Майкъл Конзъл, научен сътрудник в Института Рузвелт, експерт по финансови реформи, безработицата и неравенството, автор на блога Rortybomb, влязъл в 25-те най-добри блогове според сп. Тайм.
Предстои още една огромна битка – за държавния дълг
Икономиката на САЩ успя да се измъкне от “фискалния срив”, минавайки буквално по ръба. Лишавайки себе си и нацията от спокойната рождественска ваканция, американските политици от десетия, ако не и от двадесетия опит успяха все пак да стигнат до компромис.
Не знам дали компромисът беше единственото възможно решение.
Трябва да следим как се развиват събитията в САЩ внимателно. И трябва да помним, че “фискалният срив” е съчетание на няколко неща. Това е по същество приключващото действие на една твърде обемна и противоречива програма за съкращение на данъците, която през 2001-2003 г. прие Джордж Буш, като първо. Краят на тази програма означава повишаване на данъците за голямо количество хора, докато икономиката се намира в много слабо състояние.
Едновременно се очаква започнето на съкращаване на държавните разходи в редица сектори. Необходимостта от подобни мерки е предизвикана от борбата с ръста на държавния дълг през 2011 г. Да не забравяме и изтичащия срок на действие на други различни решения, въведени по време на кризата, за да помогнат на работещите семейства, на безработните и т.н.
Да не забравяме и следното: с какви спорни компромиси е прието решението за тяхната отмяна. Защото, когато процесите само се преустановяват, те рано или късно пак се превръщат в проблем.
Либералите много искаха богатите да започнат да плащат данъци. От своя страна богатите искаха да сринат Буш. В края на февруари ни чака нова битка по повод държавния дълг – нивото, до което федералното правителство ще може да покрива дефицита на бюджета със заеми.
Сделката около “фискалния срив” се получи благодарение на опонентите на Обама – републиканците от Сената. Именно те положиха усилие и позволиха компромиса. Другата част на Конгреса – Палатата на представителите днес е контролирана от по-консервативните и реакционно настроени републиканци.
Отначало гласуването по сделката беше в Сената, и решението да направят компромис получи 85 % гласове. Тогава сред гласувалите “за” около подкрепящите Обама демократи имаше и голямо количество републиканци. Точно това беше необичайното, защото за последните няколко години, ако не и десетилетия, двете партии рядко гласуват “за” по един и същ въпрос.
Както знаете, някои републиканци се опитваха да направят всичко възможно, за да гласуват останалите “против”, но спикерът на Палатата на представителите Джон Бейнер успя все пак да прокара законите през долната камара.
Сега в САЩ всички обсъждат кой е причината за политическата победа от цялата тази политическа дандания. Кой изгуби около истерията по “фискалния срив”? Смятам, че републиканците спечелиха, защото те успяха да запазят голяма част от данъците – а републиканците мразят данъци. И те добре си подложиха, т.е. направиха вложение за следващата си битката – около държавния дълг. Така те се оттърваха от темата, която вдигаше рейтинга на Обама и сега могат да наливат масло в огъня по въпрос, който им е по сърце.
Много демократи, в това число и аз, смятаме, че ние също спечелихме. Но трябваше да отложим компромиса за известно време. В първите две седмици сривът щеше да не се забележи, но щом хората започнеха да плащат данъците си, тогава вече ситуацията щеше да започне да се нажежава много мощно, което значително би засилило позицията ни на преговорите.
Обама щеше да спечели повече, защото тогава би попаднал в ситуация, при която данъците автоматично и независимо от неговата администрация щяха да нараснат, а после щяха рязко да бъдат съкратени. А хората винаги се радват, когато им намаляват данъците.
Обама искаше да направи редица крупни промени по няколко ключови програми едновременно. Ширеха се слухове за това, че той е планирал редица прогресивни промени в програмата за медицинското застраховане Medicare и по редица социални проекти.
Т.е., събирайки всички тези програми заедно, Обама би направил своего рода преврат в системата, без да принася в жертва социалните програми, за които либералите са се борили толкова много години.
Но ние разбирахме, че в замяна на това той беше готов да даде прекалено много според нашите стандарти, което пък беше “прекалено малко” по стандартите на републиканците. Т.е. Обама имаше много пространство за маневриране.
Когато пуснаха в действие “План Б” (инициативата за съхранение на данъчните облекчения за всеки, който получава по-малко от 1 милион долара годишно), държавата все още не беше готова за компромис. Това беше към 20 декември, и до финалния момент оставаха още около 10 дена.
Известно е, че този неуспех беше много сложен момент от живота на Джон Бейнер, който изгуби много време и усилия, за да реши проблема. За него това беше много неприятна ситуация.
Всичко това беше главна тема във всички вестници и във всички новини в САЩ тези дни. Всеки нов момент по казуса веднага се отразяваше от средствата за масова информация. Смятам, че ако Обама искаше да направи точно този вариант на компромис, то много добре би разиграл картите си.
Републиканците не са особено популярни днес в САЩ. Хората ги възприемат като политици, които не се интересуват за благото на държавата си, които създават само проблеми, без да предлагат решения, и които не искат да си сътрудничат с президента и с Демократическата партия.
Но предстои още една битка – за държавния дълг. Ако републиканците ще се държат така, като че ли са готови да поставят под заплаха финансовото бъдеще на страната, то те ще успеят да получат от президента само мизерни отстъпки. Обама заяви, че той няма никакво намерение да води преговори по проблема за пределното ниво на държавния дълг, но това не значи, че ще се случи очакваното. Но ако републиканците сгафят и тук, то те ще имат сериозни проблеми през 2013 г.
Светът днес 