Русия приема президента на Иран
Ричард Уайц
Много държави приветстваха избирането на новия ирански президент, който скоро встъпи в длъжност, но изразяват съмнения около вероятността от сериозни промени в иранската политика след идването му на власт. Но малко държави демонстрират такова непостоянство и колебания, както Русия. В последните седмици средствата за масова информация съобщиха, че президентът Владимир Путин ще посети Техеран, и че Москва ще продаде на Иран съвременно военно въоръжение. Но само след няколко дни тези изявления бяха отречени. Руските интереси по отношение на Иран са сложни и често противоречиви, с което се обяснява така неустойчивото на пръв поглед поведение на руското политическо ръководство.
По отношение на Иран Москва има шест главни цели. Подкрепа на усилията по неразпространение, недопускане на война и недопускане смяната на режима, подкрепа на регионалната безопасност, свеждане до минимум на международните санкции, съхраняване на дипломатическото влияние, а също енергийното и икономическо сътрудничество. Но приоритетът на едни или други цели зависят от ситуацията. При Русия винаги е така.
Руските ръководители са против това Иран да създаде ядрено оръжие, но не заради това, че се опасяват от иранско ядрено нападение. По-скоро, те се безпокоят ядреното оръжие да не се появи в ръцете на някои руски съседи. Освен това, страните от НАТО използват иранската политика в ракетно-ядрената област като аргумент за реализиране на програмите си за противоракетна отбрана, докато в същото време Москва смята, че същите тази програма отслабва силите й.
Руските ръководители се безпокоят и от това, че Израел и САЩ могат да използват военна сила срещу Иран, ако ядрения проблем не бъде решен по дипломатически път. Огромна война би способствала за засилването на ислямския екстремизъм в Кавказ и би довела до непредсказуема смяна на властта в Техеран. В резултат на подобна смяна в Иран могат да възникне по-радикално или по-прозападно правителство, и във всички случаи това ще противоречи на руските интереси. Най-вероятно, конфликтът ще доведе до повишаване цените на нефта и газта, гарантирайки за Русия високи доходи. Но Русия се намира в неудобна близост до Иран. Руснаците може би се опасяват, че иранските ядрени материали ще попаднат в ръцете на ислямски терористи в случай на конфликт или дестаблизация на властта в Иран.
Общо взето Кремъл иска някои насоки в иранската политика да се променят, а режимът да се съхрани. Руското ръководтво предпочита Техеран да продължи да провежда своята антизападна политика, при това не защото подобна позиция на Иран се харесва на Москва, а защото поради търканията между Иран и Запада Русия, а също и Китай си остават главните партньори на тази държава от числото на великите сили. Наличието на напрежение също отслабва иранската подкрепа около плановете за строителството на транскаспийските енергийни тръбопроводи, които Запада има намерение да финансира, и води до повишаване цените на енергоресурсите, ограничавайки експорта на нефт и газ от Иран. Руските лидери знаят, че ако властта се вземе от иранската опозиция, то тя може да призове Москва да подкрепи администрацията на напусналия поста си президент Махмуд Ахмединеджад.
След разпадането на СССР Русия и Иран си сътрудниат по важни въпроси в областта на регионалната безопасност. През 1990-те години двете страни действаха съвместно, стремейки се да сложат край на гражданската война в Таджикистан. Те подкрепяха противниците на афганистанските талибани и възпрепятстваха засилването на турското влияние в Централна Азия. Освен това, Техеран се отказа да поддържа мюсюлманските бойци в Чечня и спря въоръжението на ислямските групировки, действащи в други части на Русия. Понастоящем Русия и Иран са основни привърженици и спонсори на сирийския режим. В бъдеще интересите в сферата на безопасност на Русия и Иран може би ще съвпадат в места като Афганистан, Ирак и Пакистан.
Вярно е това, че след появилите се преди десет години разобличаващи сведения за мащабна и тайна ядрена програма на Иран, руското правителство оказва натиск върху Техеран, опитвайки се да ограничи и задържи работата в ядрената област. Русия целенасочено задържа строителството на първия ядрен реактор на Иран в град Бушер, а също и подкрепи резолюцията на ООН за въвеждане на санкции против Иран. Но руските официални лица са против „съкрушителните“ санкции, заявявайки, че подобни мерки ще са контрапродуктивни, и че за противодействие на ядрените стремежи на Иран трябва ситуацията около него да бъде по-малко заплашителна. Вместо приемането на нови санкции руснаците призовават към активизиране на диалога между Вашингтон и Техеран, а също и към приемане на други колективни мерки, насочени към корекции на иранското поведение. Руските представители залагат на хуманитарните си и тактически аргументи, но заедно с това, не им се иска да навредят на търговските интереси на Русия и Иран.
