Виктор Торн (САЩ, 2002 г.). Той е съсобственик на WING TV – Световна независима новинарска група, дневна интернет телевизия и радио шоу), основател е на Sisyphus Press и е автор на книгите “Истината за новия световен ред”, “911 – на съд” и “Злото на 911”. Заедно с Лайза Джулиани е съавтор на книгата “Фантомният полет 93” (за свалянето на самолета край Шанксвил).
От 30 май до 2 юни 2002 г. членовете на силно засекретената, подчертано елитарна конспиративна група на Билдербергите ще се срещнат в Уестфийлдс Мариот Хотел в Шантили, Вирджиния, на около 11 км на юг от столицата на САЩ. Много важен въпрос:
“Ще отразят ли местните и национални медии това изключително важно събитие?”
Във връзка с това бихме желали да споделим определена информация за хода на протичането, за взетите решения и за конкретните представители на състоялата се в сряда през април 2002 г. в хотел Риц Карлтън (отново във Вашингтон) 4-дневна среща на т.нар. Трилатерална комисия (Тристанна комисия). Както всяка година, тази силно влиятелна група световни лидери от Северна Америка, Япония и Европа одобри планове за налагане на глобализаторската им програма. Някои от точките в престъпния им списък тази година бяха следните:
– предстоящото нахлуване на САЩ в Ирак и как да бъдат обработени и подмамени Европа и някои азиатски нации да подкрепят Щатската военна машина
– по-нататъшно настъпление по създаване на многонационален финансов октопод начело с ООН като глава на световно правителство
– продължаване на процеса на помпане на пари, технологии и компютри в Китай, укрепвайки го за позицията на следваща главна глобална суперсила
– подаване на допълнителна помощ от САЩ на някои страни от Третия свят, отваряйки пътя за налагане на Световен данък
– и накрая, вземане на мерки войната в Близкия изток да не се превърне окончателно в буре с барут, което да заплаши петролните доставки от района.
По моя преценка, всяка една от тези точки има жизнено важно – дори критично! – значение за целия свят. И други са на същото мнение, тъй като някои от присъстващите на тази среща бяха
– Дейвид Рокфелър – сюзерен на Чейс Манхатън Банк.
– Пол Волкер – бивш председател на Федералния резерв.
– Чарлс Роб – бивш сенатор
– Робърт Макнамара – бивш министър на отбраната
– Кенет Лей – бивш висш служител на Енрон
– Хенри Кисинджър – бивш Държавен секретар
– Уинстън Лорд – бивш посланик на САЩ в Китай
– Дейвид Гъргън – издател на “Новини от САЩ и света”
– Збигнев Бжежински – бивш шеф на Националната сигурност, един от създателите на Трилатералната комисия.
– Мадлин Олбрайт – бивш Държавен секретар
– Джон Дойч – бивш шеф на ЦРУ
– Ричард Холбрук – бивш представител на САЩ в ООН
– Харолд Браун – бивш министър на отбраната
– Строуб Талбът – бивш Държавен заместник-секретар
– Том Фоли – бивш говорител на Сената
Доста важни личности, нали? Към тях трябва да прибавим и шефа на Голдмън Сакс Интърнашънъл, която е една от 10-те фирми с най-много акции в системата на Федералния резерв САЩ. Освен това на съвещанието присъстваха и представители на:
– Фуджи Ксерокс
– Посланика на Германия
– Професор от Джорджтаун
– Завеждащ вестникарска колона в “Уошингтън Пост”
– Председател на Арчър-Даниълс Мидлънд
– Президент на Римски клуб
– Директор на МВФ
– Бивш канадски посланик във Великобритания
– Член на Британския парламент
– Бивш президент на AFL-CIO (клон на NITE)
– Президент на Федералния резерв
– Председател на Леви-Щраус
– Директор на Ротшилд и Синове
– Заместник-председател на Ситикорп – тя притежава 22 % от акциите на NYFR
– Висш административен служител от Института за глобална икономика в Сеул
– Бивш министър по търговията на Мексико
– Бивш ирландски сенатор
– Бивш висш административен служител на Ксерокс
– Бивш президент на Мексико
Накрая включвам някои от изказалите се там, както и други участници в обсъжданията.
