Разказ на една женица, случайно срещната
„То и Господ е срещу нас. Такива жеги през живота си не съм виждала, вече седемдесет и косур години, чедо/четирдесет и отгоре градуса става въпрос/. Колко хора измряха от тия жеги и стари и млади, колко…
Мъжът ми си отиде. Шестедест години работи и тъкмо взе пенсия 550, този К…в, Господ да го накаже, да го убие, както и той уби моят съпруг, този К,,,в намали пенсията на мъжът ми от 550 на 350 и той не доживя до сутринта, получи удар.
Колко го успокоявах и колко му говорех, да не се притеснява. Отиде си, в линейката на път за болницита си отиде. А какъв мъж беше само, ето виж снимаката му. Прекрасен човек и колко се трепе да работи, да вземе хубава пенсия…
А аз, баби, бях началник. Мойта пенсия от 350 на 150 я намалиха. Отива си България, да знаеш от мене, отива си. Няма справедливост, няма закони. Честните са потъпквани, а безскруполните успяват.
Сега колко искат да се върне онова време, дето ходехме всяка година на море, на планина. Всички имаха работа и апартаменти и коли си купуваха със заеми. Нищо не съм откраднала през живота си, а виж сега как живея със сто и петдесет лева на месец. Ония, съдедите дето нищо не са работили, като … са лежали цял живот, сега помощи получават и повече от мен взимат всеки месец, дето съм работила четирдесет и пет години стаж имам.
Единият ми син си отиде в мините, затрупан, а другият не знае дали ще доживее до пенсия.
И тази, жената на К…в, дето ни намали пенсиите, за децата отговаряла още, за бездомните, и откраднала от тях милиони, по телевизията казаха, а сега пак там работи. Каква е тая оправия? Отива си България, чедо, отива си.
Дано не те натоварих много чедо с мойте …“
Та вие какво мислите – отива ли си България или тази жена е луднала, или ние сме луднали, или от студа да е било?
Можеш ли с честен труд да успееш в България или трябва да си хищник, за да не те изядат хищниците?
Тоест законите на джунглата ли действат тук?
Ако имахме ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ на джунглата, пак щеше да има поне малко ред. Защото като се наситят едрите хищници, оставят и за дребните, и не ги закачат дори. „НАШИТЕ“ не се насищат!