Светът се намира във война от ново поколение

Новата западна стратегия

Светът вече е във война от ново поколение – война на “умното” оръжие, на скъпите технологии, на информационните мрежи. В пъти нарасна значението на разузнаването и специалните служби. Активно се прилага система от икономически и политически санкции, изолации на режими, намиращи се в конфликт със Запада. Паралелно се създава негативния образ на държави, които не са готови да подкрепят предлаганите санкции.
Именно такава война днес се води срещу Иран, който е превърнат в своеобразен “полигон” на най-новата западна стратегия за извоюване на световна победа. “С Иран САЩ преминаха Рубикон”, – заяви неотдавна бившият шеф на ЦРУ Майкъл Хайден. “Един от нашите легиони се намира вече от другата страна на реката, – отбеляза той, коментирайки кибер атаките към Иран. – Не искам да смесвам епохите, но днес се намираме в август 1945 г. (датата на първата бомбардировка на САЩ над Япония)”. Иран се превърна в обект на конфронтация от нов тип, в която западните държави полагат усилия да съсипят иранската икономика при едновременна атака и на военно-промишления и научния сектор на държавата. Такъв е изводът от публикуваната неотдавна в ЕС книга на специалиста в областта на разузнаването Ивоник Деноел “Тайните войни на МОСАД”.

В книгата за първи път се разказва подробно за операцията по саботажа на работата на центрофугите за обогатяване на уран чрез компютърния вирус Stuxnet. Първите данни за подземния завод за обогатяване на уран в Натанз западните служби получиха през 2002 г., когато агентите на германското разузнаване завербуваха ирански бизнесмен, чиято компания участваше в създаването на подземния обект. Иранецът се съгласи да предостави карти, снимки, техническо описание и други сведения за секретния обект срещу обещание да го изведат по-късно от страната и да му предоставят немско гражданство. Но, отбелязва Деноел, иранското контраразузнаване разобличи агента през 2004 г. и незабавно го ликвидира. Независимо от това, съпругата му успя да изнесе от Иран в Германия портативния компютър на убития си мъж. “Компютърът се превърна в пещерата на Али Баба. Немското разузнаване изгуби месеци, докато се ориентира около попадналите в ръцете му документи”, – отбелязва авторът на книгата.

През 2006 г. в заводите в Натанз и в ядрения център в Исфахан последва “подозрителна” серия от взривове. Тогава от строя бяха изведении трансформатори по време на пуска на газовите центрофуги, в които се извършва обогатяването на уран. В резултат в Натанз бяха повредени около 50 центрофуги. През януари 2007 г. в дома му бе открит мъртъв най-големия ирански ядрен учен – 44-годишният Ардешир Хасанпур. Той работеше в завода в Натанз по обогатяване на уран в газови центрофуги. Властите на Иран обявиха, че е умрял в резултат на “отравяне с газ”.

През 2009 г. на ядрения обект “Димон” в Израел в пустинята Негев беше създадена обща със САЩ група от специалисти по мониторинг на израелската ядрена програма. Израелските служби създадоха на базата на получената от разузнаването документация точно работно копие на иранския обогатителен завод в Натанз. Работата бе улеснена, защото както в “Демон”, така и в Натанз се използваше френска ядрена технология. Деноел пише, че израелските специални служби са успели да се сдобият от световния “черен пазар” с центрофугите, които използва Иран в обогатителните си заводи. Както смятат независими специалисти, създаването от Израел на “огледален Натанз” с целия му производствен цикъл позволява в реално време да се следи развитието на ключовата за иранската ядрена програма област – обогатяването на уран. Според данни на автора, именно центрофугите от завода в Натанз са станали обект на атаки от страна на западните специални служби, използващи за целта компютърните мрежи. Съгласно съществуващите данни, намиращите се днес в Иран уранови центрофуги са създадени на базата на пакистанска технология, която на свой ред се основава на немски и холандски разработки от 50-те години на XX век. Специалистите отбелязват низката ефективност на толкова остарелите центрофуги.

Миналата пролет Техеран обяви за създаването на ново поколение центрофуги, но западните аналитици смятат, че става дума за незначителни модификации на вече съществуващите.

Идеята за създаването на особения компютърен вирус, съгласно Деноел, е осенила специалистите от създадената след 11 септември 2011 г. специална кибер лаборатория на Министерството на вътрешната безопасност на САЩ, както и една от трите основни специални служби на Израел – “АМАН”, занимаваща се с кибер атаки. Както съобщава авторът на книгата, през 2008 г. по време на сделка с Иран немският машиностроителен концерн “Сименс” “се съгласил да сътрудничи с Министерството на вътрешната безопасност на САЩ с цел да помогне на специалистите му да открият слабите места в компютърната система на въоръжените сили на Иран”.

