Американските затвори – големият бизнес („The Nation“, САЩ)

california_prisonЛелиана Сегура

„Обаждаме се от Global Tel* Link. Имате телефонно позвъняване за ваша сметка. От името на затворник от окръг Шелби. Ако желаете да отговорите и да платите позвъняването, натиснете „нула“.

Не знам колко пъти миналата есен чувах този автоматичен глас и тази фраза. Подготвях книгата си за Тимъти Маккини, който очакваше смъртната си присъда, заради убийство на полицай през 1997 г. Полицаят по това време не бил на работа. Тим звънеше от затвора в окръг Шелби, за да отговори на въпросите и да изкаже опасенията си около делото, да даде воля на емоциите. Понякога той ми звънеше по няколко пъти в седмица. И доколкото всяко позвъняване беше с определено времетраене в рамките на 15 минути, той често просто затваряше, за да ми позвъни само след миг отново.

REUTERS NEWS PICTURES - IMAGES OF THE YEAR 2012А това са скъпи разговори – повече от долар за минута в зависимост от часа, в който се провежда разговора. За да приемам разговорите, аз трябваше да открия сметка с предварително гарантирано заплащане в Global Tel* Link, които сметки вече наричат „ново поколение затворнически технологии“. Ако Тим позвънеше, а в сметката ми нямаше пари, автоматичният глас ме призоваваше да попълня сметката си чрез кредитна карта, докато той ме чакаше на другия край на жицата. „Приемайки позвъняване от затворник, вие давате съгласието си вашият разговор да бъде послушван и да се записва“, – предупреждаваше компанията.

Имам си работа с тази фирма от няколко месеца. А роднините на Тим общуват с нея вече няколко години. Глобал печели повече от 500 милиона долара на година, експлоатирайки такива хора – като роднините на Тим, които се сблъскват с избора: или плащаш космическите цени на телефонните разговори, поддържаш връзка с близките си (до 1 долар и 13 цента за минута разговор), или просто отказваш позвъняванията. Подобно на много други компании, притежаващи доходоносен монопол върху затворническите контакти с външния сявт, Глобал получава договори съвсем не по лесен начин – тя предлага процент или „комисионна“ за затворите, които обслужва. Както добре обясняват колегите от списание Prison Legal News за 2011 год, процентът печалба за затворите се формира като процент от сумата постъпления от позвъняванията на затворниците и близките им. „А подобна комисионна надвишава всички очаквания, процентът тук е решаващ фактор, за да се спечели договор със затворите за осъществяване на телефонна връзка“.

CSP-Los-Angeles_1С други думи, колкото е по-голяма сумата, която получава затвора, толкова е по-голяма вероятността компанията да получи договор за извършване на услугата. Поради големите комисионни, тарифите на телефонните разговори между затворниците и техните роднини са изключително високи. Всички, които минават през затворническо-съдебния комплекс, разположен на Поплар авеню 201 в центъра на Мемфис, се сблъскват с този проблем. Когато миналата пролет дойде време да съдят Тим, майка му беше всеки ден на съдебните заседания, а после веднага тръгваше за нощна смяна. Тя беше чистачка на офис в центъра на града.

Глобал Тел. е една от петте компании, за които разказва новият сериал „Затворически спекуланти“. Филмът е резултат от сътрудничеството между медийната компания Beyond Bars, Американският съюз за Граждански свободи и The Nation. Зад решетките в САЩ са 2.3 милиона човека, а затворите са голям бизнес. Целта на сериала е да разобличат многобройните методи за обогатяване на хора за сметка на действащата в САЩ система за наказания. Парите, получени от затворниците и техните роднини са чудесен начин за печелене на пари от щатите и окръзите, на които не им достигат финанси да издържат огромния брой лишени от свобода. Подобна приватизация на услугите често се оказва значително по-скъпа за обществото.

Това са сериозни последствия от крупен мащаб. Когато корпорациите се опитват да получат печалба от затворите, възниква мощен финансов стимул не само да се протакат съдебните процеси, а това води до масово затваряне на хора. Води и до голяма корупция, до надписване на сметки…Обществото въобще не мисли за хората, които са по затворите, които получават некачествена храна, лоши телефонни и здравни услуги. Истинският потребител в затворите, това е държавата, а финансовите й приоритети често са в разрез с нуждите на затворниците и техните семейства.

20090218-181917-pic-492209279Роднините влагат не само пари. Във филма за Глобал Тел. е показан 9-годишният Дени Дейвис от Нашвил, щата Тенеси. Бащата на Кени се намира в частен затвор, намиращ се на 4 часа път от дома. „Телефонните разговори са голям проблем, те са много скъпи“. Затова Кени рядко разговаря с баща си. Би било чудесно, ако се чувах с баща ми поне веднъж седмично, казва той.

Около 2.7 милиона деца в САЩ са с родители, които са в затворите. Липсата на постоянни контакти с бащите и майките се отразяват лошо не само на тях. Много са данните, които доказват, че затворниците, които поддържат тесни контакти със семействата си, след освобождаването си живеят по-добре. Да се лишат затворниците от контакт със семействата им, това е жестока наказателна мярка. Това не е разумно от гледна точка на обществената безопасност.

