Европа гледа на обхванатото от пламъци Средиземноморие и се ограничава с дребнави съвети, неспособни да повлияят върху ситуацията в арабските страни в региона, пише кореспондентът на Corriere della Sera.
„Египет е на прага на гражданска война. Либия, вероятно, все още не е излязла от нея, да не говорим за Сирия. В Тунис също се забелязват тревожни признаци: светският фронт се кани да създаде катаклизми, за сега не е ясно по мирен или по египетски път, залагайки на армията“, – пише изданието.
„Южното крайбрежие на Средиземно море в последните месеци е в незатихващ конфликт. Но Европа не се тревожи от това. Може би, защото нейните жизнено важни икономически интереси са в безопасност. Пристигат съобщения за закупуването от европейски компании на различни обекти на територията на Либия, Тунис. Рано или късно строителните, телекомуникационните и други компании ще достигнат равнището, отбелязвано в периода на управление на северноафриканските диктатури“, – се казва в материала.
„Но в политически план, в плана на международните отношения нещата стоят по друг начин. Емоциите, предизвикани в европейската общност чрез „арабската пролет“, утихнаха. В Европа вече не мислят за политико-социалния ислямизъм. Западните правителства спокойно оставиха умерените ислямисти в арабските държави на произвола на съдбата. Сега там шестват младежите, жените, които с възхищение гледат на Мурси като на малък Аденауер“, – пише кореспондентът.
„Бурното лято на 2013 г. ни застави да се замислим. Дължни сме да се върнем към политиката на другия бряг на Средиземно море. А европейската дипломация продължава да прави заявка на явно несъвършени модели. Достатъчно е да прочетем изявлението за Египет на върховния представител на ЕС по външна политика Катрин Аштън, призоваващата да се строи демократична система с помощта на тежести и противотежести. Много жалко, че в Кайро генерал Абдел Фатах ал-Сиси призова населението да започне да лови „Мюсюлмански братя“. В Етипет се проля кръв. Пред очите на безучастна или недееспособна Европа, която не е в състояние да отиде по-далече от някакви формални и никому ненужни уроци по демокрация, в които не се вслушват управниците нито в Кайро, нито в Тунис, Триполи или Дамаск“,- прави изводи изданието.
Източник: http://www.corriere.it/