За целта е способствал фактът, че “Сименс” тогава участва в създаването на т.нар. контролери – компютри, които управляват крупните производствени и енергийни комплекси. Както се оказало, компютърното оборудване на немската компания се използвало от иранците в завода в Натанз.
Специалните служби на Израел и САЩ създават група за изработването на компютърния вирус Stuxnet. В тази връзка в. “Ню Йорк таймс” пише, че без копирането на производствения процес на иранския завод в Натаназ в израелския ядрен център вирусът Stuxnet не би могъл да заработи с висока ефективност. При това Израел привлича на работа пенсионирани учени и техници, работили в ядрения сектор през 50-60-те години – толкова остарял се оказал производствения процес в Натанз. Именно тези специалисти придобили необходимите знания за копирането на технологичните процеси на иранската ядрена програма.

Дискусии за това, как трябва да се противодейства срещу вероятното създаване от страна на Техеран на ядрено оръжие, текат в САЩ, ЕС и Израел вече доста време. Барак Обама, според автора на книгата, е бил информиран за проекта Stuxnet няколко часа след като е станал президент на САЩ, а после дава зелена светлина на операцията.

Операцията по промишления саботаж има няколко нива. През юни 2009 г. специалисти от САЩ и Израел създадоха и пуснаха в Интернет опростена версия на вируса Stuxnet. Първоначално вирусът крадял пазещата се в компютрите информация, идентификационните номера, паролите и кодовите думи, сведенията за конфигурацията на връзките. Получените с негова помощ данни постъпвали в сървърите в Малайзия и Дания. Няколко седмици след първата поява на вируса в световната мрежа била пусната негова по-сложна версия, насочена към атака на иранските производствени обекти.

Именно тази версия била насочена от специалистите от САЩ и Израел в завода в Натанз, където той започнал да контролира системата за управление на центрофуги. Според Деноел, вирусът принуждавал контролните програми да съобщават за “нормална работа”, прониквайки в същото време все по-дълбоко в производствените системи. “Така в компютърната система в Натанз била създадена виртуална действителност, която не позволявала на иранските специалисти да заподозрят вирусната атака”, – отбелязва авторът на книгата.

В началото на 2010 г. била дадена заповед за началото на атаката, и вирусът, вземайки под контрол управлението на центрофугите, ги заставил да увеличат скоростта на въртене на ротора от 1000 оборота в секунда до 1400. При достигане на подобна скорост центрофугата излиза от строя.
За това, че в завода в Натанз стават някакви странни неща, съобщили инспекторите от Международната агенция по атомна енергия (МАГАТЕ). Обикновено в предприятието, в което имало разположени 8700 центрофуги, се случвали счупвания на същите, но не повече от 10 % за година. Само за три месеца на 2010 г. иранците трябвало да заменят 2000 центрофуги, съобщили МАГАТЕ. Западните аналитици смятат, че именно технологичната атака е довела до изхвърлянето на сметището на 24-месечна положителна работа по обогатяването на уран. Така, според бившия шеф на МОСАД Маир Даган, “успешната операция задържа началото на производството в Иран на обогатен уран до 2015 г.”

Но и тази операция не успяла да спре ядрената програма на Иран. Повредените центрофуги били заменени. Според западното разузнаване, Техеран има поне 8000 резервни центрофуги.

Проведената с помощта на компютърния вирус промишлена атака имала “световна премиера” и възвестила настъпването на нова епоха в техно – войната на човечеството. А тези войни изискват и нови подходи за получаване на необходимата разузнавателна информация. В тази връзка многократно скочи цената за достъп до преносителите на подобна информация. В книгата си Деноел казва, че западните служби предприемат сериозни усилия, за да завербуват голямо количество агенти сред иранците.

Особена ценност, според автора, са двойните агенти, които имат достъп до секретни сведения. За целта около Иран, по думите на автора, е създадена обширна мрежа от фиктивни компании, занимаващи се с ядрени разработки и търговия с материали, свързани с ядрените технологии. Тези предприятия доставят стоки и услуги. При това значителна част от работещите в тях не знаят истинските цели на предприятието. А една от целите е да се установят делови връзки с ирански специалисти и бизнесмени, за да се опита завербуване. Дълго време тези компании могат да изпълняват напълно качествени детайли. “Но след като настъпи пълно доверие, компанията ще изпрати в Иран дефектно някое от най-важните оборудвания, което неминуемо ще доведе до авария и забавяне на военните и граждански програми”, – отбелязва Деноел. След изпълнение на подобни операции поставените компании се ликвидират.

