Вице-президентът на Американския съвет по външна политика Илан Берман публикува книга, в която представя сценария си за Русия.
В изследването, озаглавено: „Вътрешният взрив. Краят на Русия – какво означава той за Америка“ Берман изказвав предположенията си за бъдещето на Русия през 2040 г. „Десетилетното намаляване числеността на населението и социалните проблеми са унищожили вече някога могъщата руска държава, която прилича вече на собствената си сянка. На вътрешната арена се сблъскват мощни социални течения. Броят на славяните намалява, а национализмът се засилва, води се „студена война“ с растящото и радикализиращо се мюсюлманско население. В републиките, чието население в болшинството си е от мюсюлмани, набират сили сепаратистките настроения…Предприемайки отчаяни опити да възстановят реда, руските управляващи прибягват до постоянни и масови репресии, невиждани от годините на съветските времена. Тези репресии, обаче, само радикализират опонентите на властта и изолират Русия от Запада“.
Според прогнозата на Берман, през 2040 г. Китай фактически ще управлява руския Далечен Изток. За да компенсира загубите си в Азия, Русия ще се опитва да възстанови властта си в постсъветското пространство, абсорбирайки Белорусия и провеждайки редица военни кампании против Украйна и други съседни държави.
– Защо мислите, че настоящите проблеми на Русия ще доведат държавата до колапс?
– Има редица причини за това. В книгата си пиша за три главни причини. Първата от тях – демографският проблем, намаляване числеността на населението на Русия. Втори – едновременното увеличаване броя на руските мюсюлмани и тяхната радикализация, предизвикана от неадекватното им политическо представяне. Трети – проблемите в Далечния Изток, където икономически и политически започва да доминира Китай. Работата е в това, че всички тези проблеми протичат едновременно. Всеки от тях е много опасен за бъдещето на Русия, макар и да не носи смъртна опасност.
Но всички тези процеси протичат едновременно, а това позволява да се направят печални изводи за бъдещето, с което ще се сблъска Русия.
Има още един крайно важен момент: руската власт в настоящия й вид не е готова да се бори с тези проблеми. Правителството, създадено и ръководено от президента Путин, е отговорно само пред себе си, то не е репрезентативно, неадекватно отговаря на нуждите, с които се сблъсква Руската Федерация. В резултат то не просто реагира неадекватно на заплахите – в някои случаи то дори не подозира за съществуването им.
– Но допитването до общественото мнение демонстрира, че Путин се ползва с висока популярност сред руснаците, а правителството влага значителни средства за същия този Далечен Изток и Северен Кавказ. Защо мислите, че русаката власт не е ефективна?
– Длъжни сме да различаваме „тактическото удовлетворение“ и „дългосрочното одобрение“ по отношение на руската власт.
Ако оглемане популярността на Путин, то пред нас изплува напълно друга картина. Според допитването на Левада-център, проведено през март, популярността на Путин е около 34 %. Това е катастрофален резултат в условията на демокрация и води до възникване на проблеми дори в държави, които имат проблеми с демокрацията, – например, в Русия.
Какво се случва днес? Популярна е тезата, че Русия доминира на международната арена, благодарение на сирийската си и иранска външна политика. В политиката винаги обичат победителите. Но в дългосрочна перспектива обещанията на руската власт за инвестиции в инфраструктурни проекти и развитие на Далечния Изток са едно на ръка, а практическата реализация на обещанията – напълно друго. Обещания имаше много, но стратегически инвестиции – много малко. За да успее, Русия трябва да направи сериозни вложения в инфраструктура, здравеопазване, социална сфера, както и в други области, които биха преустановили демографската криза.
– С какви външни заплахи се сблъсква Русия?
– Русия се сблъсква с вътрешен и външен джихадизъм. Тази заплаха идва отвън, защото много организации от този род – подобни на „Ал-Кайда“ и Хизб-ут-Тахрир – съществуват в пределите на Русия.
