Сирийски размишления на един българин

Автор: Zak Totkov

През февруари 2002 г. бе създаден консорциум от енергиини компании наречен Nabucco (OMV Gas & Power GmbH (Austria), BOTAŞ (Turkey), MOL, Budapest/Hungary, TRANSGAZ, Medias/Romania, and BULGARGAZ, Sofia/Bulgaria follow) с цел изграждане на нов магистрален газопровод. По проект главният доставчик щеше да бъде Ирак следван от Азербайджан, Туркменистан и Египет.

Русия, имаше други планове и в отговор изпреварващо купи 80% от всичкия газ произвеждан от Туркменистан за 10 години напред. Следваща пречка за проекта се оказаха Иран, които не се съгласиха газопровода да мине през тяхна територия. Наложи се трасето да мине през Ирак и Сирия! Всичко това оскъпи газта и я направи не конкурентно способна спрямо руската. В отговор на това американо израелското енергиино лоби, реши да ги заобиколят използвайки марионетната им държава Катар.

Всичко изглеждаше розово, до момента в който сирииският президент Асад, също отказва да се включи в проекта…останалото е кървава история.
Енергииното лоби използва Катар и Саудитска Арабия и чрез тях организира, финансира и въоръжи наемници и религиозни фанатици с цел сваляне на непослушното сирииско правителство, а Асад бе обявен за враг номер едно.

С помоща на тотално контролираната западна медия се съчиниха приказни истории, изфабрикуваха се факти, оръжия за масово унищожение… и зомбифицираното западно население отново бе залято с агит-пропаганда целяща да ескалира и подготви общественото мнение за поредния американо-натовски кръстоносен поход.
На марионетното турско правителство бе обещана по-евтина цена на газта и им платиха $603 млн. в замяна на обещаното трасе.

Причините за нападението над Сирия са много, като една от тях са близките им поддръжници Иран – най-острия трън в израелските очи – да бъде въвлечен във военен конфликт и унищожен.
Във времена когато все по-малко държави използват петро долари и това неизбежно обрича долара на хиперинфлация а щатите на енергиен глад който просто няма как да бъде заситен…американска изследователска компания откри в сирииска териториални води, най-голямото находише на газ в света. Става въпрос за 14 находища, способни да произведат четири пъти повече отколкото Кувейт! 100 хиляди сириици станаха жертвени агнета на енергиината война водена именно заради несметните сирииски богатства…
Сирийската република има общи граници с Израел и Турция.
Преди започването на войната, израелците дадоха ултиматум на демократично избраният президент на република Сирия – Асад, да спре подкрепата си за окупираните от Израел палестински територии.

Турция от своя страна има териториални имперски амбиции за възстановяване на някогашният си халифат включващ земи от всички гранични държави (включително България) и с радост се включи в заговора целящ да приложи добре познат сценарии използван успешно за съсипвнето на Югославия. Турците организираха тайни терористични тренировъчни лагери на територията си и отвориха сирииската си граница за свободен достъп. Привлякоха се наемници от цял свят, които се обучават и въоръжават от офицери на ЦРУ и Мосад.
Войната започна с преднамереното планирано убииство на сирииски полицай по време на мирна Сирииска демонстрация. В последвалите размирици по същия начин са разстреляни протестиращи, мирни жители биват клани наред и вината за всичко това е хвърлена на полицията и военните. Огромно количество оръжие бе прехвърлено на сирииска територия и така наречената – гражданска война, започна.

Терористичните удари се организираха и започнаха от територията на Йордания и Турция, но главният удaр дойде от турска територия. След като пограничните турски градчета се напълниха с агресивни чуждестранни наемници и религиозни фанатици, местните хора надигнаха глас и излязоха на протести. Всички медиини опити, информацията за това да бъде огласена се заглушават. Местните турски журналисти, посмяли да надигнат глас са заплашвани и сваляни от ефир.

Официално в войната срещу Сирия, първи се включиха UK с £30 млн. логистична подкрепа и БТР-и. US се включиха (официално) втори с $130 млн. Но през цялото време неофициално се наливаха пари най-вече чрез Саудитска Арабия. Всичките тези пари отиват за осъществяване на една война срещу сирииския народ, един терористичен акт по образец.
Подобни събития бяха организирани през есента на 1990 г., след нахлуването на Ирак в Кувейт. Тогава американската телевизия показа 15-годишно момиче, което заяви, че е видяло със собствените си очи как иракските войници са изключвали вентилиращия кислород на току-що родените деца в болниците в Кувейт. След това стана ясно, че това момиче е дъщеря на посланика на Кувейт в ООН.
Подобни събития ставаха и в Югославия. За намесата на Запада в конфликта в Босна послужи артилерийският обстрел на опашка за хляб в Сараево на 27 май 1992 г. „Съвършено случайно“ босненската телевизия беше на място и кадрите веднага бяха разпратени по целия свят. Те наистина бяха толкова ужасни, че Cъветът за сигурност гласува пълно ембарго срещу Сърбия. Сърбите твърдяха, че обстрелът на опашката е провокация на босненското правителство. Разследването показа, че те са прави, но Западът вече беше въвлечен във войната. Подобни провокации бяха съчинявани и срещу Кадафи, за да оправдаят елиминирането му.

Сега същото се прави и срещу Сирия. Поредна кървава провокация и в Хула – пари, професионални главорези, хладнокръвно убийство на деца, десетки трупове. Бандите стрелят и по представителите на ООН и по журналистите. Но те продължават да съобщават на света, че това са войските на Асад.

„Светът днес“ публикува текста без редакторска намеса.