Съществува още един начин за противопоставяне на иранската ядрена програма – физическата ликвидация на влиятелни представители на режима и специалисти от ядрената област. Авторът на книгата отбелязва, че през февруари 2006 до март 2007 г. в Иран са се разбили три самолета с членове на Корпуса на стражите на ислямската революция. Във всеки един от тях са се намирали учени, работещи в ядрения енергиен сектор.

През последните години в Иран имаше покушения върху водещи специалисти в ядрената енергетика. Деноел съобщава, че на територията на Иран спецслужбите на САЩ, Израел, Великобритания, Германия и Франция провеждат “нелегални спецоперации”. За изминалите три години на територията на три военни бази в Иран се случиха огромни взривове при изпитания на различни родове въоръжения, в това число и ракетни, и те едва ли са били случайни.

Готвейки се за войната на новата епоха, САЩ активно внедряват най-нови видове въоръжение и технологии. Така, според британските средства за масова информация, широко приложение от страна американците имат тактическите театри на военните действия чрез безпилотните летателни апарати.
Ако през 2001 г. на въоръжение в САЩ е имало 10 подобни апарати, то през 2011 г. тяхното число е 7000. Основата на безпилотните ВВС на САЩ са 2 машини: MQ-9 Reaper, носещият четири ракети “въздух-земя” Hellfire и две бомби с лазерно насочване, и малкият по размер MQ-1 Predator, въоръжен с две ракети Hellfire. За наблюдение от въздуха се използват и ултрасъвременни миниатюрни апарати.

Така през последните 10 години с помощта на подобни летателни апарати са били унищожени повече от 3000 заподозрени в терористична дейност хора. Те се използват в Афганистан, Пакистан, Ирак, Либия, Йемен, Сомалия, в небето над Северна Корея, Иран, Турция, Мексико, Колумбия и Филипините. Според “Сънди таймс”, известно е съществуването извън САЩ на около 12 бази, от които се осъществяват подобни полети. Те са разположени на три континента.
Вестникът съобщава, че всички цели на ударите с подобни апарати се утвърждават лично от президента Барак Обама. “Решенията се вземат в т.нар.

“Терористичен вторник”, когато президентът провежда в Овалния кабинет съвещание с шефа на антитерористичния блок Джон Бренан и главния си съветник ген. Мартин Демпси, – пише изданието. – Те заедно избират поредните цели за унищожаване с помощта на тези апарати”.

Процедурата по включването на едно или друго лице в списъка е специална и се управлява от президента на САЩ. “Сънди таймс” съобщава, че всяка седмица до 100 правителствени експерта на САЩ се консултират около различни специални лица, които могат да представляват терористична заплаха за САЩ. После следват юристите на ЦРУ, които оценяват степента на заплаха и правят специални заключения. Често документът около тази програма заема 5 страници – юристите действат изключително внимателно, за да не нарушат американските закони. После списъкът се насочва към ръководството на ЦРУ, откъдето постъпва в окончателния си вид в Белия дом. Всяка цел има подробно досие: детайлни биографии, снимки, различни оперативни материали. Президентът трябва да кажа последната дума за всеки човек, включен в списъка.

Ако Барак Обама утвърди човекът като цел, съответно електронно съобщение постъпва в центъра на ЦРУ в щата Вирджиния, където се намира оперативния център за управление на безпилотните летателни апарати. Стоящите зад екраните офицери от ЦРУ са дистанционните пилоти на апаратите. Те в реално време получават картина от местността на съответния регион и , когато целта е открита, издават команда за ракетен или бомбен удар.

Едно от правилата на ЦРУ – да не съобщават за нанесените удари или за ликвидираните предполагаеми терористи, ако те не са широко известни. Както отбелязват независими специалисти, през последните три години САЩ са успели с помощта на подобни летателни апарати в значителна степен да отслабят “Ал Кайда” и свързаните с нея терористични групировки.

иРедица независими американски експерти смятат, че използването на безпилотни летателни апарати за унищожаването на лица, заподозрени в международен тероризъм, довежда до ново попълнение в редиците на терористичните организации. Според тях, смъртта от ударите на безпилотните летателни апарати на мирни жители привлича в редовете им нови бойци. Според изчисленията, за последните три години редиците на “Ал Кайда” са се утроили и да достигнали 1000 активиста, при това най-вече в резултат разширеното използване на безпилотни летателни апарати.