Следващата жертва на ислямистите ще бъде Ирак
Лондонският вестник The Telegraph съобщи сензационната новина: в Анкара е имало тайни преговори между САЩ и Великобритания с ислямисти, воюващи в Сирия против президента Башар Асад. Малко по-късно фактът бе потвърден от авторитетното американско издание The Wall Street Journal.
Журналистите твърдят, че активно участие в подготовката на срещата в Турция са взели най-големите врагове на Асад – Саудитска Арабия и Катар. На масата на преговорите е бил представител на сравнително „умерените“ противници на официален Дамаск, на така наречената „Сирийска свободна армия“. Там са били и откровените бандити от въоръжените ислямистки групировки, които самостоятелно контролират значителна част от потопената в хаос държава.
Трябва да се признае, че провеждането на проговори тъкмо в такъв състав със сигурност е било доста трудно. Защото битката между бойците от „Сирийската свободна армия“ и ислямските джихадисти е същот толкова люта, както и битката срещу войската на Асад. Например, гореспоменатите групировки неотдана се сблъскаха в сирийския град Ракка. Работата завърши с огромно кръвопролитие, след което гарнизонът на „Сирийската свободна армия“ избяга в съседна Турция.
Но излиза, че американците и англичаните са успели да убедят и Тези, и Онези, а и другите противници на официален Дамаск в необходимостта от общи преговори.
Впрочем, защо тези дипломатически контакти са така обвити в тайна?! Не е ясно. Дори е смешно и жалко, защото журналистите рано или късно разбират всичко…
Трудно е да се определи умереността или нивото на радикализма по целия свят така, както е трудно да се забележи дали в джоба на човека го има Корана или го няма там в пряк и преносен смисъл. Да, трудно е да се определи кой точно е виновен за този или онзи куршум, забит в челото на невинен човек.
Повече от явно е, че Вашингтон и Лондон силно не искат да си признаят, че официалните им представители си водят някакви си мирни разговори за каквото и да е, например, с най-върлите заклети врагове на Америка – с хората на „Ал Кайда“. Между другото, по време на преговорите в Турция присъстват и представители на въоръжената групировка „Ахрир ал-Шам“. Същата групировка, чието участие в масовите убийства на мирни сирийски граждани и близките й контакти с терористите от „Фронт ал-Нусра“ никой не поставя под съмнение. Та „Фронт ал-Нусра“ е фактически едно от най-големите подразделения на „Ал-Кайда“.
От фактите, които изложих до момента става ясно, че работите в Сирия съвсем не са добри за американците и техните съюзници. Затова Вашингтон е готов да се съюзи и с дявола. А ето и сводките от фронта. Те потвърждават повече от всичко друго на кой му върви в Сирия и на кой не:
– Правителствените войски успяха да отбият внезапната атака на джихадистите в град Отейба.
– В малкия град Барзех, който се намира близо до Дамаск, се разгоряха ожесточени боеве около Голямата Джамия. Ликвидирани са 38 терористи.
– Продължава битката за град Каламун. Сирийската армия си върна контрола над Карах, Набек и Дейр Атия.
– Около град Набек е ликвидирана група ливански терористи, начело на която е Ахмед Худжаири.
С една дума, в момента светът не се съмнява, че сирийската власт ще победи в настоящата гражданска война, която вече две години страната води против най-могъщите държави на Запада и най-богатите монархии на арабския Изток.
Не е ли време да погледнем вече отвъд Сирия? Кой следва след Сирия? С кого ще се заемат радикалните ислямисти, които нищо друго, освен автомати и гранатомети, така и не се научиха да държат в ръцете си?
Но преди това нека направим следното: да разберем броя на главорезите от различни племена, които могат да останат без работа, ако Асад окончателно победи.
В това отношение ни помага статията на известния американски журналист Дейвид Игнатиус „Свалянето на Асад – само началото“. Откровенията на автора неотдавна бяха публикувани в много водещи арабски вестници.
Статията е написана на базата на доклада на разузнаването на „Сирийската свободна армия“, подготвено за държавния департамент на САЩ.
В доклада се казва, че основа на терористичния интернационал в тази нещастна страна, наричаща себе си „Ислямска държава Ирак и Сирия“ (ISIS), са около 5500 добре подготвени фанатици-бойци. Джихадистите са вербувани от целия свят от някой си Абу Ахмад ал-Ираки. Отличителната им способност – всеки един от тях денонощно е с „пояс шахид“- Затова готовността на тези хора да стигнат до края не предизвиква никакви съмнения. „Най-опасна и варварска“, според Дейвид Игнатиус, е групата от 250 чеченци, начело на които е Абу Омар аш-Шушани, която е разположена в предградията на торговската столица на Сирия Алепо.
