Скандално! Nestle иска приватизация на водата

Председателят на съвета на директорите и бивш генерален директор на Nestle предложи да се приватизират запасите от прясна вода, за да се намали потреблението на жизнено важния ресурс

Изявлението, направено от бившия генерален директор на корпорацията Питър Брабек, предизвика нееднозначна реакция в средствата за масова информация. Според 68-годишния австрийски бизнесмен, „достъпът до водата не трябва да бъде обществено право“, а водните ресурси не трябва да се смятат за безплатни и ресурси без частен собственик.

Брабек, който възглавява Nestle от 1997  до 2008 г., каза, че само 1.5 процента от общия брой потребители в света използват водата за пиене и хигиенни нужди, а останалата вода се използва твърде нерационално, и затова управлението на ресурсите трябва да бъдат предадени на крупни корпорации. Брабек нарече безотговорна позицията на всички, които призовават да се вкара в действие правото на безплатен достъп до питейната вода. Според него, само приватизацията на водата може да спаси света от недостига на най-важния за живота ресурс на планетата.

Британското издание The Guardian отбелязва, че продажбата на бутилирана вода е 8 процента от общата печалба на Nestle ($90 миллиарда), и, според мнението на граждански активисти, корпорацията е заинтересована само от финансовата си изгода, а не от каузата за спасяването на планетата.

По темата често се споменава и пакистанското село Бхати Дилван, чийто жители са лишени от достъп до чиста питейна вода, защото работещият наблизо завод на Nestle пробил дълбоки участъци в земята и така водоносният хоризонт спаднал под нивото на селските кладенци. Сега жителите на пакистанското село трябва да купуват вода в бутилки под марката Pure Life.

Nestle категорично отхвърли тези обвинения, позовавайки се на това, че жителите на Бхати Дилван са получили сериозна помощ във вид на детски играчки. Според Nestle, продажбата на бутилирана питейна вода е най-изгодна за човешката цивилизация система за разпространение на жизнено важния ресурс.
Идеята за приватизация на водата, за да бъде тя съхранена, не е нова. Именно благодарение на тази идея в света и до днес съществуват гори: ако всеки, който желае да отреже дърво, го прави, без да се грижи за нови насаждения, то повърхността на земята отдавна да се е превърнала в пустиня, казват привържениците на идеята за приватизацията.

Някои икономисти дори предлагат да се регулират не само водните ресурси, но да се спасят и рибните запаси в световния океан. Те смятат, че благодарение на правото на собственост върху ресурсите могат да се въведат квоти и търговия с квоти или да се сложат данъци за регулиране на добива. Широко разпространено е мнението, че само частният собственик е заинтересован да съхрани собствеността си.

Много държави приватизираха водните си ресурси, главно в Латинска Америка. По данни на активисти, това доведе до влошаване качеството на питейната вода за бедното население и до увеличаване на детската смъртност. От друга страна, това доведе до намаляване на държавните разходи за водоснабдяване и общо понижи разхода на вода. В Боливия приватизацията на водните ресурси през 2000-та година доведе до масови бунтове, защото компаниите-концесионери започнаха да искат големи данъци за ползване на кладенци.

Увеличеното потребление на вода е един от главните проблеми на XXI век. Много държави вече използват повече прясна вода, отколкото притежават като собствени възобновяеми водни ресурси. По данни на „Доклада за човешко развитие 2013“ от Програмата за развитие на ООН, в най-уязвимо положение, заради недостиг на вода в близко бъдеще, може да се окажат Туркмения и Узбекистан. Последният има най-лошия показател по отношение потреблението и наличието на запаси от прясна вода сред държавите в средна Азия.

По материали от чуждестранни СМИ.