Държавата, която светът изгуби

Последният председател на Върховния съвет на СССР Анатолий Лукиянов: дезинтеграцията на съветското пространство още не е завършена

Преди 90 години на световната карта се появи нова държава – СССР. И макар държавата да не съществува вече 20 години, СССР продължава да живее в съзнанието на милиони хора – и тези, които смятат разпадането му за катастрофа, и сред тези, които са сигурни, че изчезването му е човешко благо. В спорове около съветската държава от различните страни на барикадата се оказват и тези, които са родени след разпада на СССР, и тези, които са свидетели на неговата история, и тези, които са творците на историята му. Някои изпитват носталгия по родостното детство и юношество. Някои проклинат съветската цензура и опашките по магазините. А някои се замислят над това, какво всъщност, представляваше съветската система, в како се крие нейния феномен, и защо тя рухна. Последният председател на Върховния съвет на СССР, професор от МГУ Анатолий Лукиянов, който в последните години от съществуването на СССР беше главен човек в съветската законодателна власт, предпочита да оценява съветската система, съветската история и разпада на съветската държава от позицията на професионален юрист.

–          Популярна е тезата, че съветската система е тоталитарна. Убеден съм, че основания за подобни твърдения няма. Тоталитарна държава на територията на Русия никога не е имало. Имало е отсъствие на демократични принципи, в това число и по време на монархията. Но не е имало устойчива тоталитарна традиция. Съветската държава се изграждаше на база на общините и колективите. В този смисъл, тя наследи дълбоки традиции, свойствени на руското общество. Руската община, украинските чазачи части, селските общини в Белорусия – това е историческият фундамент, върху който израстна съветската система. Но и мюсюлманските републики, влизащи в СССР, в този смисъл също не са изключение. Общинната идеология откриваме и в Корана, в традиционния ислям. И религиозните възгледи, и социалните традиции на народите, образуващи съветската държава, без всякакво съмнение, се базират на тази основа. Да се смята, че това е тоталитарна база, е дълбоко неверно. Общината делегира свои представители и органи на управление. Този принцип наследи системата на Съветите, върху която се базира съветската власт. При това, народът можеше да отзовава депутатите от съветите на всички равнища, ако те не се справяха с работата си, не изпълняваха задълженията си. Сега тази система е прекършена напълно. Всъщност, пряка отговорност на депутатите пред избирателите, повече няма.

 –          Нима съществуващата в СССР еднопартийна система и статуса на управляваща партия, който беше бетониран за КПСС чрез съветската Конституция, не е доказателство, че държавата тогава не беше демократична?

–          Съветската система се различава от системата на западните демокрации. Самият механизъм на формиране на съветските органи на власт и механизмът на тяхното функциониране беше принципно различен, както и в дореволюционна Русия. Но това съвсем не означава, че съветската система беше по-малко демократична. По този въпрос подробно пиша в книгата си “Парламентаризмът в Русия”. Да вземем правото да се отзовават депутатите. Това е без съмнение огромно преимущество на СССР. Това е проява на истинска народна воля, която няма да се намери никъде в западните демокрации. По време на работата ми във Върховния Съвет на СССР оттам бяха отзовани от избирателите 12 депутати, а от местните съвети – 15 000. Така решиха избирателите. Върху тях никой не беше оказвал натиск. Никой не им попречи да отзоват депутатите, които са изгубили доверието на хората. А тоталитаризмът – това е съсредоточаване на властта в ръцете на един човек, на когото обществото не е делегирало властта. Това е произволът на владетеля, който е узурпирал властта.

 –          Много хора смятат, че никаква перестройка на съветското общество не е била необходима. Хората мислят, че в средата на 80-те тя е била наложена от върховете, а за да се съхрани СССР е трябвало ръководството да се въздържа от политически реформи.

–          Първоначалната идея за преустройството не принадлежеше на Горбачов. Терминът звучеше още при Андропов. Болшинството от хората, които подкрепяха идеята за преустройство съвсем нямаха предвид смяна на политическата система, а нейното усъвършенстване. Например, благодарение на широкото обществено движение беше направен Конгрес на народните депутати, които представляваха цялото население на страната и максимално отразяваха волята на гражданите.

 –          Ако през 1985 г. начело на страната не се бе оказал Михаил Горбачов, по-нататъшната история на СССР би ли била различна?

–          Разбира се. Промените щяха да се извършат при всички положения. Но техният характер би бил друг. Това вече в голяма степен зависи от личността на лидера. Аз лично познавам Горбачов още от студентските години. Той в голяма степен беше човек повърхностен. Той мислеше, че системата на колхозите е неефективна, че земята трябва просто да се раздаде на селяните и да се лансира частната собственост в селското стопанство. Но не си струва да се прави нова преоценка на персоналната роля на Гормачов. Влиянието на обкръжението му, в крайна сметка, се оказа по-голямо от неговите собствени идеи и съждения. Той беше зависим от мнението на съпругата си Раиса Максимовна. А на нея й правеха силно впечатление пътуванията й на Запад. На нея й се струваше, че там е по-добре, че там се живее по-правилно. Но най-силно влияние върху Горбачов оказа Александър Яковлев. Той му беше най-приближен сред членовете на Политбюро на ЦК на КПСС. Това беше човекът, който като посланик на СССР в Канада и после, по време на пътуванията си в Америка, напълно беше обхванат от идеологията на икономическия либерализъм: само частна собственост, само “свободен пазар”, само индивидуалните, егоистичните интереси.

В годините на преустройството Яковлев беше влиятелен човек в Политбюро, но по онова време той вече беше сформирал антисъветските си убеждения. Още по-убедени противници на съветската система се оказаха бъдещите “млади реформатори” – Гайдар, Чубайс. В онези години те бяха на стаж при главния идеолог на съвременния либерален капитализъм Милтън Фридмън. САЩ съзнателно произвеждаха агенти на влияние, за да демонтират съветската система.

