Азиатски аналог на НАТО

В случай на създаването на азиатски аналог на НАТО, пред Русия ще се изправи избора: да си сътрудничи или с Китай, или със САЩ

Вашингтон предлага създаването на „азиатско НАТО“. Неотдавна в американското издание  The Washington Times се появи статия от представителя на САЩ в ООН, бившия главнокомандващ Тихоокеанския флот Деймс Лайънс и старши научния сътрудник на Международния център за оценка и стратегия Ричард Фишер-младши, в която авторите изказват тревогата си за нарастващата агресивна политика на Китай. Според тях, ако бившият лидер на Китай Дън Сяопин е водел внимателна игра на външнополитическата арена, то настоящият председател на Китай Си Цзинпин все по-често и по-често отправя военни привизи към азиатските съюзници на Америка и срещу лидерството она САЩ.

Според мнението на авторите, ако Америка иска да съхрани „лидерското си положение в името на запазване на мира и стабилността в западната част на Тихия океан“, й е нужна нова стратегия.

– „НАТО в Азия“ би било идеален вариант, но сега това е нереалистична цел, – съветват Лайънс и Фишер-младжи, имайки предвид противоречията между редица страни в Азиатско-Тихоокеанския регион.

По-реалистичен, според авторите, изглежда другият сценарий. Поради факта, че много държави от Асациацията на страните от Юго-Източна Азия (АСЕАН)  предпочитат неформалното сътрудничество в сферата на отбраната, което „позволява на САЩ да действат като стабилизатор на обстановката в региона“, Вашингтон може да разшири и задълбочи вече съществуващите двустранни договори във военната сфера. В качеството си на паралелен ход, според американските експерти, следва да се направят провежданите веднъж на две години под егидата на САЩ военни учения на страните от Азиатско-Техоокеанския регион ежегодни.

Но реализацията на неформалното военно сътрудничество на подобно ниво изисква от САЩ модернизация на военните сили и средства, прекратяване на ядреното разоръжаване и увеличаване финансирането на нови оперативно-тактически балистични ракети и енергийното оръжие. Подобна подготовка в значителна степен ще убеди съюзниците и приятелите на САЩ, че лидерството на Америка ще бъде подкрепено с нови сили, заключават експертите.

Ако авторите на този материал бяха обикновени журналисти, то той можеше да не се приема сериозно. Въпросът за „азиатско НАТО“ не се обсъжда за първи път. Но още през 2007 г. Рудолф Джулиани (тогава кандидат за президент) предлага да се разшири НАТО и в алианса да се включи Австралия, Израел, Индия, Япония и Сингапур. И сенаторът Джон Маккейн има предвид същото, когато вече няколко пъти предлага да се създаде проамериканска Лига за Демокрация, която ще допълва, според него, дейността както на ООН, така и на други международни организации.

Американските войски присътват в Южна Корея (страната отделя 866 милиона долара за издържане на американския военен контингент през 2014 г.), Япония, Филипините, Индонезия, Сингапур, Тайланд, Малайзия, Гуам, Австралия. В последно време НАТО търси сътрудничество и със свръхдържавата Индия и дори активно я кани да се присъедини към алианса.

Възниква въпроса: ако основната цел на създаването на „азиатско НАТО“ е да се предотврати превръщането на Китай в огромна съперничаща на САЩ държава, способна на агресивни действия, то какво в подобна ситуация ще прави Русия: ще се прикрепи към Китай и заедно с него ще се позиционират като опоненти на САЩ, или обратно – ще се реши на стъпка, немислима от времената на Втората световна война и до днес, превръщайки се във външнополитически съюзник на САЩ?

Независимо от факта, че през 2012 г. в Китай беше публикувана директива за необходимостта от създаването на Евразийски алианс с участието на Русия и Китай  против НАТО, големият въпрос е следния – кой за Русия е по-вероятния противник. И до момента териториалните претенции на Китай към Русия са факт. Достатъчно е да си спомним, че през 19 век част от територията на Далечния Изток, в това число остров Сахалин, принадлежи на Китай, а Владивосток носи името Хайшенвей.

Затова не е изненада, че през 2012 г. Русия за първи път взе участие във военни учения на страните от Азиатско-Тихоокеанския регион, извършвани под егидата на САЩ.

Вице президент на Руската академия по геополитически проблеми Владимир Анохин:
– Какво са Индия, Китай, Корея, Близкия Изток? Това са абсолютно различни култури, различни подходи и вектори, които по никакъв начин не могат да се съчетаят. Това е най-голямата глупост, но нека американците да мислят и да постъпват така, както искат.

Александър Храмчихин, завеждащ аналитичен отдел в Института за политически и военен анализ в Русия. Той смята, че създаването на „азиатско НАТО“ на географски или политически признак едва ли е възможно – в Азия държавите са толкова различни, повече от страните в Европа.

Валерий Коровин, директор на Центъра за геополитически експертизи: създаването на „азиатско НАТО“ е напълно реална възможност. Русия трябва да се възползва от ситуацията.
Създаването на военен блок в Азия е възможен само на базата на тези държави, които на своите територии реализират модела на американската демокрация. Т.е. те са по същество под пълен контрол на САЩ и съответно не представляват заплаха за американските интереси в Азиатско-Тихоокеанския регион. Китай води суверенна външна политика не само в региона, на и далеч извън пределите на Китай, но останалите държави абсолютно вероятно могат да създадат някакъв аналог на НАТО в Азия. Но Китай е основният играч в региона, а той е достатъчно далеч от решението да приеме модела на американската демокрация. Т.е. от гледна точка на безопасността Китай е опасност за САЩ.

Възможни са два варианта. Първи: Китай се превръща в главен опонент на евентуалния блок, а неговото създаване е напълно вероятно, отчитайки факта, че САЩ практически пълновластно управлява региона и тези държави, които днес представляват за света най-голям икономически интерес. Втори: Китай приема модела на американската демокрация, което е малковероятно.

Най-вероятно е следното: Китай рязко ще се противопостави на създаването на подобен алианс, разбирайки уязвимостта на собствената си позиция и призтичащата от евентуалния блок военно-политическа изолираност на страната. Това ще бъде добре дошло за Русия, защото тя ще успее да издигне своя лозунг – модела за евразийството и многополярния свят: „Привържениците на многополярността (съответно противниците на американската еднополярна глобализация) не воюват един с друг“.

При подобни перспективи Китай, Русия, Индия, Иран и другите държави от евроазийството откриват пред себе си умопомрачителни перспективи. От една страна, това поляризира света на американска и неамериканска част, а от друга – създава своеобразен пояс на безопасността, превръщайки държавите от евразийския континент, несъгласни с американската демокрация, от раздробени и колониални субекти в консолидирани цивилизовани субекти или минимум в мощни военно-стратегически блокове.

Днес Китай реагира агресивно на каквито и да са укреци по повод твърдението, че той не се демократизира. Китай води суверенна политика, готвейки се за отговор на военна агресия.

Създаването на „азиатско НАТО“ може да провокира обратен процес – преконфигурация на целия регион в цяло, което на свой ред може да провокира преразглаждане на основните цивилизационни оси, които днес съществуват в света и които в болшинството си са ориентирани към американската външна политика. Идеята за създаването на аналог на НАТО в Азия е своеобразна игра ва-банк: или американците ще хванат за опашката „азиатския тигър“ и ще подчинят най-големите азиатски икономики, или ще провокират ответна реакция.

Превод: „Светът днес“