За Китай се говори и пише крайно. Китай предизвиква две абсолютно противоположни емоции – паника или възторг.
Вашингтон се опитва да се противопостави на напора на Поднебесната. В ход ли е теория за „управлявания хаос“?
„Дойде времето да се замислим над немислимото: ерата на американското господство идва към края си“. Това е цитат от статията на декана на училището за публична политика “ Ли Куан Ю“ към Националния университет в Сингапур Кишор Махбубани. Ученият е сигурен, че Азия, възстановяваща водещата си роля в световната икономика, практически не може да бъде спряна. И много скоро ситуацията в света ще се промени кардинално.
Но деканът се безпокои най-вече от следното: доколко са готови да приемат този факт САЩ. Та нали световните лидери носят отговорност към народите си за глобалните промени, а май американските ръководители бягат от тази отговорност, пише Махбубани.
Световните експерти реагираха по отношение на учения от Сингапур нееднозначно. Дали пък не е вярно, че аналитиците от азиатските страни в последно време все по-често представят желаното за действително?
Сега да прибегнем към шахмата, за да си изясним ситуацията.
Да се поставим в положението на доминиращ играч на шахматната дъска. Ето каква е логиката там – ако играчът е получил доминация по цялата шахматна дъска и той е опитен гросмайстор, то той нито за секунда няма да забрави, че шахматът е динамична игра. Дори ако фигурите на съперника не могат да се разгърнат в подходящия радиус, то те, въпреки всичко, крият в себе си огромна енергия, приличаща на опъната пружина, нали така?
Гросмайсторът винаги е готов за контраатака, дори когато отстъпва даден участък от шахматната дъска. А в това, че американците са професионалисти в създаването на икономически световни батални сцени – гросмайсторът въобще не се и съмнява.
Разбира се, че за американците е по-изгодно да държат в „блажено неведение“ гражданите си. И без това те го постигат чрез т.нар. „групи за подкрепа“, в които и България често се присъединява. Хе-хе, и нашите граждани са държани в подобно блаженство по отношение на информацията за дребните, средни и дребни баталии, подобно на обикновените американци. Но това, както всички знаем, е част от политическата игра.
Без значение дали някой се опита, обаче, да държи света в „блажено неведение“ по отношение на американската политика, май нещата не се получиха. Защо? Защото всичко живо вече разбра каква е изпитаната и любима стратегия на Вашингтон. Без всякакво съмнение, това е доказала изгодата си стратегия за „войната на чужда територия“.
Добре, това го разбрахме.
Сега да видим дали САЩ ще продължи да бъде играч, който държи да върти валс поединично, за да получи приза на световната титла за танцьор Номер 1.
Тук лошото е следното – че светът си спомня за едни други, европейски „мегаиграчи“, „танцуващи с вълците“ поединично.
Лошото е, че при тях нещата се сгърчиха.
Да се върнем пак към гросмайстора, за да разчепкаме темата за „танцуващият поединично“.
Принципно професионалният гросмайстор, „танцуващ поединично“, не е длъжен да разяснява стратегията и тактическите си планове, както и опасенията си от провал, със своите фенове, т.е. с гражданите на държавата си, нали? За професионалният боец е по-добре вярата в него да бъде абсолютизирана, понеже тя е нещо като мощно оръжие в негова полза.
Сега, обаче, трябва да се запитаме дали САЩ е гросмайстор.
А гросмайстори ли са Китай и Русия?
Объркахте се, нали.
Ами да, така се получава при шахмата. Не се напъвайте да мислите, няма да се получи успешен опит.
Най-много да ви заболи главата хе-хе 🙂
Започнахме с учения Махбубани, но няма как да не отбележим един очеваден факт:
в САЩ живеят само 3 процента от населението в света и явно тази държава не може да доминира над останалия свят – азиатските държави с техните 60 процента от световното население отдавна вече не са в списъка на изоставащите. А икономическото влияние рано или късно се превръща в политическо. Не че не го знаете, де.
Сега вече е време да се обърнем в прав текст и към Китай. Истината е, че в продължение на векове Китай е водеща в икономическо отношение държава. И това не бива да ни изненадва – в епохата на световната информационна неосведоменост никой просто не говореше за това. Защото малко знаеха за този феномен. Но нещата се промениха – в XXI век това вече е най-обсъжданата тема. И така, мненията за хегемонията на Поднебесната империя варират наистина от паника до възторг. Но фактите не се подлагат на съмнение. По-скоро светът се интересува от следното: кога Китай ще случи тази случка на света – да обяви шах и мат на САЩ. И толкоз.
Разбира се, във Вашингтон виждат, че Пекин все по-често го бие в отделни участъци на шахматната дъска. И още нещо е повече от ясно – че САЩ се опитва да отклони вниманието на Китай чрез флангови удари.
В такива ситуации гросмайсторите прилагат друга стратегия – стратегията на напрежението се заменя с теорията за „управлявания хаос“. А там, в мътните води на неизвестността, и сам Господ Бог не може да се ориентира добре.
Май същото се случва днес в Близкия Изток. Там отхранените от Запада ислямисти си съседстват със същите, но откровени „политнекоректници“ по отношение на Башар Асад. И цялата тази маса от „политнекоректници“ в един момент май ще се стовари върху Китай и Русия. Е, и ние, българите, ще бъдем засегнати от вълната, но …какво да се прави – външното ни министерство продължава да реже клона, на който се е сгушила държавата ни.
Разбират ли всичко това в Пекин? Разбира се, че го разбират. Дали ще успеят да се противопоставят на Вашингтон? Най-вероятно, да, ще успеят. Та дори шахматната игра, както казват, е измислена в Китай. А това дава надежда, нали?
Що се отнася до Русия, която също е засегната от световния шахмат, то, според специалистите, тя трябва да разширява съвместните си проекти с Китай чрез икономически хирургически операции хе-хе 🙂 на територията на трети страни. Само в този случай на динамичните фигури на Поднебесната империя ще им се наложи да работят и за каузата на Русия.
А що се отнася до България…
Ех, мъка.
В нашата „поднебесна балканиада“ няма гросмайстори.
Светът днес 