– Дик Чейни – Вицепрезидент на САЩ
– Алан Грийнслан – председател на Федералния резерв
– Колин Пауъл – Държавен секретар
– Доналд Ръмсфелд – Министър на отбраната
С няколко думи, 251 от всички влиятелни бизнесмени, държавници, политици, финансисти и академици се срещнаха на пъпа на Вашингтон и обсъждаха жизнено важни проблеми за тази страна и целия свят – колко публикации прочетохте, колко предавания изслушахте по вашите местни или национални медии? Хващамм се на бас, че не сте чули нито дума! Кенет Лей, бившият шеф на Енрон, беше там, а напоследък всеки път, когато бедният Кенет кихнеше или си изрежеше нокът, пресата отбелязваше подробно събитието. Но не и този път, когато той се появи на срещата на Трилатералната комисия!
Мислете за този факт по следния начин (както ветеранът-репортер Джим Тъкър от Америкън Фрий Прес така сполучливо се изрази). Всяка години, когато най-големите актьори в света се съберат за раздаването на наградите на Академията, представителите на медиите присъстват ли на събитието? Да. А какво става, когато двата най-добри футболни отбора на САЩ играят за Супер Купата? Медиите там ли са? То се знае! Телевизионните награди Ейми – медиите са там. Наградите Грами – цялото медийно войнство е там. По дяволите! Медиите дори ни информират за конкурсите за най-тлъста свиня на панаира в Арканзас!
Но когато някои от най-влиятелните мъже и жени с най-голяма власт се съберат да определят курса на бъдещата история, нито една от изброените по-долу медии не отразява събитието!
АВС – Не!
NBC – Не!
CBS – Не!
Ню Йорк Таймс – Не!
Тайм Магазин – Не!
Няма да повярвате: на това съвещание дори присъстваха репортери на Уошингтън Пост и “Новините в САЩ и света”. Те би следвало да поддържат поток от пълнокръвни статии, отразяващи срещата на Трилатералната комисия. Но за съжаление не стана така. Вместо това на нас ни бяха сервирани познатите до втръсване стерилни, добре окастрени, цензурирани шаблонни приказки, които контролират социално масите и успешно ги държат в дълбоко невежество.
Защо? Намирам това за ужасяващо! В миналото в Русия циркулираше стар виц за двата им официоза – Правда, което означава истина, и Известия, което се превежда Новини. Вицът гласи: “Няма да намериш истина в Правда, нито новини в Известия”. Всички в САЩ се смяха на този виц, защото при нас има свобода на пресата и откритост в медиите, нали? Да, ама не! Къде е “истината”, къде са “новините” в нашите медии, след като на час по лъжичка ни захранват с идиотизми с цел да ни промият мозъците и да ни поставят под контрол, вместо да ни информират? Какво ни разграничава от твърдите, стари, консервативни партийни лидери на СССР, когато сега при нас истината се държи под похлупак? Да, вярно е, има алтернативни източници на информация – имам предвид интернет и неофициалната преса – но официалните медии в тази страна трябва да се засрамят от себе си!
Отново ще попитам защо ни се отказва достъп до истината? Отговорът е в едно проникващо навсякъде понятие: КОНТРОЛ.
|Разбирате ли, тъй като сега пет трасгранични корпорации владеят напълно официалните медии в тази страна, то по същество те са тези, които определят какво точно да гледате и какво да не гледате (или четете, или слушате). Официалните медии са задушени от тях, производството им е под пълен контрол. Да предположим, че на хоризонта се появява млад журналист, току-що завършил колежа, и първата му работа е в малък градски местник. С младежки ентусиазъм и идеализъм той пише за съвещанията на общината и за стари дами, отглеждащи петунии в градинките си. Всичко върви гладко и животът е прекрасен.
След година момчето се прехвърля в малък вестник в близкия по-голям град, където продължава да блести с интелигентност и остроумие и след време се оказва на работа в национална медия Създава семейство, раждат се деца, купува голяма къща в добър квартал. Дори спечелва няколко награди. Очертава се чудесно бъдеще.
И точно, когато всичко изглежда уредено и прекрасно, на този репортер се подшушва за наличието на невероятно ужасна програма, тайно въдворена и насочена срещу народа на САЩ без неговото знание. Вбесен, репортерът-патриот провежда известно резследване и установява, че да, така е: тази програма съществува! И така, с насъбраните факти в ръка и изпълнен с оправдан гняв, той се втурва в офиса на редактора си, тупва фактите на бюрото му и заявява, че иска да изложи на страниците на вестника тази очевадна несправедливост, меко казано.
