Ех ти, старче Дядо Йоцо, гледаш, ама не видиш!
Най-големият проблем на България е, че докато другите държави планират стратегии за безпроблемен живот, то ние сами си създаваме проблеми за да има какво да решаваме.Така е в политиката ни, така е в икономиката, така е във всяка сфера на нашето мизерно нечовешко съществуване.И така, проблем след проблем, днес бавно и безпомощно потъваме в блатото от нерешени проблеми. Обърни се с лице към историческата фактология и ще се убедиш в това. Не е необходимо да прелистваш пожълтелите страници. Достатъчна е да отвориш страниците на най-новата ни история.
Първо, в България бе изхвърлено планирането обявявайки го за идеологическа мисъл, после знайно и незнайно защо се разруши и разграби всичко градено почти половин век на планова основа: заводи, фабрики, кооперативи, банки… неостанаха непокътнати и скромните спестявания, отделяни от залъците, както казва народа „Бели пари, за черни дни“.Задълбочиха се проблемите с нравствеността.Посегна се на здравеопазване, образование, културата. Ежедневно,ежечасно,ежеминутно разузнавателни и контраразузнавателни служби се превръщат в шесто главно. В същото време прославилата ни в цял свят спортна гилдия / борци, щангисти,
каратисти… / създадоха силови групировки за да „пазят“ нас и имуществото ни, интересно от кого? Продължи се урбанизацията,отприщи се бента на емиграция,демографския срив на българското население и обезлюдяване на изконни български земи се превърна в ежедневие.
Всички четем и препрочитаме тези страници, всички виждаме фалша и лъжата, всички осъзнаваме проблемите и пак всички непомръдваме задници.И Българската земя отново е поругана от местни кърджалии и еничери. Българското знаме тлее в жаравата на предателството,алчността и лакомията, а ние като Гюромихайловци стоим и чакаме нечия заповед. От кого и от къде? От Русия, САЩ или Брюксел?
България продължава да се управлява на принципа „Разделяй и владей!“.
И започна се разграничаването. Съществуването на чл.1 от Живковата Конституция писмено спря да се афишира. За отрицателно време се регистрираха над 140 партии и партийки. Пребоядиса се България от Бяло,Зелено,Червено с цветовете на партократската пирамида: сини,червени, лилави, жълти… и навсякъде всред тях огряваха звездите на Европейското знаме.По стълбата към върха на пирамидата се редуваха „комунисти“ и „демократи“- само дето нито „комунистите“ са комунисти, нито „демократите“ са демократи. Мина известно време и уморената Партокрация се изроди в Клептокрация. Появи се „силната ръка Б.Б.“ която с народната воля отне златната ябълка от устата на триглавата ламя /“А.Д., Н.В. и младия Серьожа“/.В парламента бе извършен „ремонт“ с цел свободно да се разминават Ц.Ц. и И.Ф. Пуделчето „WC“ спря да джавка и смирено зачака захарче от новия си стопанин. Родната полиция зацвили: „Цв.Цв.“ и започна да ГИ пази.Външният МладенОФ изрита старите опълченци от меките кресла на посолствата и ги върна в Родината за последен бой. Сега всички те са новия „Народен юмрук“. Върху чия ли глава ще се стовари този юмрук?
Всъщност, Главният диригент, разбирай Мафията, нито за миг не е изпускал своята палка.
На всички е ясно, че рибата се вмирисва от главата.Е и какво като ни е ясно?Какво направихме и какво правим за да не се вмирише рибата? Навсякъде около нас вони, мършата пъпли навсякъде и по всичко, а ние стоим безучастно като евронаблюдатели и наблюдаваме разложението на рибата. Забравихме, а младото поколение дори непознава народната мъдрост за двамата братя и неволята, както и „Помогни си сам, та да ти помогне и Господ!“ Пред управниците мълчим и се спотайваме като бълха в гащи, стискаме зъби / колкото са ни останали/, после в кварталната кръчма замаяни от шльоковицата на цар Киро псуваме на воля, скрити в мъглата на тютюневия дим.
Новият „ангел-спасител“ от плаката, познат някога като Чичо Сам, наставнически ни сочи вратата към Ада, а новите побратими от ЕС ни подхвърлят „спасителен“ пояс с насърчителен призив да се спасяваме поединично,плувайки към техния кораб. И българите ,обезумели, започнахме да се хвърляме в ледените води за да плуваме към поредния Титаник. Много се издавиха, някои успяха…временно.
Останалите, като стари баби, стоим си в къщи и в светлината на газеника събираме сметките за неплатено електричество. Да не се поминем от бялата смърт, споменавайки нечия майка, решаваме да включим с години неплатеното от невъзможност парно, после олющим някоя позабравена мухлясала глава лук, наточим бистра водица и стъкмим и за днес софрата. Пред панелката, старата бричка проядена от ръждата на времето, се е сгушила и тя на топло всред бурените. Пенсионирана интелигенция гузно и срамежливо бърка по претъпканите с отпадъци кошове. Цял един народ очаква нечия милостиня.
Глутница всеядни псета дебнат зад всеки ъгъл поредната си жертва. Правителство след правителство, все властимеющи, трупат богатства на гърба на народа си и от време на време изравят някоя стара „прежда“ да оплетат нещо ново за „светлото бъдеще“, само че вместо да разплитат, дърпат конци оттук – оттам, уж да разплетат кълбото, а то все повече се заплита.
Да не забравяме, че всичко в този живот се „разплита“ в причинно – следствена връзка, т.е. отстраняваме причината за всеки проблем и следствието само изчезва. Пример: Отстраняваме Партокрацията и Клептокрацията от само себе си изчезва.
Ех, дядо Йоцо, дано сега да прогледнеш.
Автор: Веселин Василев
Светът днес 
Дядо Йоцо знае как ще дойде спасението.