Арабската пролет върна робството („Watan“, САЩ)

В “революционен” Йемен процъфтява търговията с роби, търговията с “жива стока”.

Зловещ и неочакват обрат на историята? Или просто крива усмивка на “арабската пролет”? Никъде из ислямските простори на Средния и Близкия изток няма да намерите такова райско кътче, където “пролетта”, за която много и незаслужено шумят, да е стоплила човека с истинска топлота, усмихвайки му се открито. Никога арабското слънце след “арабската пролет” не е светило с приветлива усмивка…

Защото след “пролетта” настана истински ад. Престрелки, кръвопролития, жестокост, беззаконие, произвол и анархия…

Държавата Йемен, която управляваше с желязна ръка сваления Аби Абдалла Салех, днес се разпада по шевовете си. Процесът е необратим, твърдят експертите.

Всенародно избраната власт, както я наричат йеменците, рухва пред очите на всички. Вероятно ще издържи не повече от година…

Затова на териториите на огромния регион, в планинските мехафази, растат като гъби робовладелските пазари. Тези, които са успели да стигнат дотам, с отвращение си спомнят: “Бандити, със забулени лица, въоръжени с автомати Калашников, вършат скотски деяния – омерзителни и цинични…”

Арабия…Така в миналите векове са наричали обширния географски регион. Това е Арабският полуостров. Наименованието е влязло в арабските предания, легенди, приказки, традиции…

Та тук са арабските корени, оттук е тръгнало из региона и в света ислямското учение. Родените в тези земи са чистокръвни араби. Природата ги е сътворила точно скроени, с пропорционално телосложение, с плавни черти на лицето…Оттук заточват славните военни походи, което разнасят исляма из тъмните, езическите и идолопоклонническите глъбини…

В пограничните със Саудитска Арабия провинции бандити хващат нещастните африканци, избягали от глада и нищетата с жалката надежда да се промъкнат в монархията или в някоя от държавите на Персийския залив. Нелегалните емигранти се превръщат в пленници, а пленниците в роби…

Търговията с хора не е ново явление по тези места, но беше позабравено. Някога оттук минавали керваните. От трюмовете гонели полуживите негри и ги излагали пред алчните погледи на търговците на жива плът.

Градчето се нирача Зинджибар – намира се в йеменските вътрешни части, на брега на необятния Индийски океан. Дори в арабска транскрипция лесно се разпознава названието на държавата от Черния континент – Занзибар. Оттук превозвали неволниците с кораби. Съхранило се е и “лобното им място” – дървен подиум, на който робите били излагани на оглед. Тук кипяла търговия, с викове наддавали цените, и както изисквала традицията, размахвали над къдравите глави на робите торбички със звънтящи сребърни или други монети…

Правозащниците отдавна бият тревога. Публикуват отчет след отчет. В тях те прилагат документи, свидетелстващи за безчовечността, която се прилага към нещастните хора, за издевателствата, за побоите, за гаврите…

Тези хора не могат да се нарекат заложници. Тях няма кой да ги освободи. Те са сами – безсловесни, уповаващи се само на Всевишния. На кого да се оплачат, ако голяма част от тях попадат в Йемен и в Саудитска Арабия нелегално?

Т.е. условията, предполагащи разцъфването на търговията с роби, са повече от благоприятни след “арабската пролет”. В Йемен пролетните бунтари развалиха системата на държавната безопасност. В граничните райони се веят дръзки и никому неподвластни негодиници, с които Ер-Рияд не иска да се занимава, а още по-малко да се кара.

Миграционните служби опровергават, че ежемесечно около 12 000 африканци от “черния бряг” пристигат в Йемен с надежда да се доберат до Саудитска Арабия или в страните от Персийския залив. Африканците са баламосвани от “доброжелатели”. Те им обещават евтин транзит, после им вземат насила парите, а много от тях продават на познати делови хора за тежка работа. Жените и децата отиват в бордеи, в харемите на богатите търговци.

Има сведения за това, че африканците често биват държани в захвърлени сараи, в тъмници и от роднините им в региона е искан откуп. “Програмата за пребиваването при гостоприемните араби е все една и съща” – глад, побои, насилие, издевателства…

Продадените в робство са евтина стока, почти безплатна. Те са и нелегална работна ръка, която може да наруши демографския баланс, който властите следят.

От друга страна вълната африканци носи не само изгладнели безработни. В техните редици има нерядко и такива, които са готови да платят прилично, за да станат терористи, бойци, джихадисти. Редом с търговците винаги има и вербовчици, които призовават младежите под зелените знамена на исляма. Сомалийците са първите, които попадат под “прицела” на вербовчиците – те добре познават войната…

Обичайният транзит е от сомалийските брегове към йеменските. За 2-3 000 долара бегълците се доставят до границата със Саудитска Арабия, където ги предават в ръцете на въоръжените бойци. От този момент африканският бежанец трябва да изпие до дъно горчивата чаша на заложничеството и робството.

Вратите на ада се разтварят в Ахваш, в захвърлена ферма в Аз-Захра или в Бени Хасан. Побои, насилие, докато не признаят, че имат роднини в Саудитска Арабия, докато не установят контакт с тях и не поискат пари, за да се откупят…

Ако имат късмет, ще се разминат само със счупени ребра, ако нямат – ампутация на крайниците. За това също с тревога съобщават правозащитниците, прилагайки документи и фотографии…

Правителствата, към които се обръщат за помощ, са безмълвни. Съдбата на многото без вина виновни каторжници не вълнува никого. Нещастните могат да се уповават само на милостта на бандитите.

Селяните разказват, че веднъж някакъв фотокореспондент проникнал в селцето, където в дървена барака при антисанитарни условия били натъпкани африканци. Довел го някакъв шейх на племе. Фотокореспондентът успял тайно за заснеме няколко кадъра. Но на изхода от селото го засекли. Мъжът по чудо успял да избяга…

Всички селяни, които били замесени с кореспондента, били бити и насилвани дълго и продължително – за да не повтарят общуването с непознати.

Жителите не селцето разказват, че през нощта постоянно чуват викове и молби за помощ, но няма кого да повикат. Наоколо е пустиня. С най-близкото населено място можеш да се свържеш само с помощта на военните. Всеки опит за контакт и сътрудничество с властта се наказва – жестоко.

Общинските власти изпратили военен патрул за разузнаване из околността, за откриването на тайните затвори. Но военните били срещнати от плътен огън от автомати и гранатомети и срамно избягали.

Според достоверни източници, шейховете на племената в селищата Бени Хасан, Аббас, Аз-Захра, Ал-Лихия имат общо с това криминално злодеяние, предоставяйки за ползване от бандитите “частни затвори”. В тях задържат не само сомалийци и други африканци, но и техни съграждани…

Търговията с жива стока процъфтява след арабската пролет. Под носа на най-богатата и най-набожната монархия…

Върху най-древната земя, озарена някога от мъдрата усмивка на владелката Балкис, Савската царица…