Детската литература в СССР / („The Financial Times“, Великобритания)

ag7Марина Левицка

„Червените губят руските деца“ – статия с такова заглавие се появява в New York Times през юни 1919 г. Две години по-рано, за ужас на САЩ, Ленин и болшевиките вземат контрола над временното правителство на Русия. В Америка веднага тръгват слухове за промените, които ще осъществи съветската власт, в това число и по отношение на новата политика в сферата на образованието.

d5e87585ac46tВ статията на New York Times се казва, че авторите на новата „система умишлено развращават нравствеността“. (GodNabor_pod_1974(02)_enlА авторът на новата система е Анатолий Луначарски, първият ръководител на Народния комисариат на просветата, държавен орган, известен като Наркомпрос (след края на Втората световна война получава прозаичното име Министерство на образованието).

В статията от 1919 г. се казва, че в новата „червена“ Русия религиозното образование е „най-строго забранено“, че „уроците са заменени с танци и игри“. Журналистът предупреждава читателите си, че „това е част от плана на болшевиките, насочен към развращаване на децата и към подготовката им за по-нататъшната пропаганда около материалистичната и престъпна доктрина на Ленин“.

Но реалната ситуация се оказала много по-сложна, за което свидетелства книгата, която ще бъде публикувана през октомври от лондонското издателство Redstone Press. „В Дъгата“ – това е увлекателен сборник от детска литература, в който влизат разкази, илюстрации и стихове, публикувани в периода 1920 до 1935 г. – най-бурният и опасен период в съветската история. От началото на управлението на болшевиките до смъртта на Ленин през 1924 г., макар това да е време на безредици, глад и жестокости, страната е обхваната от масов оптимизъм и идеализъм. Хората започват да строят абсолютно ново общество. Формирането на новия човек, който трябвало да се превърне в основа за новия свят, това е най-важната задача за педагозите, както и за дейците на изкуството в СССР. И писателите-авангардисти, и художниците, кинематографистите и музикантите, много от които били приятели на комисар Луначарски, изразили готовността си да участват в този мащабен експеримент, се казва в британската статия.

13symbols119oМного от произведенията, създадени в този период и влезли в сборника „В Дъгата“, показват огромната енергия, която хората в СССР хвърлили за решаване на поставената им задача – да създадат това, което по-късно ще влезе в историята на Русия като златен век в детската литература. В основата на движението стои Луначарски, b8ce82ecaeспокоен и образован човек, който най-вече се интересувал от театър, поезия и философия, а после от политика. Той е роден в Украйна, получава образованието си в Швейцария и известно време живее в Париж, превръщайки се по такъв начин в част от космополитния културен елит, който споделял революционните идеи на времето си. В задълженията на Наркомпроса влизали различни задачи – от преодоляване на неграмотността сред възрастното население – по този въпрос Наркомпрос постигнал потресаващи успехи чрез създаването на селски библиотеки и чрез програмата си за образование на работниците – до цензурата, с която Луначарски се занимавал също, но без да преминава границата на нормалността.

Днес е трудно да повярваме, че по времето, когато Русия е обхваната от кървава гражданска война от 1917 до 1922 г., когато държавата се опитвала да защити себе си от агресията на западните държави начело с Франция, Англия и САЩ, когато с трудност държавата се справяла с глава, предизвикан от все още неумелото ръководство и сушата, когато трябвало да се възстанови разрушената икономика, интелектуалците от онази „червена“ Русия намирали време да обсъждат проблемите и тънкостите на детската литература.

Но именно по онова време децата в тази държава били от огромно значение. В някакъв смисъл именно заради тях се вършело всичко. Аркадий Иполитов, куратор в Държавния музей Ермитаж, в пролога към книгата „В Дъгата“ пише следното: „За да се впишат децата в това лъчезарно бъдеще, което възрастните построявали за тях, самите деца трябвало да се преформатират…Именно затова образованието на децата се превърнало в извънредно актуален въпрос за новата Страна на Съветите. А книгите са една от най-важните елементи от образованието на децата“.

Един от ключовите методи за „преформатирането“ на децата била кампанията за грамотност, която достигнала безпрецедентни мащаби. Когато в страната започнала революцията, само една четвърт от населението на Русия можело да чете и пише, а сред селяните и жените процентът на грамотните хора бил значително по-малък. Болшевиките смятали, че образованието играе ключова роля: на плаканите от онова време нерядко може да се види лозунга „Грамотността – път към комунизма“. Виктор Серж, журналист и анархист, описал много живописна картина на класната стая в едно селско училище в произведението си „Една година руска революция“ (1930): „Гладните деца, облечени в дрипи, през зимата се събираха около малка печка, поставена в средата на класната стая. Мебелите от класната стая често се използваха за отопление, за да могат децата, макар и за кратко, да се предпазят от зверския студ. На 4 деца се падаше по един молив“.

