Грешката на Маркс за Русия / Forbes

„Един призрак броди из Европа – призракът на комунизма“

Анализаторът от Forbes Тим Ройтер преразказва и коментира книгата на британския историк Орландо Фиджис „Трагедията на народа. Руската революция от 1891-1924 г.“.
„Едва ли Маркс е предвидил, че под съблазните на революцията ще попадне изостанала Русия, а не капиталистическа Британия. Но грешката на Маркс е урок за либералната демомкрация. Великата трагедия на Русия ни учи колко е важно гражданското общество и уважението към правата на другите хора, за да се съхрани обществото свободно“, – пише Ройтер.

Книгата на Фиджес той нарича дълбоко научно изследване за причините за руската революция.“Самоотвержена Русия пожъна плодовете на водовъртежа, заради грешките на конкретни хора и недостатъците на цялото общество“, – пише рецензентът. Според Фиджес, царизмът съвсем не бил обречен на крах, но последните двама царе нямали волята за реални реформи, които можели да спасят цярския престол.
На дълбоко ниво проблемите се съдържали в „структурните слабости на руското общество, а именно в отсъствието на гражданско общество и в насилието, което било навсякъде. Тези недостатъци се изявили, заради некомпетентността на владетелите и направили революцията почти неизбежна“, – преразказва авторът мислите на Фиджес.

Един от използваните методи на самодържавието бил принципът „разделяй и владей“. Той отслабвал потенциалните съперници, но служил за иницииране на организации, които се борели с проблемите и не допускали народното недоволство да се фокусира върху властта.
„Подобен неусвоен урок е гладът през 1891 г.“, – пише авторът. Александър III не веднага, но признал: властта не е в състояние да се справи с кризата. Царят разрешил на новородените обществени организации да окажат помощ на гладуващите. Но „за награда“ забранил на местните събрания и на благотворителните организации автономия и минимизирал влиянието им в политиката. В резултат, между царя и поданиците се зейнала пропаст.
Николай II се оказал не по-умел владетел. Неговото завръщане към авторитарните методи (разпускането на Парламента) отблъснало потенциалните съюзници – либералите.

По-късно либералите изпуснали шанса да потърсят помощта на нарпода, когато не признали „революцята за земята“ на селяните (грешка на белите по време на гражданската война) и не настояли за мир с Германия. И на 6 октомври войниците-метежници атакували Зимния дворец.
Писателят Максим Горки смятал, че причината за жестокостта по време на революцията и гражданската война в Русия са дивите инстинкти на селяните. Триста години крепостно право заличили всякакви права на гражданите и захранили чувството за мъст към бившите господари.

Но авторът на рецензията прави извода си, опирайки се на Фиджес. „Обществото на масова принуда не може да процъфти“. Правителство, което контролира всичко, унищожава най-ценния си ресурс – човешкият капитал, опитвайки се да превъзмогне модела на света, построен от свободните хора. Тим Ройтер заключава, че миналите и днешни утописти не са усвоили и до днес този урок.