Ляворадикалните партии значително вдигат рейтинга си, сочат социологическите проучвания. Левите радикали ожесточават тона си, а акциите на гражданското недоволство се засилват.
Антонио Хименес Барса (Antonio Jiménez Barca)
Обхваналата Португалия икономическа криза повлече след себе си ляво радикално обществено недоволство, сочат социологическите проучвания, които в събота публикува седмичникът Expresso: двете ляво-радикални партии, които от самото начало на кризата говореха против т.нар. тройка ЕС – ЕЦБ – МВФ, укрепват позициите си и завоюват все по-голяма популярност.
Управляващата вече почти две години коалиция, в която влизат „Социал-демократическата партия“ на министър-председателя Педро Пасоса Коелио и центристката партия „Демократичен социален център/Народна партия“ на министъра на външните работи Пауло Порташа, нямаше да имат шансове за победа, ако изборите бяха сега, защото коалицията не притежава необходимата подкрепа от избирателите. Социалистическата партия също не може да победи сама. Нейният лидер Антонио Жозе Сагуро, в последните седмици ожесточи тона на критиката си, изисквайки преразглеждане на договорите с ЕС, ЕЦБ и МВФ за помощите за Португалия. Програмата с гореспоменатите организации бе подписана през април 2011 г. от тогавашния министър-председател и социалист Жозе Сократес.
Толкова тежка наследство, отсъствие на всякаква харизма, и прекалено мека опозиция в първите години на управлението на социалистите – такива, според много политически наблюдатели, са причините португалските социалисти да не успяха да се възползват от постепенното отслабване позициите на десните. За да се управлява страната в настоящите условия, те се нуждаеха от подкрепата на центристите на Порташ или блока на левите сили.
След гръмкия отказ на Конституционния съд да одобри настоящия бюджет празракът на изборите, чието провеждане така настоятелно иска опозицията, или призракът на масовата оставка на правителството (който много наблюдатели предричат), замина на заден план.
Правителствена криза няма да има. Очакваната замяна на значително число министри, за да се вдъхне нов живот в правителството, би довела само до приемане на все по-непопулярни мерки.
Ежеседмичникът твърди, че мащабите на кризата, предизвикан от решението на Конституционния съд, и бързането на Пасос Коелио да постигне това, което биха искали ЕС, ЕЦБ и МВФ, показва само, че той е нямал време да се договори с партньорите си около назначаването на нови министри в кабинета. За сега правителството постига целите си. В петък Еврогрупата се съгласи да даде на Португалия още седем години да изплати дълга си от 78 милиарда евро, който тя поиска през 2011 г. Както призна самият Пасос Коелио, това било крайно важно, за да не се нуждае страната пак и пак от нова финансова помощ, след което би последвало неизбежно изключване на Португалия от еврозоната.
Премиерът изпрати до ЕС, ЕЦБ и МВФ писмо, в което ги информира, че за да затвори дупката, ще трябва да отреже разходи в размер на 600 милиона евро от всички министерства и същата сума да отреже и от социалните разходи.
За сега министърът не каза на народа в какво конкретно ще се изразява това орязване, но всички се страхуват, че става дума и за повишаване на пенсионната възраст, за уволнение на чиновници и орязване на субсидиите.
Но брожението сред народа се засилва. След няколко относително спокойни седмици, когато нямаше значителни демонстрации, в събота против португалския парламент се проведе т.нар. „Марш срещу мизерията“, в който участваха няколко хиляди човека.
Това е първата вълна от надигащия се щурм. Арменио Карлос, генерален секретар на основния профсъюз на страната – Генералната конфедерация на португалските трудещи се – в края на акцията каза: „Нека настъпващият 1 май да стане национален ден на борбата, един от най-значителните дни в историята на Португалия“.
Резултатите от социологическото допитване, публикувано в седмичника Expresso, показват явен възход на левите партии и отслабване на консерваторите.
- Социал-демократическата партия от консервативната част на барикадата, оглавявана от министър-председателя Педро Коелио, би получила на изборите 26.5% (на парламентарните избори през 2011 г. тя събра 38.6%).
- Партията на центристите „Демократичен социален център/ Народна партия“ би получила 8.5% (през 2011 г. тя събра 11 %).
- „Социалистическата партия“ би получила 35 % от гласовете (28% през 2011), което е недостатъчно за формиране на правителство.
- Комунистическата партия на Португалия и „Зелените“: 12.5 % (7.9% през 2011).
- Левият блок: 8.5% (5.1% през 2011)
Източник: http://internacional.elpais.com/internacional/2013/04/14/actualidad/1365976024_536642.html