„Бостънският терористичен акт принуди руснаците да потънат в догадки. Те се опират на същите тези сведения на спецслужбите, засега непълни и противоречиви. Но, за разлика от някои американци, които не знаят къде се намира Чечня, руснаците, съставяйки предположенията си около случилото се, се сблъскват с вековните митове и реалности за Кавказ, пуснали корени в главите им. С литературните митове от 19 век за благородния дивак, с премълчаваната в продължение на много години история за сталинската депортация, с митовете за последните чеченски войни, създадени от безбройни телевизионни предавания, с уахабитската пропаганда и спомените на руските войници, разказващи за пръснатите мозъци и съдираната от живи хора кожа“, – пише Тим Нежитов в Süddeutsche Zeitung.
„Образът на Чечня, закоренен в съзнанието на средностатистическия руснак, нито веднъж в живота си невидял този регион, сега е поставен под съмнение. Всичко това е обединено от общата представа за бойците, свързани с родната кавказка земя и сражаващи се за свободата, независимо как и против кого, храбро или коварно, против окупаторите или против защитниците на териториалната цялост на Русия са се борили“, – продължава Нажитов. „Братя Църнаеви се борят не за родината, защото те нямат родина. И те не убиха руски окупатори, защото Бостън няма нищо общо с руснаците“.
Нежитов припомня, че именно Кавказ дава почва на литературния дебют на Лев Толстой – повестта „Казаци“. „Героят на повестта Оленин, избягал от Москва, отначало предчувства нови приключения: „В мечтите му се завихриха черкезки момичета, планини, пропасти, ужасни водопади и опасности“. Но после Оленин започва да се възприема като част от този народ, който е длъжен да покори, като „един от планинците, помагащ им да се защити независимостта от руснаците“, – пише авторът на статията.
Александър Пушкин също не заобиколил Кавказ. Според думите на местен литературовед, „именно Пушкин направил културния образ на Кавказ достояние на Русия, Европа и света, а поемата на Пушкин „Кавказкият пленник“ от 1821 г. е своеобразна енциклопедия на планинските обичаи.
„В съвременната литуратура на Русия човешките изображения на кавказците се срещат рядко. При Захар Прилепин, писател, който взема през 1990 г. участие в двете чеченски войни, чеченците нееднократно се наричат „чичи“. Генерал Генадий Трошев в момоарите си говори главно за чеченските бандити и терористи. „Да, ние сме залети с кръв, но ние показахме, че при нас дори сега, във времето на размитите идеали, живее геройският дух на предците ни“, – продължава Нежитов.
„Братя Църнаеви също смятали, че в днешната действителност идеалите изчезват. Но за какви идеали убиваха те? Руската публицистка Юлия Латинина предполага, че младите американски чеченци са попаднали под влияние на международния ислямизъм, на глобалното движение, лишено от корени, след краха на социализма. Тя цитира ислямиста Саид Бурятски: „Времето, в което ние се борехме за свободата на Чечня, е езическо понятие. Сега ние се борим за Аллах“, – пише изданието.
Светът днес 