Пречупен генетичен код – така се случва, когато е налице поредица от малки и незначителни на пръв поглед поклони към чужда култура и чужд манталитет, достатъчно далечна от българската. Всеки от тези поклони бавно и постепенно изтриват собствената ни самобитност.
Не знам кой нелеп мозък реши, че ние, българите, трябва да се интересуваме на кое животно принадлежи поредната ни година, спрямо източния календар. Е, изясниха ни, че 2013 година ще бъде година на Черната Водна Змия. И какво? Някаква мокра, мазна гадина, с която, не дай Боже, се срещнеш в реката или морето… За японците змията означава нещо съвсем друго, за разлика от нас, българите. И от какъв зор ни трябва на нас да почитаме японската култура, да мислим и чувстваме по японски?
Не разбирам и друго – защо нашият добър и стар Дядо Мраз, с когото са възпитани хиляди български деца, днес изведнъж се преоблече в дрехите на Санта Клаус и се появи по телевизорите в съпровод с американската песен “Джингъл белс”. Ако ще трябва на нова година да се пее чужда песен, аз предпочитам да си пея “В лесу родилась елочка”.
Защото под съпровода на тази песничка в детската градина заобикаляхме елхата, хващахме се за ръце и пеехме заедно. А нима може да се направи същото с този “Джингъл Белс”? С една дума, този “Джингъл” и този “Белс” направо апелира към инфантилно скачане на място и …към нищо друго. Пък ако трябва да продължа думата за джинглите и белсите, няма как да не кажа, че някак си все така се получава – индивидуализмът през тези 20 години постоянно взема връх пред нашата природна надареност – колективната подкрепа, взаимопомощта.
И до днес си спомням колко хубаво беше около елхата в детската градина, защото всички тръпнехме в очакване да разберем кой ще се окаже до теб и кой ще те хване за ръката – от едната и от другата ти страна. Помня, че учителката старателно ни редуваше – момиченце и момченце, за да няма обидени, и за да се държим по-здраво за ръчичките. Помня усещането, когато кръгът около елхата се затваряше. Тогава всеки беше свързан с всеки. Е, и тогава не вярвахме в Дядо Мраз, но това вече е друга история. Но с възторг го викахме – всички заедно и със силен глас. Точно така, както всички деца от детската градина викахме “Са-мо-лет” винаги, когато въздушно мозило прорязваше облаците в небето над нас.
А всичко това е нашата генетична памет.
Затова тази американска песен “Джингъл белс” нито може да развесели някое дете, нито може да умили някой възрастен, най-много да приспи някой пенсионер, злоупотребил с ракийката и салатката.
Разбира се, че това са дреболии. Но с подобни дреболии започва счупването на генетичния код на която и да е нация. Дори не споменавам факта, че българският народ като цяло въобще, ама въобще не влее английски. Т.е. не разбира смисъла на този Джингъл. Какъв е този джингъл, какви са тези белс, от къде да знае баба Гицка от Горно Нанадолнище?
Добре, да оставим настрани песните и танците. Да сте виждали някъде по градовете си сини звезди на градските елхи? Мда, виждали сте. И цели елхи в синьо видях аз. Ех, тази носталгия по умрялата Синя идея. Някак си, обаче, стоеше некомфортно тази синя звезда на върховете на градските елхи, нали?
А някой спомня ли си за Снежанка? Хе-хе, знам, че си спомняте. Да, правилно, Снежанка е внучката на Дядо Мраз! Така че, Дядо Мраз в България беше приказен герой, но с вид на нормален и здрав мъж, обременен с потомство. А този Санта Клаус? Извинете, но той няма как да е имал деца и внуци, защото първообразът му е свети Николай. А този светец, както и болшинството от светците, са били целомъдрени. Така че Санта Клаус и Снежанка никак не се връзват, нали?!
Та, ето какво се получава в условията на свободна пазарна демокрация – пълен плурализъм във всяка една наша глава. А това води до лек или тотален абсурд под косата.
Време е да си припомним за подаръците около Нова година. Сега ни съветват да ги пъхаме в някакви чорапи. По западна мода. Пък на всичкото отгоре трябва и тези чорапи да ги окачваме на камините си. Добре, обаче, повечето от нас си нямаме камини, хе-хе…
Да продължим с образа на този нов наш Светец. Казват ни, че той се вмъквал в домовете ни през комина. А някой да си спомня, че една чудновата фурия от детските ни приказки, наречена баба Яга, щурмуваше с метлата си комините, а? Хубава фея, нали? Та нима някой от вас може да си представи внушителната фигура на Дядо Мраз да преплита крака по покрива, а после да се опитва да се промуши през черния от сажди комин? Някаква карикатура се получава май. Само западният мозък се нуждае от обяснение как, по дяволите, се провира този Санта в домовете им. А Дядо Мраз от нашето детство – беше същество митично. Той абсолютно тайнствено се появяваше и по същия секретен начин изчезваше. И на нито една от детските ни главички не й хрумваше да търси каквото и да е битово и прозаично обяснение за добрия старец.
По същия безумен начин ние, възрастните българи-европейци, си подаряваме електронни картички с надпис «Happy New Year!» И какво става? Младежите се дегизират като изроди по време на Хелоуин – тази “традиция” изведнъж се вкорени в действителността ни, забелязвате ли. В миналото подобни неща се наричаха “чуждопоклонничество пред Запада” и официално се осъждаха. Сега всичко, което ни заобикаля, е просто едно от “положителните” въздействия на глобализацията. В която глобализация всички ние, щем или не щем, вземаме участие.
Не знам сега в детската градина дали четат на децата български народни приказки. Едва ли. Защото те са прекалено добри. Там има някакви такива златни ябълки, някакви синове, лами, змейове, по някое време се появява крали Марко с крилатия си кон….Ех, доброта и вълшебство отвсякъде! Обаче има един проблем около тези приказки – те внушават безкористност, пък и са с анти-богаташка настройка. От тях няма как да израсне съвременната класа, която изгражда лидери на всяка цена, погазвайки всички и всичко в името на парите.
Аз още се ужасявам от онази световноизвестна приказка, на която дори не искам да споменавам името, в която семейството нямало какво да яде и прогонило децата си в гората, да се оправят сами. Някой да е чел такова лудо чудо в която и да е от нашите народни приказки? Нима ще намерите в нашите народни сказания такива родители? Няма да намерите. Защото нашето светоусещане за живота е различно от западното. На запад и сега, а и в миналото, явно, е така – стане ли детето на 16 години, гуд бай, май литъл френд, хвани си квартира, учи се, работи и ….много ти здраве. Е, ние, българите, сме други, нали?
Да, говорих за пречупването на генетичния код в началото. Не го възприемайте всичко това трагично, все пак. Това са малки и уж незначителни отстъпки пред чужда култура и чужд манталитет, всяка от които капка по капка ограбва родната ни самобитност. Ограбва гордостта ни от това, че сме такива, каквито сме, и не се нуждаем от копиране на чужди традиции и идеали.
Ако си озадачен от всичко това, което прочете тук и сега, остава само да ми кажеш: “Гуд бай, Дядо Мраз, аз съм вече европеец, аз съм човек на света! И много ви здраве на вас, българите!”
Още не съм измислила как да им отговоря на озадачените…
Светът днес 