Доколкото в страната наред с гражданската война бушувала и идеологическа война, в статията си, публикувана във вестник „Правда“ от 1918 г., писателят Лев Кормчий нарича детската литература „забравеното оръжие“. Той пише, че в огромния арсенал, който използва буржоазията в борбата си срещу социализма, важна роля играят детските книги. Той твърди, че, подбирайки пушките си, болшевиките не са забелязали онези, които разпространяват отрова, и че те трябва да изтръгнат това оръжие от ръцете на враговете си.

Но какво трябвало да е правилното съдържание на това „забравено оръжие“? Разбира се, за принцеси и вълшебства въобще не можело и да става дума. През 1925 г. съветският педагог Е.В. Яновская публикува статия под името „Необходима ли е приказката на пролетарското дете?“, в която тя твърди, че приказките, подобни на „Пепеляшка“ пречат на децата да разберат историческия материализъм. Тя пише, че тези приказки са необходими на буржоазията, за да обосноват експлоатацията си, за да могат по този начин децата, гладни и измръзнали, да се скрият от реалността в света на фантазията и да преживеят мигове на въобръжаемо щастие.

Вдовицата на Ленин, Надежда Крупская, която по-късно оглавила педагогическия отдел на Наркомпрос, подкрепяла гледната точка на Яновская и настоявала книгите с приказки, които „оказвали неправилно емоционално и идеологическо влияние“, да бъдат иззети от обществените библиотеки. Според Крупская, книгите трябвало не само да развличат, но и да обучават.

На художниците и писателите била поставени задачата да създадат нова детска литература, базирана ана реалностите от заобикалящата действителност: работниците, промишлеността, технологите, транспорта, храната, животните, сградите…

Независимо от твърде тривиалната тематика, писателите и художниците, създаващи новото изкуство, получили от труда си огромно удоволствие. В илюстрованите книги от онова време, строгите геометрични форми и основните цветове допълвали разказите и стиховете с невероятна изобретателност. Сестрите Олга и Галина Чичагови били художнички, чийто живи и жизнерадостни червено-черни илюстрации за детски книжки ни напомнят за цветовете на революцията, но и за традиционните орнаменти на стара Русия.

Богатата фантазия на писателите изпращала героите на книгите в удивителни пътешествия, попътно внасяйки и образователни елементи. В книгата на Николай Булатов и Павел Лопатин „Пътешествията на електронната лампичка“ (1937) запознанството с електричеството се извършва чрез едно увлекателно пътешествие, в което две деца по магически начин се смаляват, извършват опасно приключение по електрическия проводник и стигат до самото сърце на настолната си лампа. Илюстрациите, дело на М. Михалов – в това число монтирани фотографии на две деца, внимателно следват историята. Книгата е толкова впечатляващо увлекателно, колко традиционните приключенски разкази на запад.

В следреволюционния период броят на неголемите издателства стремително нараства. Едно от тези издателства получава името „Дъга“ и публикува само детска литература. То се превръща в мястото, в което се събират най-талантливите съветски писатели и художници. Сред основателите на издателството на Корней Чуковски, най-известният в СССР детски пистаел, който известно време живее в Англия. В издателството е и Самуил Маршак, още един поет-англофил.Самуил Маршак, 1937

front

 

27628a2f6b5e6c25d826eba4021522452b39d

 

 

 

 

 

 

 

 

При мекият режим на Луначарски Чуковски и Маршак успявал да съберат в „Дъга“ най-големите писатели-авангардисти, художници и илюстратори, в това число пионерите на конструктивизма, супрематизма и футуризма. В групата влиза и известният поет Осип Манделщам, драматургът-конструктивист Сергей Третяков, „небесното дете“ на литературната сцена Владимир Маяковски и ексцентричният абсурдист Даниил Хармс.

79В дневника си Чуковски леко се шегува за отсъствието на каквато и да е лицемерщина и претенциозност от страна на Луначарски; „На вратата висеше бележка, прикрепена с едно единствено кабърче: „Народен комисар на просветата А.В. Луначарски / Приема само в събота от 2 до 6″. Но веднага беше видно, че бележката не е строга: висеше си косо, без всякакви претенции за официалност и с нея никой не се съобразяваше: влизаха при Луначарски тогава, когато им хрумваше да влязат“.

