Когато ЕС си покаже зъбите („El Pais“, Испания)

Хосе Игнасио Торребланка

Какво е общото между Афганистан, Белорусия, Босна, Бирма, Китай, Конго, Бряг на Слоновата кост, Египет, Еритрея, Гвинея, Гвинея-Басау, Хаити, Иран, Ирак, Северна Корея, Ливан, Либерия, Либия, Молдавия, Сърбия, Сомалия, Южен Судан, Сирия, Тунис, САЩ и Зимбабве?

По отношение на тези 26 страни действат разлини санкции от страна на ЕС. С пълния списък можете да се запознаете, ако влезете в следващия линк [European Commission: Restrictive measures – sanctions – in force, versión del 4 de diciembre de 2012] Той включва в себе си също терористични организации от рода на Ал Кайда, а също техни сътрудници.

Този голям и все по-разширяващ се списък показва сериозната работа, която ЕС извършва по отношение на външната политика. Само през 2011 г. бяха въведени 69 санкции. За сравнение ще кажем, че миналата година ЕС въведе 22 санкции. Самите санкции са многопрофилни: ембарго за доставката на оръжие, ограничение на търговията, забрана за провеждане на определени финансови операции, отказ от прием на определени лица, свързани с нарушения правата на човека или с финансирането на незаконна дейност, запориране на имуществото им.

Читателите, вероятно, ще бъдат изненадани от това, че в списъка е и САЩ. Това е предизвикано от санкциите, които Конгресът на тази държава е приел по отношение на някои европейски компании, които водят дела с Куба, която държава и до днес е обект на икономическа блокада.

Тези, които често упрекват ЕС с мекушавост, трябва да знаят: списъкът показва, че ЕС – това не е само “мека власт”, основаваща се върху привлекателните европейски ценности. Когато е необходимо, ЕС може да показва и зъби.

Санкциите са напълно по силите на ЕС по две причини: първо, ЕС е най-големият търговско-икономически блок в света, а това означава, че когато той реши от думи да пристъпи към дела и да въведе санкции, то е напълно вероятно резултатът да се окаже впечатляващ. Второ, ръководейки се от приниципите на ефективността, ЕС винаги се стреми да заема различна от САЩ позиция по отношение на прилагането на сила. Да го кажем по-просто, ако американците предпочитат бързо да натиснат педала, то европейците винаги решават въпросите по дипломатически път, след преговори. И именно тук се усеща силата на санкциите – те са по средата, между прилагането на силата и предупреждението. Ако от европейските санкции не последват никакви резултати, те нямаше да се прилагат. Но санкциите могат да променят поведението на тези страни, които нарушават правата на човека или представляват заплаха за международния мир и безопасност.

Един мой колега, Костен Геберт в труда си, който неотдавна беше публикуван от ЕСъвет по външна политика и носи името “Изстрели в тъмнината: санкциите на ЕС”, разглежда най-важните санкции, въведени от ЕС. А те са във връзка с нарушаване правата на човека (характерен пример за това е Белорусия и Бирма). В тях влизат заплахата за мира и безопасността (Либия, Иран, по различни причини и в различни периоди от време).

Изводът не обнадеждава: санкициите се прилагат, но параметрите на техните успехи или провали са твърде размити, за да дадем еднозначен отговор. Многогодишните санкции не повлияха върху политиката на Лукашенко, който продължава безнаказано да нарушава правата на белорусите. Санкциите подействаха на Кадафи, който се отказа от тероризма и разработването на химическо оръжие, но продължаваше да нарушава правата на човека. А бирманските войни най-накрая освободиха лидера на опозицията Аун Сан Су Чжи, но не знаем дали това стана в резултат на санкциите или не.

Няма яснота и по отношение на Иран. Макар всичко да показва, че санкциите забавят осъществяването на иранската ядрена програма, оказва се, че нарушения продължава да има. Следователно, те съвсем не са отслабили, а са засилили усилията на режима да се обзаведе с ядрени мощности за военни цели. За всичко това се налага да се плати голяма цена. Плащат я гражданите на Иран, макар всички те да са обект на санкции. Много въпроси, а малко отговори. Има храна за размисъл, както казват в Англия и САЩ.