Анатол Калецки – икономически редактор на „Таймс“
Дори след 50 години историците и икономистите ще припомнят настоящата икономическа криза. Това е четвъртата трансформация на капитализма от времето на неговото възникване. С настоящите редове твърдя, че това, което се случва днес не е пореден спад след поредния подем, а криза на цялата световна икономика като система, промяна от рода на тази, която вече се случи три пъти.
Поставям настоящата промяна в една графа с инфлацията от края на 60-те и 70-те години. Тя породи съвсем друга форма на капитализъм – татчеризъм и рейгъномика, които по всичко се различаваха с кейнсианската социална демокрация, която те замениха. Предишната системна трансформация започна с революцията в Русия и завърши с Великата депресия. Тази промяна също създаде нова форма на капитализъм, съвършено неприличаща на класическия капитализъм от 19 век. А още по-ранната системна криза породи капитализма в неговия класически вид – това беше американската и френската революции, които унищожиха аристократическите иконимики и създадоха глобалния пазарен капитализъм, толкова цветисто описан от Маркс.
Такава е, според моята гледна точка, и четвъртата системна криза на капитализма. В резултат ще възникне нов вид капитализъм, както и преди, основан на частната собственост, конкуренцията и изгодата, но фундаментално различаващ се от класическия капитализъм на 19 век, от направляваната от държавата кейнсианска икономика и от рейгъновия пазарен фундаментализъм през последните 30 години.
Що за икономика ще бъде това? Какво пък, мога да кажа какви сили и идеи ще я формират, но не какво ще се случи. Всеки от предишните преобразувания на капитализма променяше отношенията между политиката и икономиката, между държавата и пазара, между начините за вземане на решения на принципа „един човек – един глас“ и на принципа „един долар – един глас“. В класическия капитализъм на 19 век политиката и икономиката бяха различни сфери. След революцията в Русия и Великата депресия започна да се смята, че пазарът не е в състояние да регулира икономиката и политиката получи властта да управлява икономиката. През 70-те светът достигна до диаметрално противоположен извод: държавната намеса е зло, пазарът винаги е прав. През последното десетилетие този извод беше доведен до своя логичен край и дори нещо повече, настоящата криза е много по-страшна от предишните капиталистически икономически балони, които се спукаха. Контрол върху пазара липсваше, и когато глобалната банкова система стигна до пълен абсурд, се оказа, че никакви спирачки срещу катастрофата не могат да бъдат поставени. След банкрута на Лемън те бяха незабавно възстановени, но вече беше късно.
В следващата фаза на капитализма ще възникне нов баланс между държавата и пазара: нещо различно – както от пазарния фундаментализъм, проявил се през 2008-а г., така и от самоувереното държавно управление, претърпяло неуспех през 70-те.
Как ще изглеждат тези реформи само мога да се предполагам. Не съм пророк, предстазания от подобен род не бива да се правят. Дори най-добрите специалисти по политическа икономика, спомняйки си Маркс или дори Платон, прекрасно биха разбрали какво се случва днес, но не биха били в състояние да предскажат какво ни очаква в бъдеще. Аз мога да видя силите, извайващи бъдещето, но не и неговия конкретен облик.
Светът днес 