Крайните състояния на човека са или хиперактивност, или абсолютен мързел. Американските учени успяха да докажат, че любовта към нищоправенето е заложена в нас генетически така, както и работохолизма.
Двама изследователи от Университета в Мисури проведоха опити върху няколко поколения гризачи. Резултатите, публикувани в изданието Science Daily, нагледно показаха вродената природа на мързела.
Професор Франк Бут и колегата му Майкъл Робъртс използват за експеримента две семейства гризачи. Едното произлиза от хиперактивни предци, второто от крайно флегматични.
В началото на опита няколко десетки гризачи в продължение на шест дена бягат във вътрешността на въртящо се колело, а биолозите измерват трудоспособността им. В резултат на кръстосването между двете различни семейства, възникнали две линии с различна наследственост.
Ученити повторили изследването след десет поколения. В края на краищата потомците на трудолюбивите гризачи бягали 10 пъти по-дълго в сравнение с поколението на ленивите.
Сравнението между нивото на митохондриите в клетките на гризачите и анализа на РНК позволили да се изявят 36 гена, играещи ключова роля в мотивацията за физическата дейност.
За да се определи влиянието на всеки отделен ген, учените продължават опитите.
