Валентин Вацев: Станишев не е социалист, а ляв либерал

Българските парламентарни партии са тежко деморализирани и делегитимирани, пред очите ни умира „колективният Луканов“

Валентин Вацев, бивш съветник на Жан Виденов за актуалната политическа ситуация в БГ

Истинската подготовката за изборите се развихри в партийните централи. Служебното правителство има за задача само да подготви изборите.

Ситуацията в българския политически живот рязко се промени. Българското общество решава два проблема – единият е кой ще спечели изборите. Но той не е най-важният. Другият е съдбовен, исторически. Българската политическа система е в жестока криза. Бих казал, малко грубо, че в момента пред очите ни умира „колективният Луканов“.

„Колективният Луканов’ е българската политическа класа, българските политически партии, които първо възникнаха в съзнанието на номенклатурата в средата на 80-те години. Тя вече е безкрайно изхабена и съществува извън границата на своята политическа и историческа валидност. Системата е тежко деморализирана и още по-тежко делегитимирана. Като започнете с това, че Ахмед Доган най-накрая реши да освободи поста. Дълбоко неясно е какво ще стане с ДПС, която е ключова партия в замислената тогава политическа система. СДС се разцепи на няколко части и поотделно изтече в канализацията на историята. Доскоро в СДС се водеше битка кой да отвърти пиринчената табела на вратата и да избяга в неизвестна посока.

БСП преживя ужасна морална катастрофа, която доведе до тежко политическо неблагополучие. Ще припомня, че БСП е партията на плоския данък в България.

Плоският данък е политическа култура, политически ангажимент и политическа идентификация. Разликата между лявото и дясното е като разликата между половете. Тя не бива да се абсолютизира, но опитите да се изгради трети пол засега са неуспешни. БСП загуби идентификацията си на лява партия с плоския данък.

Изборите вече не разпределят власт, а само легитимират власт. Но когато политическата система е толкова тежко делегитимирана, едни избори трудно ще направят легитимна власт. От което пък следва, че изборите през тази година няма да са еднократно събитие, а може да се повторят.

В Гърция имаше 4 пъти парламентарни избори. Гърция е в ужасно икономическо положение. Гаспод да пази от такова. Но в Гърция продължава да функционира един жизнеспособен политически апарат. Политически те се справят. Проблемите им са икономически. А нашите са и икономически, и политически.

Никой не знае кой ще победи на изборите.

БСП е партия с ляв електорат, но със силно дясно ръководство! Сергей Станишев в никакъв смисъл не е социалист, той е ляв либерал!

Другата сила, която може да победи, е ГЕРБ. Но ГЕРБ не е полиическа сила, а група от приятелите на всяка власт. Тя е българското ядосано чиновничество.
Българската социология отдавна работи на повикване, като тези госпожици, които идват, стига да им знаеш номера. Не обръщам внимание на никаква социология. Казвам нещо съвсем просто и ясно – ГЕРБ не е партия, Борисов е сам. Силата му е равна точно на морално-политическата слабост на БСП. А БСП е в политическо бездействие. И значителна част от елита не жалае да променя статуквото. Там отдавна има две групи – хора, които умеят да вземат власт и които умеят да дават власт. Специалистите по вземане на власт в голямата си част вече не са в БСП, отпаднали са по различни причини. БСП е царица на елегантните загуби, които веднага след това се интерпретират като победа.

Всеки път, когато ми заговорят за г-н Плевнелиев, аз се изпълвам с радостно изумление – и това ли го има! Колкото до Русия – това е част от темата има ли руска следа, американска следа и каквито там още следи има. На мен не ми е дадено да знам. Но мога да кажа, че САЩ са загубили своя значим интерес към България, те имат други грижи. Колкото до Русия, там – казано грубо – има двувластие. И за да говорим за „руска ръка“ в българските събития, би трябвало да знаем коя точно от кремълските кули е заинтересувана и в какво. Вярно е, че Борисов отдавна и съвсем съзнателно се разхождаше по мазолите на „мечката“, но то не е достатъчно за руска намеса.

Предпочитам вътрешните обяснителни модели. Аз не знам защо Борисов подаде оставка и не съм и любопитен. Все някога ще научим, вероятно скоро. Но виждаме, че политическата класа не може да се разбере помежду си каква да бъде управленската гарнитура на страната. Ако можеше едно служебно правителство да работи 4 г., това би успокоило много хора, но би било грубо нарушение на конституцията. Проблемът е, че лоното на българския политически живот вече не ражда.

Промяната на табелките на вратите на партиите, на физиономиите и перчемите не решава нищо. Трябва да се промени смисълът на българската политика – аз това влагам в тази груба метафора за смъртта на „колективния Луканов’.

Някога номенклатурата уби социалистическа България – четвъртата българска държава, но не създаде петата. Ние сме в България 4.5. Живеем в историческото безвремие на късната номенклатура и нейните деца. Това, което трябва да стане, е да излезем от постсоциализма. Да има автентична левица и автентична десница.

Разбира се, че бедността е огромен проблем. Но България би могла да бъде още по-бедна. Въпросът не е, че ние живеем трудно. Въпросът е, че българите осъзнават своята ситуация като задръстеност, като спиране на вертикалната мобилност, като безнадеждност. Вертикалните лифтове в нашето общество са затворени, горната прослойка се е бетонирала на последния етаж. Там може да влезеш само по класическия начин – ако си хубава мома.

Цяла една България вече ни се усмихва извън границата на родината. А част от нея дори не ни се усмихва. Комбинацията от немотия плюс усещането за безперспективност има разрушителен ефект.

Бойко Борисов беше избран като герой. Той беше последната голяма любов на умиращата българска средна класа. Тя хвърли върху него всичките си надежди, както застаряващата жена се влюбва за последен път, но с цялото си сърце. Междувременно Борисов направи една-единствена, но фатална грешка – той стана политически зависим не от средната класа, която го обичаше, той започна да управлява от името на глобална България, т.е. Борисов си въобрази, че е приятел, но по същество остана само инструмент на българо-американското лоби. А това са хора, които спокойно могат без него, могат да го похарчат, да го изхвърлят и дори да го обвинят за всичко, което е станало. Боя се, че така и ще стане.

По интервю от в. „Труд“