му.

Че каза, че е замислил революция в Латинска Америка, че иска да подготви бойци в Боливия. Той смяташе боливийската армия за слаба. Да се тренират отряди за революционна борба, според него, можело и в съседни страни – в Перу и в Аржентина. И в това трябвало да помогне боливийската компартия. Че прогнозираше дълга борба. Аз му казах: “Виж какво, боливийската армия бързо ще се подготви. Вие ще нанесете първите удари, но после тя ще хвърли върху вас атака след атака”. “Ти се страхуваш, – каза ми Че. На което аз му отговорих: “Ти си самоубиец”.

– В знаменития си дневник Че Гевара пише: “Марио Монхе изиска да вземе в ръцете си военно-политическото ръководство на партизанската война в Боливия…”

– ММ: Когато той ми предложи лидерството на революцията, аз не повярвах, защото малко преди това някои действия ме караха да чувствам, че ме лъжат. Предложих ръководител на революцията да бъде политик. Че отговори, че това е неприемливо и ако аз не съм съгласен с него, мога да си тръгвам. Той смяташе така: ако ръководството бъде в моите ръце, партизанската война никога няма да започне, защото аз ще се старая да я избягвам.

В края на разговора ни Че каза: “Ръководител номер едно трябва да бъда аз…Можеш да си тръгваш…”. Аз отговорих, че за всичко ще информирам ръководството на партията, и нека последната дума бъде думата на партията. След няколко минути Че ми съобщи, че няма транспорт, с който да замина, и ми предложи да отида в централния лагер. Там имаше няколко боливийци, на които казах: “Има две линии: линията на партията и линията на кубинците. Изборът е доброволен. Няма да има никакви репресивни мерки. Но тръгвайки след кубинците, вие няма да действате от името на партията”. Че съобщи на кубинските си другари, че аз не подкрепям тяхната позиция.

Че ме попита: “Сигурен ли си, че ще ни застрелят?”

– “Сигурен съм. Утре по целия свят ще вдигнат знамената, прославящи подвига ви, но аз не мога да одобря това”.

Беше Нова година. Бяхме се събрали около масата. Беше признесен тост за революцията в Латинска Америка. Пихме кафе.

– Днес в Боливия на власт е правителство на леви, които извънредно много уважават и обичат Че Гевара. Дори му поставиха паметник на мястото на гибелта.

– ММ: Боливия влезе в историята на света с легендите около смъртта на Че Гевара. Иначе никой дори нямаше и да разбере, че на картата на света съществува Боливия.

– Какво беше личното Ви отношение към Че Гевара? Как оценявате личността му от гледна точка на съвременността?- ММ: Това е личност, творяща история. Човек, отдал живота си за делото. Много ярка фигура, символ на протеста… В историята има много примери на подобен героизъм, много са жертвали живота си, но тяхната смърт не е имала подобен широк отклик в целия свят, както гибелта на Че.

– Не съжалявате ли, че тогава не подкрепихте партизанската война на Че Гевара?

– ММ: Не съжалявам, че не подкрепих Че. Не съжалявам, че не загинах заедно с него. Не съжалявам, че бях комунист и подкрепях СССР. Това, за което съжалявам е, че тогава не разбирах марксизма както трябва. Не бях достигнал до неговата гъвкавост и диалектика.

– Сега Вие по никакъв начин не сте свързан с Компартията на Боливия?

– ММ: От началото на перестройката в СССР прекратих всякакви връзки. Доволен съм, че се борех за идеалите на марксизма, макар сега да осъзнавам, че не винаги съм разбирал същността им, и това ме довеждаше да много грешки. Аз бях ярък комунист, но без необходимата широта на възгладите и не успявах да разбера съюзниците си. Предупреждаваха ме, че греша, но аз не възприемах забележките. Такъв е живота. Жив съм вече повече от 80 години. А 45 години минаха от гибелта на Че.

Живея, за да видя този свят, нов и интересен. Най-лошото, което сега ми се случва е, че нямам възможност да бъда участник в случващото се в света. Не е възможно да живееш в двешния живот с критериите на миналото.

а: Във всички книги и изследвания, посветени на Че Гевара, присъства името на Марио Монхе. Съдбата му е твърде драматична. От една страна, го заплашвали ултралевите “заради предателството към Че”, а от друга – военните управници на Боливия го преследвали заради “комунистическа дейност”, два пъти го хвърляли в затвор, а после го изселили от страната. С това политическата му кариера завършва. Той заминава за СССР, получава гражданство и дълго време работи в Института за Латинска Америка към Академията на науките в Русия.