Снощната акция беше нагласен сценарий. Полицаите нарочно бяха оставили незаключени, но и ШИРОКО отворени заграждения. Йоло Денев беше вътре в цитаделата през цялото време. Когато времето на подготвената акция дойде, услужливи граждани заключиха с велосипедни вериги отвора. Любезни полицаи ни бяха предупредили, че се готви побой над демонстранти, разбира се.
В самия момент на атаката, буквално секунди преди нея някой ми подаде огромна, дебела червена верига за велосипед. Сръчно я щракнах по команда отзад в оградата. Полицаите разбиха друга ограда, не тази. Но те бяха направили план да изведат депутатите точно по този начин, точно през този вход. А имаше още няколко, където имаше значително по-малко протестиращи.
Автобусът, който трябваше да „пробие“ мирното шествие беше насочен първо към Раковски, но после – към Оборище, точно към услужливо оставените без охрана или полиция павета и камъни от течащия наблизо градски ремонт.
По времето на атаката от страната на мирното, седящо шествие, нямаше НИТО един полицай. Те стояха безучастно, на тълпи, в околните храсти, маскирани като борчета. Буквално пред очите им реактивни елементи, очевидно платени провокатори, обстрелваха гражданите и полицията с павета и каквото има на купчинки пред тях. Нощни ремонтно-строителни работи.
Твърдя и настоявам, че белия автобус е част от нарочен план за окървавяване на протестите или най-малкото за тяхното разгонване с твърда ръка.