Психиатър за четворното убийство в Пловдив: обществото ни е болно, то създава хищници, безумци и жертви

Касапницата в пловдивския квартал “Кючук Париж” потресе цялата страна. Младото семейство с две невръстни деца бе открито мъртво в апартамента си от брата на мъжа-убиец. Младият човек, пръв открил телата на най-близките си, дълго стоял пред входа на блока е плачел с глас. Припомняме, че Георги, военен в базата в Граф Игнатиево застреля с куршум в главите жена си Николина и двете им малки момченца. Всички са застреляни с по един куршум в главите докато спят, твърдят разследващите. След това бащата се самоубил.

Потърсихме за коментар проф. Роглев, един от най-видните психиатри в републиката.

Според професора, убийството е дело на психично болен човек. Професорът твърди, че няма значение дали семейството е дължало огромна сума пари на банки-кредиторки, нито има значение наличието или липсата на повод за ревност между съпрузите. Двата факта са изключително важни са последвалото трагично събитие, но “те са само част от решаващите предпоставки, отключили волевата решимост за действията на младия военен”.

Причината, според проф. Роглев, е тежката икономическа катастрофа, в която се намира страната ни днес. Към икономическата причина трябва да прибавим и сериозното социално разслоение в обществото ни, което предпоставя страшна дисхармония в съзнанието на всеки нормален човек – невъзможността да достигнеш стандарта на живот на по-успелите и по-богатите българи. Поредна предпоставка за фаталния и отчаян акт на младия военен, твърди проф. Роглев, е уникалната по размерите си морална деградация на българския народ, който е изгубил устоите, ценностите си. Почти безвъзратно изгубена била разликата между добро и зло, което вкарвало чувствата и емоциите ни в бездънна бездна.

Професорът не вини бащата-убиец, защото според него, той е една нещастна жертва на обществото ни, на цялото ни обществено-политическо устройство, което превръщало част от народа ни в откровени животни, а друга част, която не можела по природа да бъде хищник, била обречена на безумие в пречия или преносния смисъл на думата.

Проф. Роглев разделя профила на бащата-убиец на две части – от една страна той е самоубиец, защото е посегнал и на себе си, но от друга страна той е убиец, защото е причинил смъртта на още три живи човешки същества. В това сложно преплитане на връзки в съзнанието на младия военен, се криела още по-голяма драма. Точно в нея професорът открива и най-вероятния мотив в действията на бащата – той бил със съзнанието, че спасява семейството си. Само така, според проф. Роглев, съзнанието на този млад мъж е можело безпрепятствено да насочи постолета към най-свидното си, любимата жена и двете малки момченца.

Човешкото съзнание, според психиатъра, е твърде сложно нещо, то се нужда от ежеминутно, от ежесекундно обяснение и оправдание на действията ни. Само чрез обяснението и оправданието съзнанието ни подтиква към волеви прояви. Ако човек не може да оправдае постъпките си пред самия себе си, т.е. ако човек не намери достатъчно достоверен мотив за действията си, обикновено разумът задейства предпазния механизъм и човек сам се спира да осъществи предварително начертания план.

В случая с военния от база Граф Игнатиево, съзнанието сам самичко е открило оправдание. Тъкмо съзнанието на човека, като самостоятелен действащ механизъм, различен от волевите ни усилия, но механизъм, който е в тяхната мотивационна основа, е намалило трагичните последствия от куршумите в главите на жертвите, като е внушило на човека, че това не е престъпление, а спасение за семейсвтото. Точно тук е вината на цялото ни общество, твърди проф. Роглев, че то манипулира собственото ни съзнание чрез безпътицата в ежедневието ни и липсата на надежда за бъдещето, и така ние самите се превръщаме в престъпници, без да осъзнаваме това.

Лошата статистика е, че с повече от 60% са се увеличили самоубийствата в света за последните 20 години.

“Мъжкият пол определя себе си чрез дейно завладяване. При отстраняване на източника на тяхното самоуважение, мъжете изоставят всякаква емоционална стабилност. Мъжът се чувства мъж без партньор, без сътрудничество, без отбор. А мъжеството е игра, която се играе на терена на противоположностите. От това следва, че мъжкото чувство за себестойност се разпада, когато Другият отсъства. Точно тук е трагедията на младия човек, съзнанието му е казало, че той е абсолютно сам в пустиня от самотници. За това е виновна държавата. Тя превърна хората в луди, в животни”, – заключава проф. Роглев.