Известни представители на световната литература, от Ърнест Хемингуей до Пиер Лоти, в произведенията си отделят значително внимание на Истанбул, четем в турското издание „Milliyet“.
Едни описвали кафенетата, други постоявали утопични фантазии за завоюване на Истанбул, трети се държали на разстояние, за да отразят истинското величие на града. Какво място заема Истанбул в световната литература?
Едмондо де Амичис
Италианският писател Едмондо де Амичис в книгата си “Истанбул” описва през 1874 г. следното: “Дори ако Негово Величество Абдул-Азис ми подари вилает в Анатолия, няма да мога да напиша за столицата на империята дори десет реда. Колко вярно е казано – за да опишеш великото, трябва да се намираш по-далеко от него! За да си припомниш – отначало трябва да забравиш”.
“Пътят от Египетския базар преминава през улица, заета от шумни занаятчии, запълващи въздуха с неприятни миризми, хиляди търговски лавки, напомнящи мрачни ъгли. Тази улица води към “Гранд базар”. На разстояние 100 крачки от големите входни врати стоят някакви мъже, като бандити. Това са глашатаи, които канят посетителите в търговските лавки. Те веднага разпознават чужденците. Избират нужния език. Приближават към вас, усмихват се, и казват, че са на ваше разположение напълно”.
“Условията на брачен живот се отличават в зависимост от нивото на дохода на мъжа. Състоятелният турчин живее в самостоятелна част в дома си. Това показва неговата състоятелност, а и се обяснява с необходимостта от отделно разполагане на жената. Турците от следващото съсловия по икономически причини живеят заедно с жената и често се виждат с нея. Отношенията им са приятелски. Накрая, бедните турци провеждат голяма част от времето си със семейството, редом до жените и децата. С други думи, многото пари разделят хората там, а бедността ги сближава”.
Достоевски. “Най-важната част на света…”
Великият Фьодор Достоевски, постоянно зает с търсене на истината, е отдавал голямо значение на турските пословици. В книгата си “Дневникът на писателя” Достоевски, имайки предвид твърдението на славяните, че “Истанбул рано или късно ще бъде наш”, вижда в Истанбул град, който би могъл да стане център на православието. Ето какво четем от Достоевски: “Истанбул и Златният рог – най-важният политически център на света. Ако Петър Велики, вместо да основава Петербург, беше завзел Истанбул, ми се струва, че дори той да имаше достатъчно мощ, за да унищожи султана, съществуват редица причини той да се откаже от подобни мисли, защото това би заплашило Русия с разпад”.
“Днес Русия разбира, че не може да стане столица на Истанбул, макар, ако Петър Велики беше завзел града преди 200 години, задължително би пренесъл столицата тук, и това би завършило с катастрофа за Русия! Та нали Истанбул никога не е бил в Русия и не може да стане Русия. Ако Петър Велики бе извършил тази грешка, то наследниците му нямаха да устоят на световния натиск”.
“Невъзможно е да приемем, че Истанбул е наследство на гърците. Истанбул – е най-важната част на света – не може да бъде оставен само на гърците, би било твърде много за тях”.
Ърнест Хемингуей. “Ракията е толкова силна напитка, че не можеш да пиеш без да замезваш”
Ърнест Хемингуей в “Окупираният Истанбул” пише за града наблюденията си, свързани с причините, изводите и последствията от войната.
Хемингуей на 30 септември 1922 г. в статия за в. «The Toronto Daily Star» описва Истанбул от напитките до рибните блюда, от бродещите кучета до нощните клубове в града.
На 30 септември 1922 г. той пише следното: “Никой не знае колко човека живеят в Истанбул. Никога не е провеждано преброяване. Предполага се, че тук живеят 1.5 млн човека. Когато не вали, се вдига толкова прах, че ти се струва, че потъваш в прах и пепел, а ако задуха вятър, се образуват облаци от прах”.
Турците по всяко време могат да стоят в кафенетата в края на стръмна уличка и бавно да отпиват от ракията си. Напитката е толкава яка, че ако не замезваш, няма как да я пиеш”.
Светът днес 
Невероятно фонетично, но съвпадение: ISTAN-BUL