Китай – ново чудо или катастрофа?

През 2013 г. Китай ще остане периферна държава? В сферата на технологиите той следва зададените вече вектори, но не създава нови насоки?

Какви проблеми са скрити в Китай през последните години, съумява ли китайската икономика да преодолее зависимостта си от САЩ и какво е бъдещето на Китай – нов триумф или катастрофа?

Според експертите, Китай в най-скоро време ще смени икономическия си модел. Без това не е възможно по-нататъшното развитие на страната, добавят те. През 2013 – 2014 г. властите в Китай може би ще изгубят контрол над икономическите процеси.

Терминът “чудо” се употребява от експертите съвсем не случайно. Когато Китай беше “открит” за втори път, през 80-те години на миналото столетие, международната делова преса писа за “икономическото чудо’ в Китай. Това беше свързано с факта, че Китай започна активно сближаване със САЩ през 1972 г.

От този момент Поднебесната империя тръгна по пътя на дълбока интеграия към глобалното капиталистическо стопанство. През 1990-те години Китай изхарчваше все повече и повече капитали, което помогна за израстването на китайската икономика с високи темпове, твърдят специалистите. От онова време Китай твърдо зае второ място след САЩ в световната икономика. Страната изнася 50 000 различни видове стоки в 182 държави от света, сред които лидери са САЩ, Япония и държавите от ЕС (55% от търговския оборот на Китай). Всичко това създаде световното икономическо чудо, сравнимо само с “откриването” на Китай през 1842 г.

Така, от 80-те години Китай започна да се обгражда със стопански връзки от външния свят. В страната се увеличи вътрешното потребление, появи се китайската средна класа, измени се мащабът и значението на международната търговия.

“Ако през 1993 г. Китай експортираше нефт, то през 2009 г. той вече съперничеше на САЩ по мащабите на нефтената търговия. Например, през 2004 г. – за първите четири месеца – търговията с нафт в Китай се завиши до 33 %. През 2010 г. търговията с нефт се оказа рекордна за Китай и беше 4.79 млн барела на денонощие, което със 17.5% превиши нормата за предната година, доказват с данни експерти.

Китай зависи и от друг елемент на експорта – от промишленото оборудване. САЩ, Япония и страните от Западна Европа се постараха да запазят произвоството на средства за производство под свой контрол, докато в същото време почти всичко останало беше изнесено към периферните държави.

“В много елементи от китайската икономика се виждат “колониални черти”, – подчертават експертите.

Не трябва да забравяме и за успехите на Китай по отношение производството на машини, оборудването на компютри, битова техника и автомобили. Но днес е трудно да се нарече авангарден автомобилният отрасъл, както не могат да се нарекат прогресивни плановете на Китай за копиране на американския опит в енергийната сфера. Но Китай, вървейки по пътя на западните индустриално-развити страни, все още изостава…Той се опира на колосалната си армия от евтини низкоквалифицирани китайски работници, напомнят експертите.

За осем месеца на миналата година инвестициите в основните фондове са се смъкнали с 20.2%. Под натиска на многобройни фактори Китай през 2012 г. бе принуден да заяви, че икономиката изпитва отрицателен натиск. Освен това, БВП, съгласно прогнозите за началото на 2012 г., трябваше да нарасне на 8%. Но през март прогнозата беше понижена до 7.5%.

“Първата половина на 2012 г. премина през два етапа: поредният спекулативен бум на пазарите, падането на вълната на засилващите се икономически и бюджетно-дългови проблеми в Европа. През юли, фактически без период на застой, на пазарите започна оживление, което даде първите си плодове през септември, когато Федералният резерв на САЩ обяви за пускането на нова програма за “количествено смегчаване”. Към зимата положението в икономиката на САЩ не се подобри”, отбелязват международни експерти.

Като цяло обстановката в Китай в края на 2011 г. и през първата половина на 2012 г. се усложни. Върху икономическата ситуация в Китай влияят външните и вътрешни фактори. Властта там търси нови възможности за стимулиране на ръста, а наблюдателите констатират риск от влошаване на ситуацията.

Експертите отбелязват, че основата на икономическото “чудо” в Китай е симбиозата между жестоката репресивна система и огромните ресурси с евтина работна сила. “Енергията на мускулите” – това е главният ресурс на Китай, който повече не може да понижи цената на стоките, които произвежда. От обслужваща чужди интереси държава, Китай може скоро да се певърне в конкурент на САЩ и Западна Европа. Световната криза влиза в нова остра фаза. Китай, вероятно, в най-близките години ще се окаже заедно с ЕС главен двигател за кризата на планетата. Преходът на китайската икономика от забавяне към спад ще доведе до спадане цената на нефта и металите.

“Китайските специалисти се жалват от евтината работна сила в Китай, но приходите от експлоатацията на китайските работници е не само в относително малкото месечно заплащане на труда, но и в условията, около които работниците се експлоатират. Средната месечна заплата в Китай се различава по региони. Известно е, че месечната заплата на работник – приходящ от селските райони – е в рамките на 200 долара на месец. Заплатата на квалифицирания промишлен работник може да достигне до 800 долара. Средната заплата за градовете се колебае между 300 и 800 долара. Месечният доход на глава от населението в селата, според официални данни, едва надвишава 90 долара”, – твърдят експерти.

Проблемът на китайския модел, според експертите, се състои в това, че труда не става “качествен”, т.е. работниците не получават по-висока квалификация, те не са способни да произвеждат масово по-сложни или технологически уникални изделия. С подобен модел се сблъскват Япония и Корея, но те успяха да лансират производството на сложна продукция, изхвърляйки по-простите производства към страните от “втория ешалон”. “Китай няма такъв “втори ешалон”, защото в света не останаха страни, които биха могли за най-кратки срокове да предоставят евтина работна ръка, съпоставима с китайската”, правят изводи експертите.

Кризата изисква поевтиняване на производството на стоки. Но Китай не може да реши тази задача чрез натоварване на работниците.

“Експлоатацията на човека в Китай е доведена до предела си, което се вижда от голямата продължителност на работния ден, а нерядко и от липсата на почивни дни. Властите се опасяват от масови недоволства, които са неизбежни при снижаване темповете на ръста на икономиката”, смятат експертите.

Китай влезе в режим на социална криза. Проблемите си остават – не му достигат собствени суровини, а потреблението е раздуто изкуствено. През 2010-2011 г. властите успяха да вдигнат ръста на икономиката, без да променят модела в държавата. В резултат беше постигнато свръхпроизводство на жилища, а пътното строителство и продажбата на автомобили се извършваха на базата на кредитиране, а не чрез доходите от населението.

Китай не успя да стане новият локомотив на световната икономика и след 2008-2009 години. “Хвърляйки силите си за подкрепа на ръста, врастта в страната още повече разду индустриалния и кредитен балон в икономиката. Екстензивният ръст на Китай подкрепяше световното произвоство на суровини и машини. Но той не превърна от Поднебесната империя в ядро на новия световен подем, а изтощи ресурсите й”, отбелязват експертите.

“Ако китайската икономика рухне, ако тя не издържи на високите цени на енергоносителите, на металите, на хранителните стоки, то след тях ще рухнат болшинството страни, а най-напред Русия. За последните 5 години в световната финансова система бяха вкарани 5 трлн долара чрез емисии, което създаде “балони” във финансовите пазари. От друга страна, тъкмо Китай и тезата, че Китай ще расте вечно, са важни фактори за поддържане на високите цени на енергоносителите”, заключават експертите.