 –          Вие твърдите, че Западът фактически е купил тези хора и е направил от тях съзнателни изпълнители на неговата воля?

–          Не знам дали са били купени в буквалния смисъл или не са. Много реформатори просто бяха убедени, че капиталистическият пазар и частната предприемчивост – това е панацеята на всички проблеми, която дава на човека истинската свобода. Но западният елит, който десетилетия водеше против нашата страна “студена война”, прекрасно съзнаваше, че чрез ръцете на тези хора ще победят СССР. Някои западни лидери в прав текст заявяваха, че имат намерение да сринат СССР. Например, Маргарет Татчър не веднъж казваше, че те са заинтересовани от подобна съдба на СССР.

Горбачов водеше война игра. Той искаше да “смачка” Елцин, с когото имаше лична вражда. Затова провокира хората, които бяха влезли в ГКЧП, даде им гаранции. А сам той остана в сянка под предлог, че има лошо самочувствие. И когато разбра, че ГКЧП се изгуби играта, се направи “жертва на пучистите”. А след това той вече съвсем съзнателно започна да разбива СССР.

–          Но когато се създаде ГКЧП вие повярвахте, че извънредното положение може да спаси страната?

–          Не вярвах в това от самото начало. Аз заявих, че няма да участвам в подобна провокация. Отказах да участвам в нея. След няколко дена след ареста на членовете на ГКЧП арестуваха и мене самия. Опитваха се да ме принудят да направя признания, че съм в групата на организаторите на комитета. На третия или четвъртия ден от престоя ми в ареста дойде делегация от министъра на вътрешните работи, главния прокурор, председателя на Върховния съд. Срещнах ги спокойно. Казах: “Никакъв пуч не са извършвали участниците в ГКЧП и никого не са отстранявали от властта. Всичко беше съгласувано с Горбачов. Но не смятам да се оправдавам. Аз не съм замесен в тази работа. Можете да стоите тук до Второ пришествие, но от мене нищо друго няма да чуете, защото това е самата истина”. Със следователите също отказах да разговарям. Половин година след това, до самия съд, не казах нито дума повече.

 –          Имаше ли възможност след 91-а година да се спаси СССР, да се съхранят поне част от републиките в неговия състав?

–          Не. Основният човек в Москва беше Елцин. На него и на новата руска власт СССР не им трябваше. Какво в действителност беше Беловежското съглашение, което постави кръст на СССР? Това беше не бягство на републиките от СССР. Това беше тяхното съгласие за това, че Русия обявява суверенитета си. То просто се примириха с това, което направи Елцин. А преди това се случи нещо невероятно. Беше нарушен един от най-главните принципи на федерацията. Елцин прие закон, според който всички данъчни постъпления преминават от контрола на СССР към контрола на Русия. Това, разбира се, предизвика колосално недоволство от страна на другите републики. Те видяха, че тях просто ги отблъскват.

–          Често говорят за сходството на политическата система на днешна Русия със съветската.

–          Никакво сходство между двете системи няма. Съветската система се базираше на истинска вертикална власт – от селските съвети до Върховния съвет на СССР и Конгреса на народните депутати. Депутатите можеха да бъдат отзовавани и не бяха назначавани от губернатори. Депутатите бяха издигани от трудовите колективи, а се избираха от всички граждани. Тогавашната власт беше много по-свързана с хората. От хората, от мнението им зависеше много.

–          Възможен ли е разпад на Руската федерация по аналогия на разпада на СССР?

–          За съжаление, факторите за това има достатъчно. Не забравяйте, че дезинтеграцията на съветското пространство също не е завършена. Същите механизми, същите сили, които доведоха до разпада на СССР, продължават да действат и днес, пречат на взаимодействието между държавите, възникнали в бившите съветски републики. Именно по тази причина е провокиран конфликта между Русия и Грузия. Именно затова постоянно се правят опити за външна намеса в работите на Белорусия, която си остава последователен руски съюзник. Това е истинската причина за недоволствата на противниците на Лукашенко, а не, че той управлява по авторитарен начин. Западът, САЩ са заинтересовани от по-нататъшния разкол на постсъветското пространство. Те се стремят максимално да засилят влиянието на Казахстан, на Киргизия, и да разположат на тяхна територия военните си бази. Туркменистан вече напълно е под западно влияние. Молдова също е обхваната от паяжината им. Украйна за сега заема половинчата позиция, мята се между Запада и Русия. А главна мишена в тази продължителна негласна война против вече бившия СССР е Русия. Разряването на руското геополитическо и икономическо влияние върху постсъветското пространство – това е пътят към отслабването на Русия, пътят към нейното окончателно превръщане в слаба и второстепенна държава. А следващият етап може да бъде разбиване на самата Руска Федерация.

–          Това е невероятно сложно. Подобен процес би се натъкнал на колосална външна намеса. Пък и вътре в самата Русия ще се появи съпротива против възстановяване на съветския тип система – съпротива от страна на крупните собственици, от страна на финансовия елит. Защото подобно възстановяване ще означава ликвидация на крупната частна собственост, анулиране на резултатите от призатизацията и възраждане на плановата икономика. Но главното не е това. Малко е, ако просто се възстанови механизма на функциониране на системата, нейните институти. Главният въпрос е друг – възможно ли е да се възстановят корените на предишната система? Възможно ли е връщането на предишната психология, предишните ценности, които хората тогава изповядваха и следваха? Разбира се, аз бих искал съветската система да се възроди. Но трябва да бъдем реалисти и да разберем колко това е трудно.

Петя Паликрушева