Ранобудни студенти гледат тъжно през веригите
Как ранобудни комунисти слизат от автобус с монтанска регистрация.
Гледат как
ранобудни турко-българи
Слизат от влака, на който пише ЦСКА със спрей и сажди.
Гледат как гербаджии идват с рози в ръце, объркали цветето си за лидера.
Единственият не-наблюдаван днес е
Един човек, който слезе пеша по стълбите,
Защото нямаше асансьор.
И отиде на работа в събота.
Защото имаше деца.
А асансьорът не работеше
От блажената боя на графитите.
Върху механизма му пишеше:
БСП завинаги.
ГЕРБ завинаги.
ЦСКА завинаги.
А най-отдолу пишеше
Неясно защо
„мама ви мръсна“.
Вечно мрънкащия българин. С мърморене няма как да се стигне до Цариград. Всеки може да промени съдбата си, стига да иска.
neznam ve4e koe e pravilno i koe ne ,no znam edno prosti4ko neshto,4e sled dvadeset godini prehod i demokrazia sme goli bosi i umreli ot glad papla4 i koito ni podhvane ni eeeeeeee………………..tai natatak.
Нека да гледат тъжно соросоидите! Бъдещето ще покаже кой – кой е и кой за какво (или за кого) се е борил.
Някои и сега си имаме мнение – иначе нямаше да имаме стремежи и идеали. Но времето окончателно ще ни раздаде присъдите. Аз не се страхувам. Обичам народа си и страната си, зная къде се намирам и кой съм, зная какво защитавам, зная против какво съм и най-вече, защо. Убежденията ми не са формирани във Фейсбоклук и под влияние на наглата, неуморна, оруелска, евроинтегристка пропаганда на Радио Хоризонт. Не мацам със спрейове, не късам плакати и не ги лепя, не троша стъкла на партийни централи и не мятам домати. Ходя по улицата с увереност и достойнство. Никого не бия. Само говоря и пиша – с името си. Никого не мразя, но от мнозина се отвращавам.
Майка ви мръсна, българоубийци, еврейоатлантици, соросоиди – да е жива и здрава!… И да се моли за вас!
Последното надписче е за такива като теб! Ти си най-обърканият човек който съм срещал! Пиши каквото искаш, но намош право да съдиш, защото, който съди и лепи етикети, ще бъде съден и облепин с етикети!
Иване, просто казвам това, което лицемерите крият. Имам всички права да пиша, а следователно и да съдя. И избирам да го използвам. (Що за право би било иначе?)
Благодаря за предупреждението – от бая години знам за него. Но поемам риска. Ако хората бяха по-смели и по-активни, много по-малко биха били и проблемите. Защото за самите хора може и да има някакво оправдание, но не и за мръсотиите им. Те трябва да се изкарват на светло.