Снимка: РИА Новости
Нобеловият лауреат по физика и вице-президент на Руската академия на науките Жорес Алферов смята, че президентът на САЩ Барак Обама не заслужава званието лауреат на Нобеловата награда за мир.
„Изненадах се, когато присъдиха на Обама наградата. Не бях съгласен. От моя гледна точка, Обама не заслужава тази награда“, – каза Алферов. Коментирайки инициативата да се лиши Обама от наградата във връзка с намерението на САЩ да нанесе удар по Сирия, Алферов отбеляза, че, вероятно, това трябва да е решение на лауреатите на премията от предишните години.
Алферов припомни на журналистите историята, свързана с награждаването на британския министър-председател Уинстън Чърчил. „През 1953 г. Нобелова награда по литуратура получи Уинстън Чърчил за дневниците си от Втората световна война. Когато му съобщили, че ще му връчват Нобеловата награда, той казал: „Надявам се не за мир“, – сподели Алферов пред „Гласът на Русия“.
От март 2011 г. в Сирия не са спирали сблъсъците между войските на управляващия Башар Асад и въоръжената опозиция. По данни на ООН, броят на жертвите от конфликта е достигнал до 93 хиляди човека. От Международния комитет на Червения кръст смятат, че в Сирия са загинали около 100 хиляди човека.
Президентът на Сирия Башар Асад на 6 януари 2013 г. предложи план за поетапно излизане от вътрешносирийската криза, който задължаваше другите държави да прекратят финансовата подкрепа на терористите, призоваваше правителствената конференция за национален диалог, апелираше за ново правителство, за разработката на нова конституция и за обявяване на всеобща амнистия.
От 21 август Сирия вече е в „критична фаза“. Тогава се появи информация за употреба на химическо оръжие. Западните държави, включително САЩ и Великобритания, използвайки непотвърдена информация, открито заговориха за военна намеса в сирийския конфликт, без значение решението на ООН.
Използвана е информация от „Интерфакс“.
Светът днес 
Ако на човек, безпристрастен и независим, който е наясно както с националните, така и с глобалните процеси, явления и събития се налага да даде оценка на същите, то едва ли той ще пропусне да отбележи общото, което не винаги на човек му се иска да признае, че съществува и то е свързано с девалвацията в ценностната система на ангажираните в тях фигури, както и демагогията и лицемерието, които не се признават публично, но се забеляват масово, а и историята и следващите епизоди от нея потвърждават това.