Светът през 2030 година („Project Syndicate“, САЩ)

Кеймбридж – Как ще изглежда светът след няколко десетилетия? Напълно очевидно е, че никой не знае отговора на този въпрос. Но някои неща са по-вероятни, отколкото други. През декември националното разузнавателно управление  (NIC) на САЩ публикува своето предположение: “Глобалните тенденции за 2030 година: световните алтернативи”.

NIC предсказва, че ще има “преобразувал се свят, в който “нито една държава, дори и САЩ, Китай или която и да е друга голяма държава, няма да може да бъде център на регионална хегемония”. Това предположение отразява четири “мега тенденции: индивидуалните възможности и глобалния ръст на средната класа, дифузията на властта от държавите към неформалните връзки и коалиции, демографските промени, предизвикани от урбанизацията, миграцията и стареенето, увеличаването на търсенето на хранителни продукти, вода и енергия.

Всяка тенденция променя света и “в значителна степен обръща процеса на историческия подем на Запада, започнал през 1750 г., а също възстановява влиянието на Азия в световната икономика, представя встъпването в новата епоха на “демократизацията” на международно и национално ниво”. САЩ ще останат “първи сред равните” с помощта на мека и твърда сила, но еднополярният модел завърши”, пише NIC.

Но в прогнозирането на бъдещето никога тенденциите не могат да са абсолютно точни. Сюрпризите са неизбежни. NIC също говори за фактори, които променят правилата на играта. Т.е. резултатите, които биха могли да отклонят основните тенденции от набелязания курс по най-неочакван начин.

Първи сред тези източници на неопределеност е световната икономика: ще доведат ли дисбалансите към крах, ще доведе ли голямата многополярност до голяма устойчивост? Ще могат ли правителствата достатъчно бързо да се адаптират към промените или ще бъдат блокирани?

Освен това, във времето, когато количеството на междудържавните конфликти ще се понижава, вътрешнодържавните конфликти в някои региони, такива като Близкия Изток, Африка, Южна Азия, предизвикани от младежта, политиката на идентичност и дефицит на ресурсите, ще продължат. Това ни довежда до още един потенциален гейм-чейнджър: регионалната нестабилност ще продължи да задържа или подтиска глобалните заплахи.

Съществуват много питанки и по отношение на влиянието на новите технологии. Ще утоложат ли те конфликта или ще го задълбочат? Ще бъдат ли широко достъпни, за да решат проблемите, предизвикани от ръста на населението, от бързата урбанизация и промяната на климата?

Последният гейм-ченджър ще бъде бъдещата роля на Америка. Според NIC, разноликата мощ на САЩ позволява да се предположи, че дори през 2030 г., когато, съгласно оценките, Китай ще изпревари Америка в икономически план, САЩ ще съхранят световното си лидерство редом с другите велики държави. “По-големият риск за САЩ са нарастващите нужди, а не заплахата, че някой ще замести Америка в качеството й на световен политически лидер”.

Това добре ли е за света или не е? Според NIC, “колапсът или внезапното отсъствие на САЩ от властта, ще доведе до дълъг период на глобална анархия” без “каквато и да е стабилност в международната общност или лидерска сила, способна да замени САЩ”.

В NIC са обсъждани предишните реакции по проекта с представители на разузнаването и с чиновници от повече от 20 държави. Станало ясно, че нито една от световните държави не е преосмислила отношението си към управлението на нацистка Германия, нито към имперска Япония, нито към СССР. Но отношението на всички тези страни към САЩ съвсем не е еднозначно. Те получават изгода от световния ред, начело на който е САЩ, но често се дразнят от американското неуважение или едностранчивост. Един от положителните моменти на многополярния свят е понижаването на влиянието на САЩ. Но единственото, което може да бъде по-лошо от международния американски ред, е отсъствието на ред въобще, четем в доклада на NIC.

Въпросът за ролята на Америка при оказването на помощ при създаването на по-неагресивен свят би имал сериозни последствия за Барак Обама. Светът се сблъсква с нови видове транснационални проблеми, включващи промяна на климата, международен тероризъм, кибер-безопасност и пандемии. За решаването на тези въпроси е необходимо сътрудничество.

Националната стратегия по безопасност на Обача през 2010 г. предполага, че САЩ трябва да мислят за властта като печеливша игра. С други думи в някои случаи по-мощният Китай ще е угоден за САЩ (и за целия свят). Например, за САЩ е изгодно, ако Китай увеличи способността си да контролира своите парникови газове.

Държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън говори за вътрешната политика на Обама като за “умна сила”, която съвместява в себе си средствата на твърдата и меката сила. Тя твърди, че трябва да говорим не за “многополярност”, а за “мулти-партньорство”.

В доклада се отбелязва, че дори най-добрите военни споразумения ще помогнат малко за решаването на новите транснационални проблеми, които поставят под заплаха безопасността на милиони хора. Лидерството по такива въпроси изисквало сътрудничество и създаване на обществени блага, от които би могла да се извлече изгода и от които никой не би могъл да бъде изключен.

В доклада NIC прави заключение, че е невъзможно да се предскаже какво ще се случи със света през 2030 г. Дали ще се развият събитията по добрия или по лошия сценарий, отчасти зависи от политиците, които избираме днес.

Джозеф Най – бивш зам.-министър на отбраната на САЩ, председател на Националния разузнавателен съвет на САЩ. Понастоящем професор в Харвардския университет. Една от последните му книги – “Бъдещето на властта”.