В Татарстан и Башкиртостан те срещат топъл прием от страна на местното мюсюлманско население, което се чувстват отчуждено от руската държава. Това е колосален проблем за Русия, защото той изисква незабавна реакция.
На другия край на Русия е китайският проблем. Това не е толкова политически, колкото териториален проблем. Русия и Китай си съперничат в продължение на сто години. Границата беше окончателно очертана едва през 2001 г. Но това е само временно примирие, защото срокът изтича през 2021 г. Когато се подписваше този договор, Китай знаеше, че след 20-30 години демографската ситуация в региона ще се промени съществено и той ще бъде в състояние да преразгледа условията. Китай е прав, защото днес числеността на руското население в Далечния Изток е минимална и продължава да намалява. В резултат ще се случи следното: този колосален и най-богат регион, способен да обезпечи бъдещето на Русия, ще страда все повече и повече от липса на работна ръка.
– Известно е, че негативни прогнози по отношение на Русия се изказват не за първи път. Но руската държава намира в себе си сили да промени ситуацията. Може ли това да се случи отново?
– Разбира се! В бъдещето няма нищо сигурно. Напълно е възможно Русия не просто да съумее да преодолее негативните процеси, но и да се окаже в относително нелошо положение.
В книгата си исках да подчертая факта, че Русия се намира в началото на трансформация: след десет години тя може да изглежда по съвсем друг начин – и демографски, и териториално. Каква ще бъде Русия в резултат на тези конфликти, зависи само от руската власт.
Според мен, извънредно показателно е това, че Концепцията за националната сигурност на Русия гледа само 15 години напред. Правителството на Путин е погълнато от близкото бъдеще, но не прави дългосрочни вложения за устойчивото развитие на Русия. А това е важен момент.
– Но много руснаци са сигурни, че в сравнение с администрацията на САЩ правителството на Русия е значително по-ефективно…
– Напълно вярно. Правителството на САЩ днес изглежда като парализирано. Но едното не е свързано с другото.
Ако говорим за икономическа стабилност и политическа хармония, то САЩ имат огромни проблеми. Но това са функционални проблеми на външната политическа система на САЩ.
В книгата пиша, че пробемите на Русия носят структурен характер. Става дума не за това какви политически решения се прилагат, а за това как е построена руската държава. За целта е достатъчно да се проанализира: в какво инвестира Русия – тя харчи пари за стратегическо ядрено въоръжаване и превъоръжаване на армията, необходими за укрепване авторитета на руската държава на международната арена, но практически не прави нищо, за да предотврати „тихата катастрофа“ вътре в страната.
– Ако се сбъдне негативният сценарий за Русия, то какви ще се последствията за света?
– Не става дума само за разпада на Русия. Най-вероятният сценарий изглежда така: руската държава се съхранява, но вътрешните й проблеми се изострят кардинално. Твърде възможно е кризата да атакува и извън пределите на Русия. Вероятно Русия ще предприеме сериозни стъпки, за да укрепи позициите си на Запад. Русия ще се движи на Запад – тя ще се опитва да възстанови империята, което е цел на правителстовто на президента Путин. Безпокойството е предизвикано от следното: че негативните процеси вътре в Русия я подтикват към идеологически и политически конфликт с Европа.
– Какво смятат русистите за книгата Ви?
– Това е интересен въпрос. Днес във Вашингтон – както сред консервативните, така и сред либералните аналитици – е прието да се свързват външнополитическите маневри на Русия с нейната вътрешна мощ. Те смятат, че Русия побеждава на межународната сцена, особено – през последните седмици – в Близкия Изток. И в резултат те достигат до извода, че вътрешната ситуация в Русия е стабилна. Но ако погледнем не върху заглавията на вестниците, а внимателно се вгледаме в случващото се вътре в Русия, то не можем да се съгласим с подобни изводи.
След излизането на книгата ми много експерти, с които разговарях, говореха за необходимостта от преосмисляне на американо-руските отношения. Но за да разберем какво да направим в бъдеще, трябва да имаме ясна представа какво представлява Русия в действителност.
Светът днес 