„Убиецът на самолетоносачи“ превзе Средиземноморието

Русия продължава да влива „свежа кръв“ в източната част на Средиземно море: в близкото денонощие към групата на руските ВМС ще се присъедини ракетният крайцер „Москва“, флагманът на Черноморския флот, който се завърна от далечно плаване в Атлантическия и Тихия океан. Вероятността от американски удари срещу Сирия намалява с всеки изминал ден. За това съдействаха активите действия на Русия в информационната война.

„Наистина ли искаме да воюваме?“

Със същата или с подобни фрази днес са пълни американските средства за масова информация, отразяващи положението около Сирия. Поставена е под съмнение необходимостта от война изобщо. Ето какви са доводите на медиите в САЩ: липсва сигурност в истинността на информацията за употребата на химическо оръжие от войските на Башар Асад. Икономическите доводи на администрацията на Барак Обама също не вдъхват доверие в САЩ. Твърде съществено място в аргументацията за или против войната заема присъствието в региона на военно-морския флот на Русия. Американските журналисти обръщат внимание върху последствията от случайно попадане на крилати ракети на САЩ в руски кораби.

Американските експерти, отразени в изданията в САЩ, твърдят, че радиолокационните съоръжения на руските кораби са способни напълно да „погълнат“ въздушното пространство на Средиземноморието. Няма никакви гаранции, че получената от руснаците информация няма да бъде незабавно предадена на Дамаск, което означава значително приемущество и огромна ефективност за ПВО на бреговата охрана на Сирия.

Струва си да отбележим активната роля на руските и проруските средства за масова информация. Те направиха следното: представиха алтернативната гледна точка, разказаха за истинския облик на противниците на Асад, успяха да пречупят сформирания набързо образ на сирийската опозиция като „бойци за свобода“. „Вие подкрепяте човекоядци. Вие имате намерие да воювате за „Ал-Кайда“ и други ислямски терористи. Не, вие наистина ли подкрепяте хора, които могат да изядат сърцето на враги си на бойното поле?“, питаха проруските медии.

Натискът на проруските медии оказа влияние и върху американския народ, върху неговото чувство за справедливост. Днес огромната част от населението на САЩ са или срещу войната, или се съмняват в нейната целесъобразност. Барак Обама прехвърли инициативата в ръцете на Конгреса на САЩ, а това подсказва за стремежа му да избяга от конфликта с най-малки загуби за репутацията си: повече от очевидно е, че в така създадената обстановка конгресмените няма да рискуват да се изправят срещу мнението на избирателите си.

Защо руският ВМФ е от стратегическо значение в настоящата ситуация около Сирия:
– постоянна доставка на оръжие за правителството на Асад с помощта на руските военни кораби
– огромни възможности на руските радари, от което САЩ губят сигурност, че информацията от руснаците няма да се предоставя на ръководството на Сирия в реално време.

Сирийският конфликт е рядък пример за война, която още от началото си се базира на успешната информационнна битка. Трябва да се отбележи и следното: в този конфликт Русия използва традиционно западни методи – успешното провеждане на информационна кампания от такъв мащаб е рядкост, особено за Русия.

Руският флот си остава един от най-мощните фактори в конфликта. Информацията за разполагането на руските морски съдове около бреговете на Сирия едва ли някога преди е предизвиквала такъв интерес сред западните читатели. Още повече, че Средиземноморската военна група на Русия вече ще бъде оглавена от ракетния крайцер „Москва“. Кораби от този клас, имащи мощно въоръжение, включително съвременния комплекс противокорабни ракети П-1000 „Вулкан“, в западната преса често са наричани „убийците на самолетоносачите“.

Основното послание на Москва, подкрепено чрез разполагането на военно-морската групировка в Средиземноморието, е следното: който и да започне война, той ще понесе пълната отговорност за всички възможни последствия. САЩ са принудени и да проучат възможността за започване на войната без подкрепата на съюзниците си – болшинството от страните-членки на НАТО се отказаха да участват във въоръжена операция срещу Сирия.

Вкратце казано, вече става дума не толкова за войната, колкото за вероятния изход от кризисното предвоенно положение с минимални загуби за репутацията. В този смисъл, заслужава си да отбележим твърде добрата работа на руската дипломация.