За този удивителен град, намиращ се до планинските склонове на Мукатам е написано много, но изненадата съпътства всеки пътешественик. Ако вървиш по центъра на Кайро, то след знаменитата цитадела на Саладин виждаш нещо странно – рязко се сменя вида на улиците. Те се превръщат в крехки, затрупани от лошо миришещи чували с боклуци и всякакви захвърлени вещи улички. Наоколо е крещяща бедност, а по стените на къщите висят изображения на Исус и християнски светци. Тук, в района „Маншият Наср“, в „града на боклука“, живеят египетските копти-християни, които работят най-черната работа – сортират и утилизират боклука, който се доставя от всички краища на 20-милионния град. Тук работят цели семейства, заедно с децата – за да оцелеят. Те живеят от боклука на Кайро, те работят в т.нар. „неформален“ сектор на египетската икономика. Макар въздухът да е пропит от миризмата на градските отходни канали, хората са весели, и, както смятат в Кайро, облечеин са прилично. Това са коптите, някогашните стопани на великата държава на фараоните…
Смята се, че коптите са около 10 % от населението на Египет, но в действителност числеността им варира от 5 до 15 милиона човека. От тях няколоко десетки хиляди живеят в „града на боклуците“.
Веднага след „града на боклука“, на склона на планината Мукатам, са разположени християнски храмове и манастири, в това число изсеченият в скалите най-голям в Близкия Изток храмов комплекс, носещ името на свети Симеон, който живял тук през 10 век. Тук има няколко църкви, часовикова кула и благотворителни християнски сгради. Коптите-християни са създали истинско архитектурно чудо в скалите, защото на територията на Кайро това им било забранено.
Храмът в скалите събира около 20 хиляди човека. Тук идват коптите-християни не само от „града на боклука“, но и от другите райони на Кайро, от целия Египет. Атмосферата тук почти винаги е празнична, пристигащите пият кафе, децата играят. Коптската православна църква е една от най-старите православни църкви в света. Тя умее да работи с вярващите и особено с младежите. Характерна черта на Коптската православна църква е високата търпимост и разбирането.
Тук няма морализоторство, няма натиск, нима показен разкош. В лицата на свещениците се вижда съчувствие и доброта. Може би именно този дух на търпимост и близост с хората е помогнал на Коптската православна църква да мине през най-тежките гонения и да пренесе през 2 000 години мисията си до днес – при халифатите, турските султани, британския протекторат, при Насър и Садат…
Петя Паликрушева
Светът днес 