През XVI век туркофобията в Европа била толкова голяма, че във всеки мним и реален знак на европейците им се привиждали турци. Те вярвали, че турците ще донесат края на света. Изследвайки малко известни аспекти от европейското възприятие към Османската империя, Лейла Джошан в новия си труд “Турците като предзнаменование за края на света” изчепателно описва особеностите на туркофобията, характерна за християнския свят.
Илюстровани листовки
Най-важно средство за комуникация в разглеждания период били листовките, които били прототип на съвременните вестници. Благодарение на това средство за масова комуникация, формиращо възгледите за турците чрез религиозната, политическата, военната пропаганда, европейците си конструирали образа на турчина-враг. Листовката, атакуваща цялото общество, в което много малко били грамотните, представлявала просто съобщение, украсено с илюстрации.
Благодарение на подобни листовки на цялото германско общество бил внушен страх от турците. В “новините за свръхестествените знаци” често се отреждало място и за коментари за турците и турските войни. В листовките също се съдържала информация за пророчества, свързани с турците, за свръхестествени знаци, говорещи за края на света, за прогнози за бъдещето.
Болшинството от обсъжданите новини, касаещи турците, били не от информационен, а с пропаганден характер. От една страна, турците били етикирани с термина “враг”, а от друга зад образа на врага се прикривало съществуващите в германското общество безпокойство и тревога.
В резултат на разширяването на територията на Османската империя и военните победи, дори странните или екстраординарните природни явления се използвали за всяване на страх от турската заплаха. Болшинството автори на листовки за турците не се спирали пред нищо: те можели да свържат комета, земетресение или човешка аномалия, или аномалия на друго живо същество с актуални политически събития.
Кометите и турците
Доколкото турската заплаха нараснала, християнският свят разглеждал турците като антихристи. В резултат на това възприятие идеята, че турците са антихристи била приета от двете религиозни доктрини.
Кометата се асоциирала по онова време като край на света, като антихрист и като съд над човечеството. Разговорите за това, че кометата ще донесе катастрофа, война и религиозни конфликти, започнали да звучат все по-убедително след завоюването на Константинопол (1453) и придвижването на османците към Белград (1456). Появата на кометата Галея се свързвало с разширяването на османската територия. Смятало се, че кометите предизвиквали опасност и бедствия, причина за които са турците.
И така, сред астрономическите знаци, свързани с турците, били новините за кометата. На второ място – слънчевото и лунното затъмнение. Сред природните катастрофи на първо място заставало земетресението. Турският въпрос присъствал и в листовките, посветени на зоологически, ботанически и човешки аномалии. Всичко това се интерпретирало като предзнаменование за края на света.
С нарастването на турската заплаха се увеличавало количеството на свързаните с темата листовки. Лейла Джошан, проанализирайки новините за свръхестествените знаци, формиращи имиджа на турците, достига до извода, че турците се споменават, както в съобщения, които могат да се нарекат достоверни, така и в абсолютно нереалистични, а често и съвсем фантастични текстове, плод единствено на въображението.
Новини, в които се споменава Страшният съд, ефективно използвала и християнската църква. Всички природни явления, възприемани като чудо, напомняли за наказанията на Всевишния и заплашвали с тежка участ от наказание.
Туркофобията
От 1394 година и след обсадата на Цариград от Баязид I, западноевропейските християни устремили погледите си към столицата. Така, през 1396 г. бил извършен Никополският Кръстоносен поход, в който европейските държави за първи път участвали. Завоюването на Константинопол през 1453 г. предизвикало в Европа значителен отглас. Всички, от Италия до Сърбия, действително вярвали, че предстои техният ред, и изпитвали невероятен страх от турците. И макар по време на организирането на новия Кръстоносен поход да съществували намерения да се върне Константинопол в християнски ръце, вътрешната политика на Европа не позволявала това.
Започвайки от епохата на Сюлейман I, Османската империя вече представлявала истинска опасност за Европа. Завоюването на Родос през 1522 г. послужило за повод държавите от Западна и Източна Европа отново да отправят погледите си към турците. През 1522-1523 години, когато Родос преминавал под властта на османците, били написани около 80 книги и брошури по повод турците.
След като Османската империя се насочила към Европа след завоюването на Унгария в резултат на битката при Мохач, всички започнали да се интересуват от турците. Една след друга започнали да излизат книги по темата. По време на първата обсада на Виена от Сюлейман I през 1529 г., европейците, чувствайки опасност, започнали още повече да се интересуват от Османската империя.
Непобедимият турчин
Завоюваният от турците Константинопол и придвижването на османците към Германия през епохата на Сюлейман I сформирали образа на “непобедимия турчин”. Всичко това се превърнало в причина за значителния страх на Европа от турците.
Ще дойдат ли турците в нашата страна?
Никой не можел да спре османците след завоюването на Константинопол. Европа нямала покой пред въпроса : “Ще дойдат ли турците и в нашата страна?” Така, в един от трудовете на Макиавели героят на книгата формулира следния въпрос: “Ще дойдат ли турците другата година и в Италия?”
Светът днес 