И тук нещата се закучват. Радакторът явно знае за какво става дума, така че поканва репортерът да седне и напълно откровено и търпеливо му обяснява че този вид разкрития НЕ МОЖЕ да се отпечатат във вестника, заради потенциалната вреда, която могат да причинят на КОНТРОЛЬОРИТЕ. Репортерът удря тавана и заявява, че слад като неговият вестник отказва да вдигне капака върху тази история, то той ще отнесе бележките и източниците си на друг вестник. Репортерът, който е преминал по същата пътека преди 20-ина години, обяснява на младия човек, че е добър репортер с голям потенциал, но ако държи на своето, вратите на официалните медии ще се захлопнат пред носа му за вечни времена. Е, да, вероятно ще намери начин да прокара историята си в някоя от неофициалните медии, но, повтаря редакторът, за официалните медии той повече няма да съществува. А това означава край на скъпите командировки, сладките приказки с влиятелни лица, голямата заплата ще се превърне в сън недосънуван, няма да има повишения и ваканция на Хавайските острови. А ако продължава да създава напрежение, то нищо чудно в най-скоро време да бъде изритан на улицата и превърта в аутсайдер. Репортерът протестира, но редакторът му предлага да помисли все пак как всичко това ще се отрази на кариерата му. Как ще изплаща ипотеката на къщата без голямата заплата? Как ще задоволява капризите на разглезената си жена? Как ще изпрати двете си деца в частно училище – как ще вечеря в скъпи ресторанти? От принц ще се превърне в просяк, ще се разведе и ще живее в бидон-вила край градското сметище.
Репортерът се прибра вкъщи отрезвен, разисква с жена си проблема и на другия ден съобщава на редактора си, че да, разбира се, той ще погребе историята заедно с фактите. Доволен, редакторът осведомява шефовете си, че еди-кой си репортер е добър “екипен играч”, и скоро доказаният добър екипен играч получава повишение. След някоя и друга години той ще бъде назначен за редактор на някой средно голям вестник. И тогава няколко разгневени граждани се появяват при него с история, която резкрива държавна измама. Те са въоръжени с тонове информация, източници, данни – и искат новия редактор да пусне разкритието им на страниците на вестника.
Но редакторът вече знае много добре правилата на играта. Той знае, че не е назначен на тази работа, за да публикува новини в полза на обществото. Той е там, за да държа здраво капака върху всичко и да не допуска и лъч светлинка върху онова под него. И като добър “екипен играч” редакторът информира по-висшите какво става и моли за инструкции. Те му смъкват надлежно нарежданията си и редакторът вади кинжал и убива историята. Тя е мъртва – свършила – приключила – и никой нищо не е разбрал. По-висшите са отново доволни от неговия талант на добър екипен играч и скоро той е повишен до поста редактор на вестник в голям град. И играта продължава, а системата си стои недокосната, ненакърнена.
Ето как стават нещата. Това е така не само в сферата на вестниците. Същото е в:
– Телевизията. Тук важи същият принцип. Питайте Дан Радър – той направи кариерата си покрай убийството на Джон Кенеди в Далас, където той беше “избраният” редактор и където доказа таланта си на “екипен играч”. Той скоро замести Уолтър Кронкайт и се превърна в главна фигура на вечерните новини на CBS.
– Политиката. Ако кандидатът не тегли въжето в правилната посока, а се опитва да разкрие тоновете мръсотия, която тече през политическата ни система, то внезапно потокът пари от Голямата партийна машина от републиканци и демократи, определени за техните изборни кампании, пресъхва и се насочва към друг кандидат, по-добре тренират по отношение следването на правилата. Ако първият кандидат настоява в опитите си да разобличи начина, по който работи въпросната Машина, медиите се притичат на помощ, удобно разкриват някой “скандал” и политикът е публично унизен и автоматично отпада от политическата сцена. Почти всички “изпаднали в немилост” са изпаднали, не защото са по-мръсни от останалите, а защото са се пробвали да побутнат системата и да хвърлят светлина върху мръсотията, корупцията и непочтените схеми, които я крепят.
