Автор: Гидеон Рахман
Видните членове на либералното движение в Египет подкрепиха свалянето на първия демократично избран президент в Египет.
Думите свобода и демокрация на пръв поглед изглеждат свързани в неотделимо цяло: както джин с тоник и Ромео с Жулиета. Западните политици вкараха в тези думи еднакво значение и ги направиха взаимозаменяеми. Рекламирайки през 2003 г. „програмата на свободата“, президентът Джордж Буш приветства „най-бързото придвижване към свободата за 250-годишната история на демокрацията“.
Но настоящите политически сътресения в Египет показват, че свободата и демокрацията не винаги означават едно и също. Понякога те могат да се превърнат и във врагове. Подкрепящите военния преврат против президента Мухамед Мурси египетски либерали оправдават действията си с това, че според тях, правителството на „Мюсюлманските братя“, макар и да е избрано чрез избори, поставя под заплаха основните свободи в страната.
Действително, опашките за бензин, ръстът на цените на хранителните продукти и усещането за намаляване на сигурността в Египет се превърнаха във важни фактори, предизвикали излизането на улиците на милиони демонстранти, протестиращи против Мурси.
Но е вярно и това, че видните членове на либералното движение на Египет с ентусиазъм подкрепиха свалянето на демократично избраното правителство. Либералите твърдяха, че Мурси със своите „Мюсюлмански братя“ с железен юмрук е притискал съда, че е сплашвал средствата за масова информация, не е успял да защити правата на жените и малцинствата, а и започнал да вкарва елементи на ислямизъм в живота на обществото, обещавайки, че това е само началото на експанзията на ислямизма в Египет. Хората започнаха да се страхуват, че ако същите тези демократични свободи, които дадоха шанс на „Мюсюлманските братя“ вземат властта, няма да бъдат гарантирани от партията, която вярва, че получава указанията и властта си от Бога, а не от избирателите.
Проблемите на Египет не са уникални. В Турция светските либерали протестират против правителството на Реджеп Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието. За разлика от „Мюсюлмански братя“, Ердоган може да се похвали със солидни икономически успехи, постигнати от управлението му. Но някои оплаквания на истанбулските демонстранти много приличат на протестите в Кайро. Те обвиняват турското правителство в орязване на гражданските свободи, в натиск върху съда, в заплашване на журналисти и в подкрепа на пълзящата ислямизация, заплашваща нерелигиозните турци.
Подобно на „Мюсюлмански братя“, Партията на справедливостта и развитието отговаряше на оплакванията на либералите с думите „мандатът ни произтича от изборите“.
Човек може да реши, че сблъсъкът между демокрацията и свободата е уникален, свойствен само за мюсюлманските страни, където има ислямистки политически партии. Но това не е така. В Шри Ланка избраното правителство настоятелно подрива независимостта на съда и свободата на пресата…
Отчасти подобни са проблемите в Русия, Тайланд, Турция и Египет – наличие на огромна пропаст между мнозиството от населението и достатъчно богатия и образован градски елит. Идвайки на власт, избаният популист със склонност към авторитаризъм, може да започне атака към свободата, близка до сърцето на средната класа, и в същото време, популистки да обработва обикновените хора, живеещи в неголемите градове и в селата.
Подобни действия подриват общата западна теория за това, че база за всички свободи са изборите. В действителност, историята на самия Запад свидетелства за това, че изборите могат да бъдат последната завоювана свобода – но не първата.
Във Великобритания уважението към независимостта на съда и към свободата на пресата са сформирани главно през 18 век. Но гарантираното право на гласуване за всички мъже и жени на 21-годишна възраст стана факт едва през 1928 г. По време на цялата викторианска епоха битува общественото мнение, че за получаване правото на глас гражданинът е длъжен преди всичко да придобие собственост, богатство и оброзание. Когато всеобщото избирателно право през 1867 г. беше разширено, един британски консерватор мрачно и ехидно заяви, че при тези условия е необходима спешна училищна реформа, защото „ние сме длъжни да образоваме и възпитаме своите стопани“.
Сега подобно мислене е смятано на Запад като остаряло и несъстоятелно. Но то може да намери отклик сред формиращата се средна класа в много страни от развиващия се свят. Западните коментатори отдавна предсказват, че засилващата се средна класа на Китай ще изиска демокрация. Но в действителност, много богатите китайци просто се страхуват, че ако селяните получат равни възможности за управление на страната, държавата ще потъне в хаос.
Този хос е осезаем за египетските либерали, изпитващи последствията от демокрацията на масите в обществото, където около 40 % от електората е неграмотен. Отчитайки влиянието на джамиите и религиозните телевизионни канали, египетската беднота и в бъдеще ще гласува за ислямистките партии, ако има подобен шанс.
И макар събитията в Египет да доказват, че демокрацията в някои случаи може да отслаби някои скъпи на сърцето ни свободи, демострациите в Кайро показват също, че да се извърши „либерален преврат“ е невъзможно. Ако ти сваляш избраното правителство, то вече си автор на репресии. А репресиите водят към цензура, към арести на политически опоненти, а после и към стрелба по хора на улиците. Демокрацията и свободата не са едно и също нещо. Но ако свалим демокрацията, последствията ще бъдат също репресивни твърде печални.
Светът днес 