Максим Тандон
Неотдавна с удоволствие се запознах с първи том от биографията на Хитлер от Джон Толенд. Позовавайки се на множество документи и разкази на очевидци, той показва лидера на Национал-социалистическата партия такъв, какъвто е бил в действителност, в своя личен живот: дребна душичка, жалък кариерист, мегаломан, неудовлетворен от живота човек, който претърпявал неуспехи във всичко, което започвал преди да се заеме с политика, сексуален извратеняк (той бил влюбен в племенницата си Хели и я докарал до самоубийство, бил извратен любител на 16-17-годишни момичета), изключителен страхливец, лентяй, циничен и безсъвестен бандит, койко не се замислял дали да унищожи или не най-отдавнашните си и верни съратници, слабоволев и неспособен да вземе ясно решение лидер, постоянно губещ се в базкрайни и объркани монолози, вманиачен в натрапчиви идеи, който не приемал чуждото мнение и реалистичните оценки.
Но как тогава, ще си кажете вие, подобен негодник и не твърде умен човек съумял да подчини първата по промишленост държава в Европа и да заплаши целия свят, потапяйки го в кръв и огън?
Хитлер бил умел тактик и мануплатор, притежавал странен магнетизъм в гласа и погледа си, което му позволявало да води след себе си тълпата. Той яхнал вълната на икономическия хаос (6 милиона безработни през 1932 г.), налице била и съветска заплаха. С това се обяснява на първо място поредицата от слепота и бездействие в западните държави. Това, разбира се, е известно на всички. Но книгата ме порази с мащабите на пропуските, направени от управляващата европейска класа. „Когато немските войски влязоха в Рейнска област на 7 март 1936 г., Лондон наистина не разглеждаше възможността за каквито и да са ответни действия. Френското правителство се придържаше към консерватизъм, граничещ с абсолютно робско подчинение. Генерал Хамлен заяви, че дори такава ограничена по мащабите си операция е свързана с непридвиден риск…“.
След това изявление Хитлер казва: „Ако французите бяха предприели ответни мерки, ние щяхме да отстъпим, защото наличните ни ресурси щяха да са недостатъчни срещу най-малката съпротива дори“.
Това била първата и решаваща стъпка към апокалипсиса. Към чудовището, което било породено от глупостта и бездействието. Но нима нещо в света се е променило? Ако европейското ръководство и елит (разбира се при други обстоятелства и при други заплахи) проявят отново същата наивност, безумство и конфромизъм? Може би е глупаво, но този въпрос не ми дава покой…
Максим Тандон, бивш съветник на Никола Саркози по въпросите за интеграцията.
Светът днес 