“Гледам телевизора и не вярвам на очите си, – пише от Лондон кореспондентът на “Московский комсомолец” Зураб Налбандян. На централния площад в един от най-големите британски градове се движи тълпа от няколко десетки танцуващи, грамасничещи и изригващи от радост млади хора. Те имат весело, карнавално настроение, в ръцете си държат плакати с карикатури. Само поводът за радост беше малко странен. Дори бих казал – неестествен.
8 април 2013 г., Глазгоу, Шотландия.
“Тържества” по случай смъртта на Маргарет Тачър.
Около веселите хора има полицаи с каменни лица. Те се обръщат встрани и се смесват със случайно преминаващите…И това е Великобритания, ще попитате?
Абсолютно вярно! Всичко това се случва в една от водещите държави в цивилизования свят, където още са живи християнските ценности, където действат правилата на политическата коректност…
Следващият репортаж.
Около 200 човека “празнуват” смъртта на бившия министър-председател на улиците на английския град Бристол. Към полицаите, които се опитват да се противопоставят на вакханалията, летят бутилки със запалителна смес. Има ранени полицаи, сирените на “бърза помощ” реват…
Как оценяват тези внезапни изблици политиците и коментаторите?
Екс премиерът Тони Беър: “Тези хора имат много лош вкус. Може да не обичаш баронеса Тачър, да не си съгласен с нея, но в деня на смъртта следва да й окажеш уважение”. Блеър добави, че Тачър е била принудена да взема в живота си много трудни, дори непопулярни решения.
Шефът на лейбъристката партия Ед Милибенд заяви, че той “категорично осъжда подобни действия” (бел. ред. действията на уличната радост от смъртта на Тачър).
Но с подобни уговорки и локуми едва ли може да се угаси ненавистта, която изпитва по отношение на желязната Маги част от британското общество. Жестоката шокова терапия, проведена от Тачър в началото на 80-те години, остави дълбоки белези в съдбите на десетки хиляди обикновени британци.
Особено тежко живяха металурзите, корабостроителите…Именно те най-често се оказваха на улицата, когато първата в историята на страната жена министър-председател с желязна ръка закриваше нерентабилни шахти, заводи и фабрики, когато Тачър дереше на живо бюджетите на общините, които държавата не беше способна да финансира.
И макар правителството да изплащаше на уволнените значителни компенсации, макар за им гарантираше безплатна професионална преквалификация, жертвите на тази болезнена социална “операция” и до днес се могат да простят на “желязната лейди”. Те я ненавеждат днес така, както и в миналото. Защо? Защото преди 30 години тя се оказа по-силна, по-умна от техните профсъюзни лидери, защото съумя да застави индустриалните работници да прекратят стачките и да се примирят с новата реалност.
“Допитванията показват, че голямата част от населението отдава дължимото на това, което направи Тачър, – смята историкът Джон Адамс, – но така наречената “работническа Англия” така и не се съгласи с доводите на нейното правителство. Работническата класа отдавна е сериозна сила в тази държава и смята, че има право да живее по свой начин. Но профсъюзните лидери не разбраха, че времената се променят и в условията на нова техническа революция заводите не се нуждаят от милиони работници. Мисля, че ще минат десетилетия, преди страстите да утихнат. Тогава Британия единодушно ще отдели подобаващото място на Тачър в историята”.
“Дано гори в ада”
Шестима полицаи бяха ранени при разтурване митинга на противниците на Маргарет Тачър във Великобритания…
Стотици хора излязоха на улиците в деня на смъртта на екс-премиера на Великобритания. Демонстрантите държаха в ръцете си плакати с надписи “Тачър умря! Ура!” Акцията завърши със сблъсък с полицията. Смъртта на Тачър зарадва дори някои политици. Депутатът от парламента Джордж Хелуей написа в микроблога си: “Дано гори в ада!”
Има ранени офицери от полицията, а това означава, че работите са сериозни. Хоспитализирани са 5 човека в болница, защото имат съществени наранявания. Арестувани са няколко човека. Подобни инциденти се разиграват в няколко града. Най-големи са сблъсъците в градовете Бристол, в Лондон, в район Брикстън. Една от най-дългите манифестации стандара “Меги, Меги, ти умря, ура, ура, ура!” В Шотландия в град Глазгоу се случва нещо подобно.
Официалните власти не направиха никакви изявления по темата с анти-Тачър манифестациите…
Светът днес 