Денин Браун
„Откъде се взе в Русия портрет на чернокож?“, – помислил през 1992 г. американецът Анди Леди, виждайки в московски антиквариат „живописен портрет на чернокож руснак“, така нарича картината The Washington Post . За Леди потретът бил „героичен и романтичен, макар и да е странно да видиш чернокож персонаж в героична поза“, пише изданието.
Продавачът казал на Леди, че на картината неизвестен художник е нарисувал някой си Патерсън, изиграл главната роля в „класически руски филм“.
Леди бил заинтригуван: какво се е случило с този човек? „Кой е изгубил толкова време и сили, за да го възпее в портрет? Достатъчно е да погледнем вестниците в Русия – там кипи твърд национализъм, след разпада на СССР се извършват много престъпления на расова основа. С това тази картина стана за мен още по-забележителна“, – размишлявал американецът.
Леди изгубил немалко години в търсене на истината. И открил: преди 60 години 22 чернокожи работници, актьори, студенти и писатели пристигнали в Москва по покана на правителството на Сталин. „Те смятали да заснемат революционен филм, който разобличава зверствата на расизма в САЩ“, – се казва в статията.
Сталин се надявал да „разпространи идеалите на комунизма, започвайки „черна“ революция в САЩ“, продължава статията. „Руснаците създали Комунистическия интернационал, – споделя Джелани Коб от университета в Кънектикът. – Те искали да организират черните американци, надявайки се да създадат чернокожи радикални кадри“.
Коб разяснява. „В Русия, където чернокожи нямало, класовата принадлежност била по-важна от цвета на кожата“. Чернокожите американци пристигали в СССР, запланени от обещанията за расово равноправие в страната, която била за икономическо равенство на всички. В СССР пристигнали поетът Клод Маккей, писателите Уилям Л. Патерсън и Уейлънд Рад.
Певецът Пол Робсън през 1952 г. получил Сталинска премия. В показанията пред американския Конгрес (в периода на маккартизма, бел. ред.) през 1956 г. той казал: „В Русия за първи път се почувствах пълноценен човек. Никакви расови предразсъдъци, както в Мисисипи“.
Вестникът се връща към групата на чернокожите, които пристигнали в СССР през 1932 г. Сред тях бил Лойд Патерсън, който скоро бил завършил институт със специалност „интериорен дизайн“. Друг участник бил известният американски писател Лонгстън Хюз, написал за това по-късно книга.
Снимките на филма се провалили. Някои от участниците се върнали в САЩ, но Патерсън останал в СССР. Както той обяснява в интервю от 1936 г. пред Chicago Defender, в Америка не можел да изяви таланта си, заради дискриминацията, а в СССР имал огромни възможности за това.
Да се върнем към търсенето на Леди. Той прочел в списание статия за Пушкин, илюстрирана с портрета на чернокожия руски поет Джеймс Патерсън. Открил този човек, уговорили се за среща в Москва, а когато показал на майката на Джеймс портрета, тя разпознала в него съпруга си- Лойд.
Лойд Патерсън и неговата жена, художничката Вера Аралова, имали три деца. Джеймс в детството си изиграл роля във филма „Цирк“. Затова продавачите в антиквариата решили, че на картината е изобразен Джеймс, а не неговия баща.
Както някога написал Chicago Defender, Лойд работел като художник-оформител в хотел „Метропол“ и в Кремъл, направил три изложби и умрял през 1942 г.
През 1990-те Джеймс Патерсън с майка си заминали за САЩ. По думи на неговия роднина Кен Хамилтън, 80-годишния Патерсън и до днес пише стихове на руски и английски.
Портретът на Лойд Патерсън ще бъде показан на изложба „В сянката на Сталин“, която се открива в музея в университета във Вирджиния.
Леди се надява хората в САЩ да се замислят, дали пък твърде много не идеализират миналото си, защото през 1930-те чернокожите в Америка живеели ужасно.
Източник: The Washington Post
http://www.washingtonpost.com/entertainment/music/what-would-compel-a-black-american-to-move-to-stalinist-russia/2013/08/18/adc07bfc-0813-11e3-89fe-abb4a5067014_story.html
Бел. ред.:
Лойд Патерсън (1911-1942), актьор и художник
Съветско гражданство от 1932 г.
Лойд Патерсън пристига в СССР през 1932 г. в състава на негърската група на Джеймс Хюз, мечтаещ да създаде в СССР свой театър. Работел като преводач, диктор в радиото, впоследствие заедно с жена си, украинска художничка, в Московското киностудио. Загива в Москва през 1942 г. по време на самолетна бомбардировка. В историята влиза като бащата на Джим, който две-годишен изиграл ролята на негърче във филма „Цирк“, а впоследствие – капитан-подводничар, литератор и член на Съюза на писателите.
Очаквайте поредицата „Избягалите в СССР“, в раздел „История“ тук.
Светът днес 