Рамон Меркадер никога не съжалил за стореното.
Той се родил преди 100 години, на 7 февруари 1913 г., в Барселона, а умрял през 1978 г. в Куба. Сега прахът му лежи в Кунцевското гробище в Москва. На гроба му пише: “Лопес Рамон Иванович”.
Сякаш никой вече не си спомня нито за Троцки, нито за убиеца му…Но неотдавна на гроба му се появили цветя с надпис: “От благодарните казаци”, което предизвикало, меко казано, нееднозначна реакция.
– Той е убил най-големия боклук, палачът на казачеството и на целия руски народ, – така обосновавали казаците позицията си.
– Той е изпълнявал заповедите на друг палач, на Сталин, – възразявали им от отсрещната страна.
А третите твърдели:
– Всеки палач на Русия ще си намери своя Меркадер.
Четвъртите нямат думата в този материал…
Обаятелният убиец
На 20 август 1940 г. агентът на НКВД Меркадер пристигнал във вилата на Троцки в Мексико под предлог, че иска да му покаже статията си. Когато Троцки започнал да чете, Меркадер го ударил с ледокоп по главата. Троцки умрял не веднага – успял да извика помощ. Нахлула охраната, Меркадер бил повален, отнели му оръжието, открили в него и пистолет, взели го. Защо Меркадер не стрелял?
Павел Судоплатов, един от организаторите на убийството (другият бил Н. И. Ейтингтън), описал това в спомените си: “Стигнахме до извода, че е по-добре да се използва нож или малък алпинистки уред, по-лесно могат да се скрият от охраната, а и тези оръдия за убийство са безшумни”.
През септември 1939 г. рамон Меркадер се установява в Ню Йорк под самоличността на канадски бизнесмен. През октомври същата година Мерадер се мести в гр. Мексико, където Троцки живее със семейството си. Успява за убеди и Ангелофф да се премести при него.
В обкръжението на Троцки Меркадер проникнал лесно – вече бил съблазнил сестрата на неговия секретар Силвия Агелофф. По-любопитно е как той успял да приспи бдителността на охраната.
Меркадер се представил за канадски бизнесмен. Франк Джексън било името. Това бил реален човек, загинал по време на гражданската война в Испания. Политиката не го интересувала. Занимавал се с търговия и спорт. Охраната щяла да разбере намеренията му, ако още при запознанството си с Троцки той демонстрирал симпатии към него и съратниците му. Но Меркадер уж не забелязвал съществуването на великия Лев Давидович Троцки.
Няколко месеца той стоял в сянка и не търсел запознанство с обитателите на дома. След сухите поздрави охранителите започнали все по-радушно да посрещат Франк. Успешният търговец започнал да ги черпи с цигари. Така най-накрая го поканили в дома, запознали го с Троцки, който видял в негово лице умен, но равнодушен към политиката типичен млад човек – и нищо повече. В отговор Франк започнал да проявява интерес към личността на Троцки и работата му, започнал да чете публицистиката му, а след това сам започнал да пише.
Високият брюнет
Според спомените на всички, които го познавали, Рамон Меркадер имал обаятелна външност и благородни маниери. Ненапразно в един от игралните филми за Троцки, ролята на Меркадер се изпълнява от Ален Делон. Той притежавал мощна физическа сила, бил висок 185 см и можел с три пръста да сгъне медна монета. В затвора го подложили не само на издевателства, но и на дълъг психологически тест. Тестът показал, че Меркадер притежавал необикновено бърза реакция, почти фотографска памет, способност да се ориентира в тъмнина, умение бързо са усвоява и запомня сложни инструкции. В тъмнината той можел да разглоби и отново да сглоби “Маузер” за 3 минути и 45 секунди. Меркадер не признавал, че е агент на съветското разузнаване. След 20 години затвор той излязъл на свобода и станал тайно Герой на СССР.
Между 1961 – 1974 г. работел в Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС.
Всички от този институт си спомнят за Меркадер следното – бил елегантен мъж с красиви очи. В него веднага се усещал чужденецът. Никой никога не видял в него самодоволство. Наричали го Лопес, това било официалното му име. Никой никога не усетил той да се смятал за звезда. Той бил скромен и обаятелен, но немногословен събеседник. Казвал, че го направили Герой, заради бойни заслуги. Орденът слагал само на официални мероприятия или за да помогне на приятели да получат билети за театър или концерт.
Той решително молел Михаил Суслов да освободи от затвора бойните другари Судоплатов и Ейтингтън. При Хрушчов те били осъдени като хора на Берия. Суслов се възмутил и грубо отговорил: “Не си завирайте носа в неща, които не са ваша работа”. Меркадер бил човек, който издържал на всичко, но се обидил.
В средата на 70-не по покана на Фидел Кастро той заминал за Куба. Работел като съветник на Министерството на външните работи, умрял от рак през 1978 г. Според завещанието си, бил погребан в СССР. Малко преди смъртта си Рамон Меркадер казал: “Ако трябва отново да преживея онези години, бих направил всичко, което вече направих”.
Светът днес 