Атентатът срещу Тодор Живков

002От миналото московчани пазят поредната публична тайна: изпълнявайки служебното си задължение, някакъв катаджия насочва уред за измерване скоростта на бясно летящ ЗИЛ, в който пътувал Брежнев. Нарочила го за атентатор, охраната от кортежа стреля и ликвидира престарелия си пазител на нормалното движение по пътищата.
И врачани си имат своя публична тайна.
До 1981 г. Т. Живков е почти редовен посетител на тържествата на връх Околчица, организирани по повод Деня на Ботев. В продължение на няколко часа и на 1 юни с. г. врачани го очакват организирано и търпеливо. Едва след 18 ч пред сградата на ОК на партията, в близост до книжарницата за съветска литература, спира бронираната му кола с кортежа.
Сред посрещачите се оказва и един младеж, нисък на ръст, широкоплещест, с кръгло светло лице и с късо подстригана коса. Въпреки плътната охрана ученикът от местния строителен техникум успява да си пробие път в многолюдието. Фотографът на БТА Димитър Викторов си спомня: “Площадът бе обграден от подбрани посрещачи. Въпреки това кордонът им бе разкъсан и някакъв млад мъж успя да се докопа до Живков”.
Vraza_atentat-01Тогава държавният глава изживява най-голямото си публично унижение – хиляди хора го виждат паднал на земята и става център на бъркотията, предизвикана от охраната. В сблъсъка между “похитителя” и телохранителя Сърбиновски, хвърлил се върху Живков, за да го прикрие с тялото си, той пада на колене.
Vraza_atentat-02Vraza_atentat-03Атентат срещу тодор живков0_n“Не съм искал да го убивам и да го обиждам – разказва след 10 ноември младежът. – Бях толкова млад, но и отчаян. Баща ми, след като беше двайсетина години овчар, се разболя тежко и го трудоустроиха. Дълго търсеше подходяща работа да ни изкарва хляба, но където и да попиташе, срещаше отказ. Отказваха му грубо, безцеремонно. А на мене и на сестрата не стигаха парите да учим, да плащаме наема. Питах се защо е така. По радиото Тодор Живков държеше речи и повтаряше, че грижата за човека е най-голямата грижа, че строим хуманно общество… Затова си въобразих, че само той може да оправи нещата”.
Вместо наивно представяната си среща и разговор с Живков яките мъже от охраната го хващат и “атентаторът” се озовава в черната милиционерска камионетка. Един от тях се разпорежда: “Натискайте го надолу, да не го гледа народът!” Инцидентът е гарниран и с подходящи слухове: че младежът е луд и носел у себе си кухненски нож, че е член на терористична група и пр.
Слуховете не престават и по време на съдебната процедура. Младежът престоява на ул. “Развигор” 6 месеца, а после получава присъда за хулиганство и още 7 години лишаване от свобода заради “опит за убийство”. Излежава десетгодишната си присъда в Старозагорския затвор заедно с генералите Цвятко Анев, Любен Динов и останалите от групата на Горуня. Излиза от затвора малко преди 10 ноември.
0000008055“Атентаторът” се казва Цветан Килограмски, тогава 20-годишен, роден в гр. Кнежа. Всъщност Цветан не е направил никакъв опит за покушение. През 1998 г. лично Живков го признава. “Младежът – заявява в печата той – искаше да разговаря с мен, но охраната се престара и в сблъсъка ме повали на земята. Когато го арестуваха, откриха у него дървен пищов и затова му лепнаха присъда за опит за убийство”.
През 1990 г. Цветан Килограмски позвънява по телефона на Живков с надеждата да го чуе. Но тогава пък той е следствен и се намира на “Развигор”. След толкова очаквания срещата на младежа с Живков и този път се проваля.

Автор: Боян Кастелов

Един отговор на “Атентатът срещу Тодор Живков

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s