Към намиращите се вече в Сирия фанатици-ислямисти към състава на новата държава трябва да се добавят и още около 2000 сирийци, главно от северна Сирия. Още около 15 000 местни метежници воюват срещу войниците на Асад „от алчност или от страх“. Всички те са от 14-те сунитски племена.
Както става ясно от изпратения във Вашингтон доклад, тази орда в свободното си от боеве време обикновено се занимава с отвличане на хора. В затворите на фанатиците-ислямисти в момента са 35 местни и чуждестранни журналисти, хванати в Сирия, 60 привърженици на президента Асад и около стотици бойци от „Сирийската свободна армия“. ISIS контролира най-важните участъци по сирийско-турската граница на северо-изток от Дейр ез-Зур, където живеят главно кюрди.
Особен интерес за ISIS са районите в Сирия, в които се добива нефт. Причината – създаването на бъдещия халифат изисква немалто разходи. Завзетите вече нефтени находища в района на Дейр ез-Зур ежедновно донасят на терористите по 6 милиона долара на денонощие. Нефтът се продава през Турция, затова за метежницете е толкова важен контролът над държавната граница в този район.
Сега да си представим, че дори след кръвопролитните боеве официален Дамаск все още се държи. Къде ще се насочат тълпите от победени екстремисти, чиято единствена професия е да убиват и да отвличат хора?
Или с други думи казано – къде ще гръмне след Сирия?
Настоящата ситуация в Сирия е твърде добра за Асад. Правителствените войски нанасят сериозни поражения на бандитите и войната вече има друга посока. Метежниците понасят огромни загуби.
Ако изхождаме от бройката на убитите за едно денонощие, а и имайки предвид, че войната върви вече две години, то излиза, че 20-30 000 терористи вече са изпратени на Оня свят. А за международните ислямистки фанатици това си е значителна бройка.
Да предположим, че Асад победи.
Но идеята за създаването на световен халифат няма къде да иде, нали?!
Къде, все пак, ще гръмне след Сирия?
Трябва да сме наясно, че възможностите на ислямистите вече са силно повредени. Сирийските войници и офицери, които също заплатиха за победата до момента с живота си твърде висока цена, понастоящем в Сирия защитават целия цевилизован свят. Не е никак лесно ей-така да се прехвърлят на друго място, при това изведнъж, тези толкова много банди. Ако, все пак, се получи, то „дестинацията“ ще бъде по-вероятно Ирак.
Защо в Ирак?
Ирак е много уязвим. Властта там е организирана от американците. Понеже държавата беше набучена буквално на американските щикове, то не трябва да забравяме, че населението се отнася абсолютно подобаващо към американците. Където и да са те. Затова със сигурност можем да твърдим, че властта в Багдад е слаба и нестабилна. Но Вашингтон е заинтересов в тази държава да става все по-лошо и по-лошо. Да не забравяме, че САЩ се нуждае от плацдарм в случай на нападение от страна на съседния Иран.
От същото се нуждае и Саудитска Арабия. И това е по-важния факт за бъдещето на Ирак и Иран. По-важен е от американсикте интереси в региона. Ислямистките бандити в света се ръководят, най-вече, не от американците, а от саудитците. Вероятно изтласканите от Сирия джихадисти ще се гмурнат в Ирак.
А Русия?
На руска територия ислямистите ще се активизират само в случай на рязко изостряне на кризата в Русия. Ако това се случи – настоящата Руска армия ще ликвидара бандитите само за около 1 седмица.
Путин е наясно със ситуацията около джихадистите в Русия и по света. Напълно е наясно. Путин разбира, че за САЩ няма по-важен въпрос понастоящем от руския въпрос. САЩ се опитват да вземат от Москва реванш, поради поредицата от болезнени поражения по време на изтичащата вече година. Отначало Сирия, после Украйна. Да си спомним само, че по време на Елцин Русия не смееше да каже и Гък на Вашингтон по който и да е въпрос.
За жалост, както твърдят самите руснаци, руският елит е прозападно настроен. Но вече е умерено прозападно настроен. А американците се нуждаят от пълно послушание. Но за целта американците ще трябва да сменят целия руски елит хе-хе 🙂
А как ще го направят това, обаче, хабер си нямам, както се казва.
Петя Паликрушева
Светът днес 