Да повтори одисеята на младия аржентински лекар Ернесто Гевара де ла Серна (бъдещият революционер и политик Че Гевара) се зае руски пътешественик, писателят и фотограф Вячеслав Краско. Така, както Ернесто и приятелят му Алберто Гранадо преди 62 години, Вячеслав ще пътешества с мотор през цяла Южна Америка.
Ето извадки от блока на пътешественика:
През 1952 г. 24-годишният Ернесто Гевара изоставя обучението си в медицинския факултет и с приятеля си Алберто Гранадо тръгва на пътешествие с мотор от Буенос Айрес. От януари до август те изминават около 10 хиляди км. из Аржентина, Чили и Перу. Приятелите посещават Колумбия и Венецуела също. Пътешествието така мощно променя възгледите на Ернесто, че той продължава странстванията си. В Мексико той се среща с Фидел Кастро, заедно с когото започват подготовката за революция в Куба.
„Основната идея, която преследвам, започвайки проекта „Аз – Че Гевара“ – е максимално пълно да пресъздам образа на легендарната личност на команданте, най-вече като човек“, – така обяснява Вячеслав Краско целта на пътешествието си.
Понастоящем Вячеслав Краско се намира в Андите, където му се налага да преодолява значителни затруднения: прашни бури, палещо слънце през деня и жестоки студове през нощта. С първата буря той се сблъсква изненадващо и „още не може да дойде на себе си след шока, получен в резултат на аварията в мотора“. За щастие, той се скрил от стихията в крайпътен мотел, откъдето наблюдавал мощната стихия.
На следващия ден го очаквало друго изпитание – ужасен студ. „15 градуса при скорост около 100 км/ч се усещат като минус 15 градуса. Вятърът открива всяка неприкрита част от тялото и не пропуска да те оближе с ледения си език. И нищо не помага“, – така описва Краско усещанията си. – Моите защитни дрехи против вятър предателски отлетяха и още на втория ден от пътешествието ми останах почти като гол охлюв. Лекомислено изхвърлих термобельото си преди това“.
Но страданията си стрували: „Най-накрая се появи самата Латинска Америка, която обичам най-много от всичко – със снежните си планини, езера и реки“. В град Сан Мартин де лос Андес Вячеслав посетил Музея на Че. Музеят притежава най-голямата колекция от материали за личността на Ернесто Че Гевара. Тук са изложени неговите лични произведения, започвайки от издадените на различни езици дневници на Че и завършвайки с работите му в областта на политиката и икономиката.
Последните бележки на Вячеслав са направени от границата между Аржентина и Чили, където той пътешествал между аржентинския Барилоче и чилийския Пуерто-Барас. Оставяйки мотоциклета, пътешественикът тръгнал към Чили. „Пътят преминава през три езера с изумрудено-зелена вода – Науел-Уапи, Фриас и Есмералда. Последното, между другото, го открих едва, защото то е отбелязано на картите като „Езеро на Вси Светии“. От всяко от езерата се разгръщат изключително красиви панорами, особено от Есмералда, откъдето човек може да се полюбува на покрития със снежна шапка конусообразен вулкан Осорно. Преминавайки между езерата от едно населено място към друго, аз пристигнах в селце от няколко къщи, което носеше името Пеуля. Доколкото то е разположено на територията на Националния парк, тук е забранено да се строят нови сгради“, – разказва Краско.
Връщайки се с мотора в Аржентина, Краско се опитал да влезе в Чили през друг граничен пункт, но отказали да го пуснат. „Разбирате ли, в Уругвай и Парагвай вие можете да влезете с вашите документи без проблеми. Чили, за разлика от тези държави, не е част от MERCOSUR, и за да влезеш в страната, по-точно казано, за да вкараш в държавата мотор с аржентински номер, трябва да бъдеш гражданин на Аржентина или да имаш аржентинско жителство“, – му обяснил граничар. – На другите гранични пунктове ще Ви кажат същото“.
Но и тази беда не се оказала единствена: „Трябваше да премина през силно пресечени местности и след многобройни спускания, изкачвания и всякакви опасни завои железният ми кон, най-накрая, не издържа и отказа да се движи“. След мнобройни усилия Вячеслав успял да реанимира мотора, но „лимитът на неговото човеколюбие беше изчерпан, както и всички варианти да намеря място за нощуване“. „В събота вечерта всички опити да намеря място за спане се оказаха безуспешни и аз благополучно легнах върху прашната земя на някаква глуха улица“, – с това до момента завършва последната бележка в сайта на пътешественика.
„Светът днес“ продължава да следи пътешествието на Вячеслав Краско.
Светът днес 