– Университетите. Ако преподавателят или професорът се придържа към одобрените “учебни програми” и не се опитва да се отклонява от тях, нито пък се изкушава да говори истината (особено в специалностите история, политически науки, икономика, археология, както и в научната област), то те ще участват в надпреварата за облагите, които предлага академичният живот. Но ако се осмелят да навлязат в забранени зони, те ще гледат през крив макарон повишенията, скъпите командировки за конференции във Флорида през януари, парите за изследвания и назначенията на постоянна длъжност. С други думи, преподавай само онова, което е включено в тесните граници, установени от Контрольорите – в противен случай ти ще бъдеш изхвърлен и заместен от някой с по-голям талант за “екипен играч”.
– Същата обосновка важи за света на бизнеса, медицинската професия, както и за бойните полета на юридическата професия. Или се подчини, или ще бъдеш натирен и/ или отхвърлен.
И така, като вземем предвид горната информация, време е да пробваме следната теория. Сигурен съм, че си спомняте началото на тази статия – обърнах ви внимание на срещата на Трилатералната комисия във Вашингтон, която отмина без да се появи каквото и да било споменаване за нея в официалните медии на САЩ. Но, ето, на сцената излизам аз със желанието да дам възможност на колегите от официалните медии да поправят пропуска си и да се докажат като журналисти. Как? От 30 май до 2 юни 2002 г. Билдербергите, най-мощната тайна група, състояща се от международни банкери и най-богатите хора в света, ще се събере в Шантили, Вирджиния в Уестфийлдс Мариот Хотел, намиращ се на по-малко от 16 км от Вашингтон, близо до Дълис Интърнашънъл Еърпорт.
Ето го шансът! Америкън Фрий Прес първа съобщи, че мястото и времето на срещата са установени. Най-влиятелните мъже е жени в света ще бъдат там от 30 май до 2 юни 2002 г. Основният въпрос сега е:
Официалните медии на САЩ ще отразят ли тази среща така, както правят това с финалните мачове за националната купа или раздаването на наградите Оскар?
Би трябвало да го сторят, тъй като някои от хората, очаквани на тази среща са Дейвид Рокфелер, Хенри Кисинджър, Кристъфър Додс (който трябваше да бъде кандидат за президент през 2004 г.), президентът на Световната банка, плюс кралици, военни съветници и бизнес магнати. Ето част от онова, което ще бъде дискутирано там:
– Как Военната машина да продължи да манипулира хората на тема “тероризъм” в полза на Контрольорите.
– Налагане на Световен данък от ООН.
– Световната забрана на огнестрелните оръжия.
– Как доларът да се направи подобен на еврото, а след това да се филтрира през Северна, Централна и Южно Америка.
– Допълнително разширение на Североатлантическа зона за свободна търговия – NAFTA така, че напълно да се унищожат и останките от индустрия тук.
– Да се смени Садам Хюсеин и да се обяви война на Ирак.
Не знам вие какво мислите, но тези теми изглеждат критични не само за САЩ, но за цялата планета. Нещо още по-важно: решенията на срещата на Билдербергите ще бъдат спуснати надолу по пирамидата до световните лидери, “подбрани” за съответния пост. Това включва и САЩ! Замислете се върху ужаса на положението, такова, каквото е. То би трябвало да ви изпълни с ярост. Тайната група, състояща се от мега-богат елит, се среща “тайно” веднъж годишно, взема решения по световни проблеми и после – внимание! – спуска тези решения до НАШИТЕ “подбрани” политически лидери във Вашингтон, за да ги превърнат в живо дело! И за да се прибави и унижение към вредата – нашите СВОБОДНИ и ОТКРИТИ медии отказват да разгласяват тези тайни сбирки. Защо? Защото те са контролирани от същите сатани, които вземат участие в тези ужасяващи тайни конференции!
Така че запитайте се:
Това положение изгодно ли е за нас или то само увеличава властта на фактическите “Контрольори” на днешния свят?
Ако сте в състояние да прозрете през измамата, чрез която ни потребяват, то следващият въпрос, който трябва да си зададете е:
ДОКОГА ЩЕ ТЪРПИМ ДА НИ ТРЕТИРАТ КАТО ОЛИГОФРЕНИ?
Светът днес 