В книгата „В Дъгата“ се разказва за множество велики дейци на изкуството от съветската епоха, чийто произведения днес предизвикват огромен интерес сред колекционерите, такава като Саша Лурие, чиято колекция стои в основата на книгата. Някои от тези дейци са ни добре познати. Владимир Лебедев, художник и илюстратор. Наричали го крал на детската книга. Автор е на илюстрациите към стиховете на Маршак. Той съумял бързо да се адаптира към по-популярния руски традиционен стил, когато авагардизмът излязъл от мода. Струва си да отбележим Ел Лисицки, основателят на супрематизма, чийто картини днес могат да се видят в галерия Тейт Модерн. В книгата се разказва също и за други популярни дейци на изкуството, такива като Владимир Томби, Борис Ендер, Мстислав Добужинский и архитектът-конструктивист Владимир Татлин.

chukovsky-1939eВ началото на съветския период в историята на Русия споровете за литературата и изкуството били извънредно горещи, което свидетелствало за важната роля на изкуството за съветската власт. Стиховете на Чуковски, в частност „Крокодил“ (1917), 0_7fa40_5df1dcf6_origпредизвикали недоволството на вдовицата на Ленин Крупская, която смятала антропоморфизма за прекалено нереалистичен, докато в същото време популярната книга на Чуковски от 1923 г. за момченцето, което не искало да се мие – била подложена на критика, защото навявала мисли за „нечистоплътността на коминочистачите“, което било сметнато за антипролетарско.

14585920120705152715_bi

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

bdea07532234d4691fdf92b3303Айболит

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Две години по-късно книгата на Маршак „Сладолед“ (1925), чийто илюстрации направил Лебедев, също предизвикала недоволството на критиците, защото, според тях, книгата по-скоро развличала читателите, а не ги обучавала – независимо от това, че книгата е хумористична поучителна история за дебел и алчен човек, очевидно представляващ буржоазията, който хапвал толкова много сладолед, че в края на краищата се превърнал в снежен човек. Книгата привлича децата и възрастните с певческите рими и затова тя трябва да се чете на глас: «Именинное апельсиновое, прекрасное ананасовое».

Аркадий Гайдар 12Новата държава и новите деца се нуждаели от нови герои. Но кой можел да замени дискредитираните приказни персонажи от миналото? Аркадий Гайдар, който се превърнал в един от най-популярните детски писатели на времето си, сам бил героична личност: на 14-годишна възраст той влиза в Червената армия, на 16 г. вече командва полк, а на 37 години загива на фронта по време на Втората световна война. 1af572b94e8bПри това той успял да намери време, за да напише няколко детски книги и да възпита сина си Тимур, чието име носи един от най-известните персонажи на книгите му (по-късно в негова чест е наречено движението на пионерите-тимуровци).

1338531164

 

 

 

 

 

 

 

В разказите на Гайдар, а също в очарователните илюстрации на Владимир Конашевич, които съпровождали написаното и били въплъщение на соцреализма, няма нищо авангардистко. Гайдар пишел традиционни приключенски разкази, но той вкарвал в тях новия герой и новия антигерой – младия пионер и „проклетите буржоа“.

ag766149401Skazka_o_Malchishe-Kibalchishe_Chuk_Gek_cover.indd

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В разказите си, които се ползват с невероятна популярност, той не се срамува да прибягва до откровено морализаторство. В един от разказите си той разказва за момченце, успяло да запази тайна и да спаси своята комунистическа родина. Главният герой остава сам след смъртта на майка си, а бащата и братчето отиват на война. Образът на Кибалчиш е въплъщение на хилядите сираци и безпризорни деца в съветска Русия от онова време, които бродели по улиците на градовете и селата в измъчения от войната Съветски Съюз. Нещо повече, героят съхранява верността на момчето към родината. Отначало момчето намира предателя в селото си, после Кибалчиш е арестуван от буржоата, подложен е на мъчения, но отказва да предаде Червената армия и съхранява военната тайна. Повестта, обаче, има трагичен финал – Кибалчиш умира. Погребват го под огромно червено знаме.

f57359f3f4b5fb0d3c04ba83297

153 018b9b1ace126c4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Оригинал на публикацията: http://www.ft.com/cms/s/2/fdaa6fc4-2523-11e3-9dcc-00144feab7de.html#slide0

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s