ЖАН ВИДЕНОВ СРЕЩУ 19-ТЕ
Жан Виденов разказва:
…Помъчих се да обясня на авторите на това безумие, че за основното им искане – “смяна на правителството” – цялата тази аргументация не е полезна, а вредна, убийствена. Че с такава “програма” дори ако свалят едно правителство, не могат никога да съставят следващото. Съвсем честно и загрижено ги предупредих, че ако този текст придобие някаква подкрепа, легитимност или дори само популярност в управляващата в БГ Демократична левица, основните ни чуждестранни икономически партньори ще имат всички основания окончателно да вдигнат ръце от страната ни до момента, в който отново чуят от нас нещо не така безумно. Помолих ги да имат предвид, че кредитното милионерство чака точно такъв един сигнал от управляващите среди, за да предизвика чрез журналистическата си агентура хиперинфлационна истерия сред населението и то за своя сметка да им реши проблемите с лошите дългове. Накрая им препоръчах нещо (според мен) съвсем разумно: да изтеглят писмото, а да аргументират на пленума позицията си, да се гласува “за” или “против” моето искане за вот на доверие. Обещах им най-тържествено, че при негативен за мен резултат от гласуването на вота оставката ми още на другия ден ще бъде в парламента.
Очевидно не пожелаха да се съобразят с думите ми. Толкова бяха свикнали през всичките тези години да попиват само празните идеологеми на своите политически наставници и да отминават с добре маскирано пренебрежение всички позиции на легитимните партийни лидери…
Кабинетът просто нямаше право да си отиде с такава аргументация, с такива неверни постановки, с такива опасни идеи, с такива лъжливи надежди. Но не можах да убедя нито Янаки, нито Боков, нито Камов, нито Калфин в това. Горките, толкова дълго бяха робували на демагогията, че всяка властова заявка трябва обезателно да се аргументира многословно, привлекателно и обезателно под мотото “за нова политика”, че вече не можеха да се откажат от тази форма дори тогава, когато тя фактически пречеше на изпълнението на същностните им цели. Не сториха това и навредиха и на себе си, и на нас, своите опоненти, и на всички.
Разбрахме, че при тази позиция на Г-19, която от следващия ден ще е достояние на всички и която те се канят да внесат в неизменен вид и във ВПС, и в евентуалния извънреден конгрес, истински единна оценка на бюрото за резултатите от изборите очевидно не е възможна…
Очевидно идеята за въвеждането на борда като единствено, последно, но сигурно средство за финансова стабилизация и изчистване на пазарната среда в БГ от кредитното милионерство ,все още не беше си пробила път в ръководството на БСП. Защото в спор е тази спасителна идея тревожно много гласове събра нейното пълно отрицание, същото онова “Писмо на 19-те”, което, ако получеше легитимност (и особено реализация) като управленска политика, действително щеше да погуби и последния шанс на България.
…В края на маратонската 30-40 часова дискусия Лилов (вече открито в ролята на инициатор, автор и вносител на “Писмото на 19-те”) категорично настоя по него да се проведе гласуване…
…Сашка Каракашева и Никола Койчев също запитаха що за подписка се разнася из парламентарната група, но въпросът им увисна без отговор. Нито Янаки, нито Николай Камов, нито Калфин не споделиха тези свои планове пред своите другари от бюрото. Янаки направи пределно неясно и абстрактно изказване, от което следваше, че обезателно трябва да се обединим, но най-вече около начина на организационно действие, а не около анализите, позициите и оценките от изборите. Николай Камов поне направо заяви, че ще гласува на пленума с “против” искания от мен вот на доверие. Аргументира се с това, че ако се стигне до валутен борд, това щяло да ни извади от Европа ?!?! Сподели и една своя любима формула – “Всичко, което се предлага е добро, но е много закъсняло, затова е зло”, която има такова огромно “преимущество, че сякаш всичко обяснява, а на практика нищо не разкрива”. ПРЕЗ ПОСЛЕДНАТА ГОДИНА ТЯ С ВСЕ ПО-ГОЛЯМА ОХОТА СЕ ПОДХВАНА ОТ ЧЕТВЪРТОФЕВРУАРЦИТЕ В БСП. Току-виж някой ден се оказала паролата за обединението ни с кольокамовци в Евролевицата….
Светът днес 