На 18 октомври 1867 г. руското знаме в Аляска и прилежащите острови беше спуснато, а в замяна над тези територии се издигна знамето на САЩ. Това се случило в резултат на продажбата на американците на руските владения в Новия Свят. Днес много хора смятат, че продажбата на Аляска е била грешка на царското правителство, и че е недалновидно решение. Но така ли е било всъщност?
Първото руско селище в Америка се създало през 1772 г. на остров Уналашка. Постепенно търговците, казаците и желаещите да забогатеят се придвижили по-навътре в континента и заели всички Алеутски острови, Александровския архипелаг и крайбрежната част на полуостров Аляска.
През 1799 г. била създадена Руско-американската компания, чийто управител бил А.А. Баранов. Тази компания фактически започнала да управлява колониите на Русия, които формално били под управлението на Източно-Сибирския генерал губернатор.
Последната придобивка на Русия на Американския континент бил Форт-Рос, намиращ се на 80 км на север от Сан-Франциско в Калифорния. Той е основан от руския търговец Иван Кусков през 1812 г. Оттогава териториите, които условно наричали Руска Америка, придобили законен вид. Трябва да отбележим, че това пространство, което било в размер на 1.5 милиона квадратни километра се обитавало от не повече от 2 500 руснаци, които се губели на фона на почти 70 000 индианци, ескимоси и алеути. Именно с това съотношение се обяснява условността на термина “руска” в наименованието. Руснаците тук били национално малцинство.
Впрочем, именно руското малцинство започнало активното завоюване на тези краища, което, колкото и да е печално, се превърнало в хищническо разграбване на природните запаси. Колонистите се занимавали най-вече с лов на зверове. Главно ловували видри, които изтребвали по най-варварски начин. Между другото, именно благодарение на този “морски лов” руснаците в Аляска напълно избили дрежелюбните и безобидни стелерови крави – морски млекопитаещи от рода на сирените, които хващали не заради кожата, а за храна.
Разоряването на американската екосистема се извършвало по следния начин: доколкото руснаците в колониите били достатъчно малко, за работници били използвани индианци, ескимоси и алеути. Търговците уж действали от името на “Белия Цар” (т.е. Господаря Император), облагали местните общини с тежки данъци. За неизпълнение на нужното, аборигените били разорявани, жените били отвеждани в данъчно робство, същото се случвало и с децата. А понякога колонистите устройвали истински разбойнически набези върху селищата на туземците, вземайки от тях всички кожи и хранителни запаси. След подобни рейдове нещастниците нямали друг изход, освен да се превърнат в работна сили на “касякам”. Така в Аляска наричали казаците.
Не е изненада, че местното население люто ненавиждало пришълците. Масло в огъня наливали и истинските казаци, които постоянно крадяли жените на аборигените и ги изнасилвали. Не особено добре се държали и представителите на Руската православна църква, които унищожавали култовите съоръжения на аборигените и преследвали шаманите им. С една дума, нямало мирно съвместно съществуване между Руската Америка и местното население.
Светът днес 