Икономическите връзки между Русия и Иран не са големи по обем, имайки предвид размерите на икономиките на двете страни. Но два влиятелни руски сектора, към които се отнасят атомните и отбранителните компании, получават съществена печалба от доставките в Иран на атомна техника, технологии и оръжие от Русия. Освен това, руските фирми имат изгода от това Иран да е отлъчен от западните пазари.
Руските дипломати поддържат връзки с Техеран, за да може Москва да се издигне в качеството си на посредник между Иран и Запада. В такъв случай и западните, и иранските представители ще търсят благоразположението на Москва, правейки отсътпки по други въпроси. И Буш, и Обама смятат Русия за потенциален партньор в процеса на задържане на ядрените напъни на Иран. Нещо повече, Русия се въздържа от каквито и да са съвместни инициативи с администрацията на Обама по отношение на натиска към Иран. Отчасти това е предизвикано от факта, че подобни дейстивя ще покажат доколко ограничено е влиянието на Москва към Техеран.
В действителност, Москва, както и всички останали, много трудно работи с този клерикален режим. Идеологическите разногласия, историческата вражда и неувереността по отношение на преданността на партьора довеждат до това, че нито едната, нито другата страна не могат напълно да се доверят една на друга. Иранците осъждат недостатъчната руска подкрепа към ядрените й амбиции, което се прояви в продължителните увъртания около строителството на Бушерската АЕЦ. Иранците не одобряват нежеланието на руснаците да доставят на Иран съвременни военни системи, което се доказва от анулирането на договора за доставка в Иран на съвременни зенитно-ракетни комплекси С-300. Те са недоволни и от миналото, когато Москва пожертва иранските интереси, преследвайки целите си в Европа. А руснаците се дразнят от това, че иранците не проявяват особена благодарност за руската подкрепа по отношение на санкциите.
Стремейки се максимално да се възползват от ситуациите, руското правителство експлоатира това недоверие, заставяйки иранците да проявяват предпазливост и да не дразнят излишно Москва. Подкрепата на някои санкции служат и като сигнал, че Русия при необходимост може да стъжни живота на иранците. Публично руснаците осъждат санкциите, въведени едностранно от западните държави в допълнение към санкциите на ООН. Но вътрешно те вероятно ги приветстват, защото тези санкции засилват влиянието на Москва към Техеран. Руските дипломати могат с право да твърдят, че спасяват Иран от по-сериозни санкции, но могат да кажат и друго – че няма да успяват да постъпват така и в бъдеще, ако Техеран на поправи поведението си.
Вероятно, основна част от руското ръководство заедно с ръководителите на други държави се радват от свалянето на Ахмединеджад. Неговата политика създаваше напрежение в руско-иранските отношения, а неговата непопуляроност вътре в страната и екстремистките изказвания пречеха Русия да осъществява посредничеството си. Но желанието на Роухани е да намали икономическата и дипломатическата изолация на Иран, а това може да доведе до примирие между Техеран и Вашингтон. А по всички горепосочени причини Москва няма да приветства подобно сближаване.
Ричард Уайц – старши научен сътрудник в Хъдсън Институт и главен редактор на World Politics Review.
Оригинал на публикацията: http://www.worldpoliticsreview.com/articles/13142/global-insights-russia-warily-embraces-iran-s-rouhani
Светът днес 
Типично щатска гледна точка върху събитията. От позицията на техния манталитет, техните представи за света, техните приоритети, техния опит… Жалко, че няма тук да прочетем и един руски политически коментар, засягащ същите теми. Тогава би светнала ясно разликата. Сигурен съм, че ще има сериозни несъвпадения във вижданията. Еле пък, ако става въпрос за анализ на щатската (!) геополитика – и то не само в близкия изток, но и в Латинска Америка, и другаде по света…
Е, какво пък – не е лошо да се знае как разсъждават щатските анализатори.
И техните соросоидни марионетки тук, в България, и те са научени да разсъждават точно по същия начин. Няма нито един „тинк-танк“, или „мозъчен тръст“ (НПО-та, фондации, „институти“ и „центрове“ – все с разни благородни евросъюзни, научни, социологични и общественически имена), който да не е целенасочено имплантиран в България отвън, по вашингтонска инструкция. Явно тази статия има за цел да ни помогне да „опознаем мисленето на врага“… (ха-ха…)