Но затворническите спекуланти не се интересуват от нищо друго, освен от печалбите си.

„Те не лекуват хората от хепатит С“

Вредата, нанасяна от затворническите спекуланти, е особено осезаема при медицинските услуги в затворите Corizon. Във филма се запознаваме с жена от Тусон на име Елеанора Грант, на която позвънява партньора й Томас, намиращ се в затвора от 1994 г. Томас има проблем с простатата, но затворническия медицински персонал не му дава лекарства, за да се лекува. Болката е видна и по нейното лице, когато чува Томас. „Сега дори не мога да седя, – казва той. – А те просто не ми обръщат внимание“.

Пренебрежителното отношение на медиците в затворите е традиция в САЩ. Това е хроничен проблем за цялата страна. Проблемът не е само в тези щати, които са отдали здравеопазването в затворите на външни фирми. Върховният съд в Калифорния през 2011 г. се разпореди да се пуснат на свобода десетки хиляди затвориници. Точно поради този проблем. През септември същият щат плати 585 хиляди долара на човек, който през 2008 г. изгуби очите си, докато се намираше в затвора. Той нееднократно се обръщал с молба да започнат да го лекуват от глаукома, но никой не му обръщал внимание. В края на краищата роговицата му излязла от строя окончателно.

В тези щати, които са се обърнали за медицинска помощ в затворниците към частни компании, доказателствата за пренебрежително отношение към затворниците са безкрайно много. През 2005 г. The New York Times публикува материали за шокиращо разследване около компания Prison Health Services, която носи отговорност за смъртта на двама затворници от различни затвори в щата Ню Йорк. И при двата случая на затворниците нееднократно им е отказвано медицинско лечение. The New York Times разказа и за 46-годишната Диана Нелсън, която умряла в затвора в щата Флорида от инфаркт. „Стига прави театър“, – извикала медицинската сестра от  Prison Health Services, когато Нелсън паднала на земята. Същата медицинска сестра в показанията си признава, че се шегувала с персонала на затвора ето така: „Ние икономисваме пари за бърза помощ, защото ги извозваме направо в моргата“.

В статията си за списание Harper’s Уил Хилтън през 2003 г. пише за компания Correctional Medical Services, която през 2011 г. се влива в Prison Health Services, в резулта на което се появява Corizon. В статията си Хилтън разобличава чрез ужасяващи факти престъпната небрежност на медицинския персонал на Correctional Medical Services. Той казва, че компанията „е не само най-големия доставчик на медицински услуги в затворите“, но и „доставчик на най-скъпите услуги, пример за големия бизнес чрез малки бюджети“.

Голямо място в статията си Хилтън отделя на начина, по който компанията лекува хепатит С в затворите. Същата тази болест, която разрушава черния дроб и е широко разпространена сред затвориниците. В рамките на корпоративната си политика медицинската фирма не поощрява лекуване на хепатит С, пише той, позовавайки се на вътрешна служебна бележка на медицинския директор, който заповядал на лекарите да отказват лечение на болните. Хилтън поговорил с медицинските сетри, които с огромен срам разказали за съучастието си в тази престъпна схема. „Това беше просто ужасно, толкова, че не мога да ви разкажа, – казала на Хилтън една жена. – Ти знаеш, че докато работиш там, нямаш никаква възможност да се бориш с това. Но отвращението нараства с всеки изминал ден. Нараства с всеки ужасяващ случай, който ние пропускаме умишлено. ..Ако си болен и си в едно от тези места, струва ми се, че можеш смело да мислиш, че смъртта ще те споходи скоро. Съвсем скоро“.

Изминаха десет години след появата на статията на Хилтън. Фирмата днес се нарича Corizon, но методите са същите.

През 2009 г. генералният директор на Correctional Medical Services Рик Холуърт призна, че може да се похвали със заплата в рамките на 1 милион долара, за което съобщи списание Форбс. Днес компания Corizon печели почти половин милиард долара за година от медицинските услуги в затворите в 29 щата.

Приватизацията на затворите

Симпоматично явление в сферата на затворническите спекулации са увеличеният брой на частните затвори. „Това е като хотелиерски бизнес, – казва редакторът от Prison Legal News Алекс Фридман, който някога също е бил затворник в частен затвор. – Хотелиерската индустрия изисква запълване на всяко легло и стая, това увеличава доходите й. Същото е в частните затвори“. Частите затвори се финансират от данъкоплатците. Според данни от годишния финансов отчет, федералното правителство през 2012 г. е отделило за Corrections Corporation of America 1.76 милиарда долара.

Работата на частните затвори предизвиква вълна от недоволство сред активистите от цялата страна. През май те се събраха в Нешвил, за да протестират по време на събранието на акционерите на компанията. По време на демонстрацията Фридман публикува списък на умрелите в затворите на Corrections Corporation of America, който е най-яркото доказателство, че 30 -годишното съществуване на компанията не не никакъв повод за празник.

През август Федералната комисия на САЩ направи важни крачка в правилна посока, определяйки тарифите на разценките за междуградските разговори на затворниците. Тази победа бе постигната трудно, а и резултатите са изключително недостатъчни.

Източник: http://www.thenation.com/prison-profiteers?utm_source=dlvr.it&utm_medium=twitter#

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s