В скопския “Утрински вестник” започна поредната антибългарска пропаганда. Поредицата “Как бяха ликвидирани македонските евреи” с автор Виктор Цветановски описва македонската гледна точка около ликвидирането на евреите от земите на днешна Македония.
Припомняме, че Виктор Цветановски е бивш кореспондент на “Нова Македония” в София и традиционен щатен автор на антибългарски публикации.
В авторския му материал в “Утрински вестник” четем: “Документът хвърля светлина около трагичния край на македонските и тракийските евреи”.
Статията е озаглавена “Как бяха ликвидирани македонските еврeи“ и подзаглавие „Германците се договорили за депортирането на евреите с българското правителство”.
Авторът Цветановски твърди, че със специално споразумение Германия се е договорила с “профашистка България” и е постигнато съгласие за депортирането на евреите от окупираните територии.
Виктор Цветановски от “Утрински вестник” твърди в статията си, че България “се е изпречила на пътя на Македония към Европейския съюз, защото не приема тълкуването на македонското минало. Този път България използва голямата трагедия на македонските евреи, чийто живот по време на Втората световна война завърши в концентрационния лагер “Треблинка” в Полша. Потресаващият разказ за последните дни на нашите сънародници, разказан във филма “Трето полувреме” разгневи най-високите български политически кръгове дотолкова, че те решиха да дръпнат най-мощните лостове, с които разполагат в ЕС и да поставят пречки за членството ни в тази европейска асоциация. Ако не “водите разумен разговор и ако не приемете нашата “истина”, можете да се откажете от европейското бъдеще, заплашват те”, четем в статията на Виктор Цветановски.
Авторът продължава: “Хората, които добре познават действителността, не разбират жлъчното реагиране на българския политически елит. Защото когато става дума за ликвидирането на македонските и тракийските евреи, те искат да се представят пред света с чисто лице. За София тази тема е много болна и всяко напомняне за нея те възприемат като отворена рана, която не могат да заличат, тъй като търсят виновниците на друго място. Това със сигурност ще продължи дълго, ако не признаят, че за смъртта на 11.384 евреи са виновни профашисткото правителство и цар Борис, които направиха съюз с нацистка Германия и се включиха в ликвидирането на евреите от териториите, които окупираха. Техните войници и полицаи арестуваха всички евреи от Македония и от Тракия, качиха ги на влаковете и те никога повече не се върнаха. Този голям грях не може да бъде заличен дори с факта, че от територията на България бяха спасени 50 000 евреи. Но те бяха спасени не от българското правителство тогава, а от редица прогресивни лица и от целия народ”, продължава Виктор Цветановски от скопския “Утрински вестник”.
По-нататък в статията си Виктор Цветановски търси истината за трагичния край на македонските и тракийските евреи. Той пита колко е виновна България за престъплението, което е направено по време на Втората световна война, когато под българска окупация били македонските пространства. Авторът пита кой изпратил невинните евреи в газовите камери на хитлеристите. Авторът привежда и документ, от който е видно, според него, с цялата си яснота страшното събитие. Според Цветановски, документите говорели недвусмислено, че именно тогавашните български власти, начело с цар Борис изпратили македонските евреи на сигурна смърт и че те дори закупили билети за последното им пътуване, а това била сурова истина, която официална София не можела да отмине безмълвно. Цветановски упреква съвременните български правителства, че до този момент, 70 години след трагичните събития, не са се поклонили пред паметта на невинните жертви.
Цветановски твърди, че споразумението между тогавашна България и фашистка Германия е подписано на 20 февруари 1943 г. и касае депортирането на 20 000 евреи. “Споразумението за изселване на 20 000 евреи в източните германски области и е подписано между българския комисар по еврейските въпроси Александър Белев и германския пълномощник, капитан от СС Теодор Денекер. В документа има следните клаузи:
1. След потвърждение от страна на правителството, да се подготвят за изселване 20 000 евреи, независимо от възраст и пол. Германският Райх е готов да приеме тези евреи в източните райони.
2. Началните гари, броя и влаковете се установяват, както следва:
а) в Скопие – 5 000 души с 5 влака
б) в Битоля – 3 000 души с 3 влака
в) Пирот – 2 000 души с 2 влака
г) в Горна Джумая (днешен Благоевград) 3000 души с 3 влака
д) в Дупница 3000 души с 3 влака
е) в Радомир 4000 души с 4 влака … “
По-нататък в статията четем: “Чрез споразумението българското правителство е задължено да осигури храна за 15 дена, както и необходимия брой бъчви с вода. От България се изисква да плати обезщетение за всеки евреин, а сумата ще се договори допълнително. В предишни разговори, които са водени между двете страни, Германия е поискала от България 250 райхсмарки за човек. България не се съгласила, защото сметнала сумата за много висока. Българското правителство се задължило да заплати и разходите за транспортирането на евреите от местата, в които те живеели до гарата, от която трябвало да се качат в еднопосочно направление”, четем в скопският “Утрински вестник”.
Авторът Виктор Цветановски продължава: “Българският комисариат по еврейските въпроси като орган на МВР и народното здраве бил задължен пред Германския райх да изпълни следните условия: да превозва изключително само евреи, да не допуска лица от смесени бракове, да не се приемат евреи със заразни болести; евреите да не носят оръжие, отрова, валута, скъпоценни камъни и др. С този документ България е длъжна в никакъв случай да не изисква връщане на депортираните евреи.
Германците поискали от българите да изработят списък на депортираните евреи, с техните имена и фамилии, дата и място на раждане, последното местожителство и тяхната професия.
Българският историк Христо Бояджиев в книгата си „Спасение на българските евреи по време на Втората световна война“, публикувана през 1991 г., в специална глава разработва проблема около депортирането на евреите от Македония и Тракия. В книгата той публикува настоящото споразумение. В неговия труд той се опита да сведе до минимум ролята на тогавашната българска власт и на цар Борис Трети при депортирането на македонските и тракийските евреи в „Треблинка“, за да докаже, че България е била единствената държава в света, която е спасила своите евреи. Той представя тезата, че България е била принудена от германците да изпрати на смърт евреите от Македония и от Тракия и че Споразумението засяга само териториите, които са били окупирани по време на войната, независимо от това, че в нея се посочва по-голям брой евреи за депортиране – 20.000, цифра, която е почти двойно по-голяма от евреите, които са живели по тези земи.
Българският историк твърди, че комисарят по еврейските въпроси Александър Белев, който, според него, е притежавал пословична омраза към евреите, е фалшифицирал Споразумението и зачертал текста, в който пишело, че депортирането се отнася за евреите от „новите български земи Тракия и Македония“. С това иска да каже, че тогавашното българско правителство и царят са подписали договора само за депортирането на македонските и тракийските евреи, но не и за евреите, които са живели в „стара“ България.”, завършва статията на Виктор Цветановски в скопския “Утрински вестник”.
Светът днес 