Преди седмица публицистът от вестник Haaretz, Ари Шавит, написа, че тъкмо активистите от комунистическата партия ХАДАШ са били тези, които са запалили пламъка на социалния протест на булевард Ротшилд през лятото на 2011 г. Ръководителите на компартията признаха това.
Възможно е те да са горди от факта, че са станали прочина за онези демонстрации, които промениха общественото съзнание в Израел. Ако това е вярно (а има немалко признаци за това, че нещата са точно така), то излиза, че комунистите-революционери от Тел- Авив са създали в обществото подходящите настроения и са излъскали пътя към успеха на Яир Лапид на последните избори.
Подобен извод е важен за избирателите от другите партии и за привържениците на Ликуд. Нетаняху не може да игнорира това. Привържениците на Ликуд чувстват, че традиционното, истоически наложилото се партньорство на Ликуд с ултраортодоксите, би причинило на партията загуба. Парадоксът е в това, че радикално-левият социален протест през 2011 г. доведе на власт най-капиталистическото правителство в историята на Израел.
От протестните настроения се възползваха много журналисти. Става дума не само за “журналисти”, а за сериозни фигури в изрелските средства за масова информация – Яир Лапид, Офер Шелах, Шели Яхимович, Мики Розентал. Това не са регионални активисти, които с години се трудят с пот на челото, за да пробият. Имаме работа с популярни хора, които твърдят, че тъкмо те са най-автентичните представители на “средната класа”. Лапид и хората му откъснаха плодовете на социалния протест, искащ промяна в обществото. Именно Лапид, а не партията на Ахимович, в която намериха мястото си някои лидери на протестното движение.
Т.е. протестният дух не можеше да бъде окован. Той беше изпуснат.
Това не означава, че Нетаняху, Лапид, Бенет и Либерман ще успеят да се измъкнат от социалните проблеми. В Израел съществуват различни социални проблеми, които изискват незабавно решение. И новото правителство ще трябва да ги реши. Ако иска да не се срути. Почти веднага.
Светът днес 