“Арабската пролет” даде надежда за “огромен Кюрдистан”?

Турските власти чувстват реална заплаха, след като кюрдите в Ирак практически пролучиха независимост и гарантираха своето политическо и икономическо съществуване

Турските власти демонстрират готовност да пристъпят към решаване на един от най-важните вътрешни въпроси – кюрдския. Появи се информация за това, че правителството практически води преговори с лидера на Работническата партия на Кюрдистан Абдулла Йоджалан, който вече 13 години лежи в затвора. Но, независимо от решителността на Ердоган, експертите смятат, че двете страни отправят една към друга прекалено спорни искания, на които отсрещната страна не може да направи отстъпки. Според турските средства за масова информация, страните вече са се приближили до създаването на някаква “пътна карта”, на базата на която ще действат.

Според някои данни, планът предполагата резоръжаване на бойците на РПК и излизането им от територията на Турция в замяна на значително разширяване правата на кюрдското малцинство. Изискванията на кюрдите включват в себе си създаване на учебни заведения и съдилища, деловодство на кюрдски език, етнически неутрално турско гражданство в текста на подготвящата се конституция на страната, разширяване правата на регионалната администрация в райони, населени с кюрди. Съобщава се, че кюрдите искат да освободят лидера си Йоджалан и хилядите му привърженици, които също са затворени.

Ситуацията в съседните Ирак и Сирия показва, че за кюрдите настъпва благоприятен момент за начало на преговорите с турските власти. Ердоган така се опитва да направи изпреварваща крачка и може би ще тръгне да отстъпки, за да съхрани стабилността в страната. Но, не е изсключен и вариант да се създаде отделен Кюрдистан, който да се впише в новата геополитическа разстановка на силите, породени от “арабската пролет”. За това разказва дипломатът, бивш посланик на Ирак в Русия д-р Аббас Халаф.

–    Мисля, че днес съзрява благоприятна ситуация за регулиране на конфликта. Турските власти чувстват реална заплаха, след като кюрдите от Ирак практически получиха своята независимост и гарантираха своето политическо и икономическо съществуване. Сега те очакват благоприятния момент, за да обявят независим Кюрдистан. Освен това, в Сирия кюрдите искат да направят “сирийски Кюрдистан”. Вероятно, турските власти работят за изпреварване на ситуацията и се опитват да водят преговори за политическо разрешаване на въпроса. Мисля, че те чувстват реална заплаха за националната безопасност и са убедени в това, че със сила въпросът не може да бъде решен. Затова, те решиха да изиграят изпреварващ ход, за да не се създадат двете нови кюрдски автономии – в Ирак и в Сирия. Те създават реална подкрепа и гарантират реалния тил за турските кюрди.

Днес кюрдите имат по-благоприятна позиция за преговори с турските власти.

Днес ръководството на иракски Кюрдистан, за разлика от централните власти на страната, които закриха границата за бежанци от Сирия, я откри за своите събратя от “сирийски Кюрдистан”, ако може така да се каже. Кюрдите в Ирак имат и реален икономически потенциал – сега те сами експортират своя нефт. Така, те вече имат сила не само военна, но и икономическа. Нещо повече, много международни компании работят с иракси Кюрдистан, в това число и руски, и американски компании, а и от други страни. Така, за кюрдите в Сирия, Ирак, Иран се появи силна подкрепа. Не казвам, разбира се, че кюрдите диктуват вече условията, но те водят преговорите от много добри позиции.

Разоръжаването на бойците от Работническата партия на Кюрдистан е твърде спорен въпрос, чието разрешение е сложно. Автоматите са много необходими на кюрдите при водене на преговори. Когато преговарящите имат пистолети, те водят преговорите по-уверено, по-спокойно. Затова, в близко бъдеще е малко вероятно членовете на РПК да свалят оръжието. Мисля, че те ще настояват да получат повече граждански права, повече културни права от труските власти.

В същото време, ако погледнем събитията в Сирия, сирийските власти в продължение на 40 години не даваха на сирийските кюрди дори паспорт, те бяха никои. Но след събитията, кървавите събития, за съжаление, сирийските власти бяха принудени да дадат на кюрдите паспорти, права и направиха от тях пълноценни граждани на Сирия. Мисля, че турските власти ще се вслушат в гласа на разума и ще дадат на кюрдите тези права, които не са в разрез с интересите на държавната безопасност на Турция.

Кюрдите искат да освободят от затворите своите лидери, в това число и Абдулла Йоджалан, който е осъден на доживотен затвор. Сигурен съм, че това ще е искане номер едно. Вие знаете, че за кюрдите Йоджалан е символ на борбата. Турските власти, независимо от това, че Йоджалан се намира в затвора, водят се него преговори за регулиране на много въпроси. Независимо от това къде се намира той, кюрдският лидер продължава да играе решаваща роля в регулирането на кюрдския въпрос с турските власти. Това е доказателсто, че до момента той има политическа тежест.

Вие забелязахте колко бързо се променя геополитическото разположение на силите в арабския свят и Близкия Изток. Не изключвам появата на кюрска независима държава на територията на тези три страни. В Ирак вече фактически те получиха независимост, в Сирия са на път да формират автономия, на същия път са и турските кюрди. Те имат много сериозен тил, в Ирак извършват военната подготовка на бойците за “сирийски Кюрдистан”, помагат им с хуманитарна помощ. Не изключвам формирането на държава, и ако това се случи, то ще бъде един от резултатите на геополитическите промени след “арабската пролет”, този процес докосна дори Ирак. В Ирак, както знаете, днес също ситуацията е неспокойна, вече три седмици има демонстрации, сблъсъци между полиция, армия с демонстрантите в Киркук, в Мосул, в самия Багдад. Неотдавна затвориха границата с Йордания. Ситуацията в Ирак се променя с бързи темпове.

Доколко голяма може да е бъдещата кюрдска държава?

Този въпрос е тревожен и за иранските власти. Нещо повече, макар в пресата да не пишат, там постоянно има сблъсъци между Стражите на ислямската революция и регулярните войски на Иран с кюрдски въстаници в Иран.

Да, бих казал, че това ще бъде солидна държава. Това, разбира се, е някаква политическа фантазия, но ситуацията напълно позволява да се роди един огромен Кюрдистан –  в резултат на последните кървави събития, пък и на други събития, които се случват в арабския свят и в Близкия Изток под наименованието арабска пролет. Може би кюрдите, на свой ред, ще получат своята независимост (на територията на Сирия, Ирак, Иран и Турция живеят около 40 милиона кюрди, в Турция – повече от 20 милиона, в Иран – повече от 11 млн, в Ирак – до 7 млн, в Сирия – до 3 млн човека).