Bruno Bernard
Неотдавна министър-председателят Дейвид Камерън съобщи, че ако партията му победи на парламентарните избори през 2015 г., след 2017 година тя ще проведе референдум за излизането на Великобритания от ЕС. Евроскептиците не скриват радостта си, привържениците на единна Европа губят надежда, а останалите 26 държави-членки на ЕС не скриват недоволството си.
Дейвид Камерън не иска да го представят като “изолационист”, а обратно, той се стреми да си създаде имидж на борец за ЕС. Затова той заяви, че неговата инициатива е за благото на Европа: “Искам не просто най-добрия договор за Великобритания, искам най-добрия договор за цяла Европа”. Така британският министър-председател се сложи сам в списъка на борците за Европа.
Референдумът за ЕС е нещото, което винаги се обещава във Великобритания, но никога не се провежда. През 2009 г. самият Дейвид Камерън твърдеше, че бъдещото правителство на консерваторите няма да успее да проведе референдума по Лисабонския договор, след като го ратифицират другите държави-членки. През 2007 г. той “твърдо” обеща да организира дори плебисцит около европейския договор…Т.е. не си струва да се зацикляме около обещанията на Камерън, направени през тези четири години, още повече, ако условие за изпълнението им е победата на парламентарните избори.
Но изявленията на Камерън предизвикват голям интерес, що се касае до критиката към съвременна Европа. Това е великолепен политически ход, който позволява да се убият два заека: както противниците, така и привържениците на Европа могат да намерят тук привлекателни моменти, а другите държави-членки ще бъдат предупредени, че по време на бъдещите преговори Лондон има намерение да се държи твърдо.
През 2011 г. Дейвид Камерън трябваше да отстъпи под натиска на евроскептиците в собствената му партия: 81 депутати се разбунтуваха срещу него по време на слушанията. С изявлението си той угаси огъня на метежа, лишавайки Найджъл Фарадж от най-твърдия му аргумент и се утвържди като лидер на еврореалистите, който демонстрира твърда решимост да доведе докрай решенията си.
Представяйки се като борец за Европа, който служи на гражданите, а не им стоварва собствените си решения, Камерън принуждава британските “европейци” да го подкрепят.
По отношение на другите държави-членки на ЕС, той се стреми да се добере до ново отношение в бъдещите преговори, опитва се да им покаже, че без Великобритания съюзът им няма да представлява нищо. Камерън внушава идеята, че Европа може да изгуби много повече от излизането на един от най-мощните й членове, отколкото ще изгуби от това самият Лондон. Подобна дипломатическа позиция предизвиква интерес, защото принуждава да се действа крайно внимателно с европейските партньори и най-вече с Франция, която съзнава, че може да се опре само на малко от държавите-членки, когато става дума за военна намеса.
Някои смятат, че това заявление носи осезателни рискове и може да разклати и без това неустойчивата британска икономика, още повече, че финансистите от Ситито съвсем не мечтаят за излизането на Великобритани от единния пазар. Но ако внимателно прочетем речта на премиера, ще стане ясно, че той съвсем не се кани да напуска ЕС. Дори напротив.
За да се разберат най-добре бъдещите преговори, трябва да отбележим, че братинаците, както и останалите европейци, не проявяват огромен интерес към европейския въпрос. Както става ясно от допитванията, гражданите се вълнуват от други проблеми – от икономиката, от имиграцията, от борбата с престъпността, здравеопазването…Т.е. да се подкрепя референдума и да се проявява интерес към повдигнатия от него въпрос – това са две напълно различни неща. И това важи както за единия, така и за другия бряг на Ла-Манша.
Бруно Бернар, бивш политически съветник на посолството на Великобритания в Париж, независим политически консултант.
Светът днес 