Анализът на скоростта на еволюцията на живота на Земята доведе изследователите от Националния институт по стареенето в Балтимор до парадоксални изводи. Или животът на планетата изведнъж попаднал в достатъчно сложен и труден етап, или по време на първия етап развитието е вървяло с невероятно бързи темпове, които после по неизвестна причина рязко се забавили.
Тласък за изследванията дала идеята да се провери може ли да се използва за живите организми знаменитият закон на Гордър Мур, че количеството на транзисторите в чипа се удвоява на всеки две години. Ако вземем съвременен чип и проследим еволюцията обратно във времето, знаейки за удвояването, можем да достигнем до момента, в който чиповете току-що са се появили. Тъкмо този принцип и се опитали да проверят в Балтимор.
Авторите на изследването анализирали множество данни, в това число генетични и палеонтологични и достигнали до извода, че сложността на живота на Земята се удвоява на всеки 376 млн години. А самата крива на усложнението на живота, както в случая със закона на Мур, е експонента. Наистина, експоненциалният ръст на сложността на генома е характерен за живота само до момент, докато тя не достига високо ниво на сложност. Така, между човека и археите има голяма разлика по сложност на гени. А между рибите и млекопитаещите – съвсем малка. В същото време между мишките и човека практически няма различия по сложност.
От тук започнали проблемите. Линейната регресия на генетичната сложност на логаритмичната скала показала, че нулевата генетична сложнот на земния живот трябвало да стане нулева в диапазона 9.7 плюс минус 2.5 млрд години преди днес. Дори ако прибавим минус, то се получава 7.2 млрд години, което никак не се вмества в хрониката на планетата Земя, защото самата планета се е образувала от облак прах от слънчевата мъглявина не по-рано от преди 454 млрд години. Нашата Галактика в съвременния й вид, по всички днешни данни, е на неповече от 10 млрд години. А Вселената, според съвременните представи, е възникнала 13.7 плюс минус 0.13 млрд години преди днес.
Т.е., ако приложим плюс, то се получава, че животът е по-стар, отколкото нашата Галактика, и се е зародил някъде примерно 1.5 млрд години след Големия взрив.
Пред така възникналия парадокс има две решения. Първо обяснение – животът е възникнал на Земята и в ранната история скоростта на развитието й е било направо стремително. 
После нещо се случило и скоростта на еволюцията се забавила. Голяма част от еволюцията се случвала според всички налични научни данни, именно с тази „потушена“ в сравнение с началния етап скорост. 
Тези обяснения са отхвърлени от авторите, защото те подозрително напомняли концепцията на креационистите. 
С други думи, някъде там далеко в миналото е бил налице акт на природно сътворение, създало животът веднага на достатъчно високо ниво.
Второ обяснение – животът действително се зародил съществено по-рано, отколкото се появила планетата Земя, и животът попаднал на Земята на достатъчно високо ниво – във вид на сложни микроорганизми, с високо ниво на генетична сложност. С други думи, изследването косвено, чисто на математично ниво потвърждава идеята за панспермията – разпространението на живота из Вселената чрез преноса му между планетите.
